Решение № 9234 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2015 г.

Решение № 9234 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Б., чрез процесуален представител юрк. Г. В., против решение № 1431 от 09.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1316/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е уважено искането на К. В. К. за присъждане на обезщетение, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди във връзка с направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 1808 от 29.10.2012 г. Със същото е осъдена ОД МВР Б. да заплати на К. В. К. сумата от 300 лв. ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, вследствие на отменено по съдебен ред наказателно постановление и сумата от 410 лв., представляваща деловодни разноски по адм. дело № 1316/2015 г. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му като съответно исковата претенция бъде отхвърлена. Ответната страна - К. В. К., чрез процесуалния си представител адв. И., в депозирани писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е уважил исковата молба на К. В. К. против ОД МВР Б., в която е предявена претенция за сумата 300 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно наказателно постановление № 1808 от 29.10.2012 г. на началника на РУП - Поморие при ОД МВР Б.. З. да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице отменен по съответния ред административен акт, както и са налице представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което е счел предявената претенция за доказана и основателна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление 1808 от 29.10.2012 г. на началника на РУП - Поморие при ОД МВР Б. на К. В. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП и административно наказание "глоба" в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Впоследствие лицето е обжалвало пред съда горепосоченото НП, като е образувано н. а. х. д. № 328/2014 г. по описа на Районен съд - Поморие, приключило с Решение № 24/10.03.2015 г., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно горепосоченото НП. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.03.2015 г. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Не е спорно, че К. действително е бил защитаван от адвокат по обжалване на НП и е направил визираните разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на горепосоченото НАХД, Поморийския РС е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, а впоследствие решението не е обжалвано и влязло в сила. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, нито в чл. 51 от действащия Закон за задълженията и договорите, към който препраща § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, нито в действалия от 1893 до 1950 г. Закон за задълженията и договорите, нито в други нормативни актове от действащото право. Както правната теория, така и съдебната практика, обаче, е приела критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр. д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането, че "...непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите". Основавайки се на това разбиране, гражданските съдилища и Върховния касационен съд безпротиворечиво приемат като вреди по смисъла на чл. 45 във връзка с чл. 51 от ЗЗД платените от гражданин с телесно увреждане хонорари за преглед и лечение от лекар и зъболекар, платените от собственик на увредена вещ хонорари за нейното възстановяване от съответен специалист, и други подобни, макар и да няма законово задължение да бъде потърсено съдействие от специалист в съответната област. Това е така, тъй като се приема, че разходите за хонорари на тези специалисти са неотменно свързани с увреждането, че без тяхна помощ увреденото лице не би се справило адекватно с последиците от това увреждане, и че те са породени единствено и само от това увреждане, и ако то не беше налице, те не биха били направени. Водени от това разбиране, гражданските съдилища и Върховният касационен съд безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т. т. 1-7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е задължителна, тъй като според тези съдилища "...разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното задържане, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. "В този смисъл са Решение № 81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.5.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 355/3.8.2010 г. по гр. Д . № 1651/2009 г. на 3 гр. отд. на ВКС, Решение № 433/23.6.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на 4 гр. отд. на ВКС и много други. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице." Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, необяснимо защо не възпроизведено и в АПК. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението не страда от пороците посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 700 лв., съобразно представените доказателства, а именно ДПЗС № 0000053053 от 01.11.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,