Решение № 5838 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2016 г.

Решение № 5838 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. П. 1" ЕООД срещу Решение № 1861 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 396/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02-1400786-091-01/24.10.2014 г., поправен с ревизионен акт № П-02000214048495-003-01/11.11.2014 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 27/24.01.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП в частта, относно определените на "Европа плюс 1" ЕООД задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 611,50 лева главница и лихва в размер на 299,87 лева; за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 1 654,70 лева главница и лихва в размер на 634,91 лева; за данъчен период м. 12.2011 г. в размер на 12 811,64 лева главница и лихва в размер на 3 591,26 лева; за данъчен период м. 12.2012 г. в размер на 13 026,02 лева главница и лихва в размер на 2 306,65 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като излага доводи за нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно приел за доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, а отделено от това счита, че неправилно е изчислен дължимия от дружеството ДДС. С., че АС - Б. неправилно е анализирал доказателствата по делото и е формирал краен извод за законосъобразност на РА в нарушение на материалния закон. Иска отмяната на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд (АС)-Б. е образувано по жалба на "Е. П. 1" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02-1400786-091-01/24.10.2014 г., поправен с ревизионен акт № П-02000214048495-003-01/11.11.2014 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 27/24.01.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП в частта, относно определените на "Европа плюс 1" ЕООД задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 611,50 лева главница и лихва в размер на 299,87 лева; за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 1 654,70 лева главница и лихва в размер на 634,91 лева; за данъчен период м. 12.2011 г. в размер на 12 811,64 лева главница и лихва в размер на 3 591,26 лева; за данъчен период м. 12.2012 г. в размер на 13 026,02 лева главница и лихва в размер на 2 306,65 лева. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК: налице са данни за укрити приходи или доходи. Като фактическо основание да се премине към облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че за отчетния период ревизираното лице не е отразило в счетоводството си фактури от доставчиците "Ал-ва" ООД - гр. Б., "ХСИ Инвест" АД - гр. В., "Песто" ЕООД - гр. В., "Б. И." ЕООД - гр. С., "Пилко" ЕООД - гр. Р., "Бибендум" ООД - гр. С., "Станислав-91" ЕООД -гр. Д. Ч., "Виста АВТ" АД - гр. С., ЕТ "Т. Б. -К. К." - гр. Р. и "Д. С." АД - гр. С., с предмет на доставките хранителни стоки, напитки, тютюневи изделия, алкохол и други пакетирани стоки. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че жалбоподателят е получил стоките, описани в издадените от доставчиците неосчетоводени фактури, които е продал и е реализирал приход недеклариран от него, т. е. налице са данни за укрити приходи. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, тъй като по делото било безспорно установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Този извод е обосновал въз основа на факта, че жалбоподателят не оспорва получаването на стоките, предмет на доставките по фактурите, описани в приложение № 18 към ревизионния доклад, както и продажбата им без да отрази в счетоводните си регистри покупката на тези стоки и прихода от продажбите им. Приел е, че констатациите в РА, в този смисъл се потвърждават, както от доказателствата, представени от жалбоподателя, така и въз основа на тези, събрани при насрещните проверки на неговите доставчици. Приел е за ирелевантно твърдението на жалбоподателя, че липсвал умисъл за укриването на доходи, както и възражението му, че неосчетоводените от него приходи представляват незначителен процент от общия му оборот. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че ДДС е следвало да бъде начислен върху разликата между отчетната стойност и продажната цена на стоките по неотразените фактури, т. е. само върху надценката, като се има предвид, че той е платил начисления от доставчиците му ДДС по неотразените фактури, по които е получател. Приел е, че определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчната основа за облагане с ЗДДС на доставките правилно е формирана от отчетната стойност на стоките по неотразените от него фактури, увеличена със съответния процент надценка, използван от търговеца при продажбите на стоките, съгласно правилото на чл. 26, ал. 2 ЗДДС. С оглед изложеното съдът е посочил, че не кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) във варианта на преизчисления дължим от жалбоподателя ДДС за извършените от него доставки на стоки през ревизираните периоди при данъчна основа за облагане, определена на база разликата между отчетната стойност и продажната цена на стоките по издадените фактури, т. е. само тази разлика, представляваща прихода от надценката на продадените стоки. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно приел за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В конкретния случай, правилно съдът е приел за доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, въз основа на събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства и обяснения, представени от самото ревизирано лице и доставчиците му. По делото не е имало спор, че ревизираното лице признава факта на получаване на стоките по неосчетоводените фактури и последващата им реализация, а в хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на доставчиците, при които са събрани убедителни доказателства за реалност на фактурираните доставки. С оглед изложеното, правилно АС - Б. е приел за доказано, че "Е. П. 1" ЕООД е получил стоки по фактури от доставчиците "Ал-ва" ООД - гр. Б., "ХСИ Инвест" АД - гр. В., "Песто" ЕООД - гр. В., "Б. И." ЕООД - гр. С., "Пилко" ЕООД - гр. Р., "Бибендум" ООД - гр. С., "Станислав-91" ЕООД -гр. Д. Ч., "Виста АВТ" АД - гр. С., ЕТ "Т. Б. -К. К." - гр. Р. и "Д. С." АД - гр. С., които не е отразило в счетоводството си и след като ги е продало е реализирало приход, недеклариран от него. Тези факти са достатъчни, за да се приеме наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, а доводите на касатора за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК са неоснователни. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на изводите на съда, че размер на ДДС е правилно установен с РА, като в тази насока се излагат твърдения, че съдът е следвало да кредитира заключението по назначена ССчЕ, което е установило по-нисък размер на дължимия ДДС, изчислен само върху разликата между отчетната стойност и продажната цена на стоките по неотразените фактури. Правилно АС - Б. е приел, че определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчната основа за облагане с ЗДДС на доставките правилно е формирана в РА от отчетната стойност на стоките по неотразените от него фактури, увеличена със съответния процент надценка, използван от търговеца при продажбите на стоките, съгласно правилото на чл. 26, ал. 2 ЗДДС. Правилно съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, съгласно която "данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон", а твърденията на касатора за формиране на данъчна основа по друг метод не намират законова основа. В този смисъл правилно съдът не е кредитирал и заключението по назначената ССчЕ по поставена задача от ревизираното лице за определяне на данъчна основа по метод, който не е предвиден в закона. Съобразно изложеното настоящият състав намира, че данъчната основа за облагане по РА е определена правилно и представлява сбора от всички приходи от продажби, извършени от РЛ за съответния данъчен период, за които е било длъжно да начисли ДДС, но не го е начислил, а това са приходите от продажба на стоки по неосчетоводените фактури, с доставчици - 8 бр. контрагенти, увеличени със съответния процент надценка. Поради реализацията на всички тези стоки на вътрешния пазар от страна на РЛ, последното е било длъжно да начисли ДДС по тези доставки, на база продажна цена, а не само върху надценката в цената. Като е съобразил това, АС - Б. е постановил решението си в съответствие със закона. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба на "Е. П. 1" ЕООД е неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, а същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора "Е. П. 1" ЕООД не следва да бъдат присъждани разноски, а поради липса на направено искане за разноски от ответника по касация, такива не следва да се присъждат и на Дирекция "ОДОП" - Б. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,