Решение № 17400 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2019 г.

Решение № 17400 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сандански против решение № 304 от 14.02.2019 г., постановено по адм. д. № 909/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – В. Атанасова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от лице с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отменя заповед № УТИ-П-103/13.08.2018 г. на кмета на община Сандански, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "дървен навес пред кафе - аперитив, изпълнен в УПИ І-372, кв. 47 по плана на с. Петрово, Община Сандански. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че при постановяването на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта е посочено, че строежът е извършен през 2000 г. като в административната преписка и събраните по делото доказателства, не са приложени доказателства, установяващи годината на извършване на строежа. Посочено е, че извършител на строежа е В. Атанасова. Този факт не е установен нито в административното, нито в съдебното производство. Напротив видно от приложените по делото доказателства, а именно нотариални актове и договор за прехвърляне на търговско предприятие, е установено, че праводателят на едноличния търговец придобива кафе-аперитива чрез покупко-продажба през 2002 г., а В. Атанасова се легитимира като собственик на същото с нотариален акт от 2006 г. В последствие Атанасова на 4.06.2010 г. прехвърля търговското предприятие на едноличния търговец на ЕТ "М. Атанасов" като ЕТ " М. Атанасов - В. Атанасова" е заличен в търговския регистър на 27.08.2010 г. Следователно в нарушение на чл. 35 АПК административният акт е издаден, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приетата от административния орган година на извършването на незаконния строеж и приложените по делото доказателства по несъмнен начин установяват, че В. Атанасова не е извършител, не е възложител и не е собственик на същия. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи и надлежния адресат, върху който пада задължението за премахване на незаконния строеж, т. е. извършителя или собственика. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Посоченото нарушение, обосновава и противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като адресата на заповедта не е извършител на незаконния строеж. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Благоевград постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не съобразява писмото на собственика на земята, върху която е изграден незаконния строеж, с което последният не дава съгласие за узаконяване на строежа и издаване на удостоверение за неговата търпимост. Този факт е неотносим към законосъобразността на обжалваната заповед. Дали строежът е търпим е от значение при законосъобразна заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като ако последният е търпим, той не подлежи на премахване. В случая след като оспорената заповед е незаконосъобразна, то обстоятелството дали строежът е търпим, е ирелевантен за нейната законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Сандански да заплати на В. Атанасова сумата 400 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,