Решение № 15198 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2019 г.

Решение № 15198 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Петков от [населено място], чрез адв. А. Атанасов, против Решение № 531/15.07.2019 г. по адм. дело № 531/2019 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1012–26-82-1/04.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено разпореждане №[ЕГН]/2140-26-90/05.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково. В касационната жалба са наведени доводи срещу решението като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че не е зачетена удостоверителната сила на представената трудова книжка, съгласно чл. 347 от Кодекса на труда (КТ). Същата не е била оспорена от ТП на НОИ и е следвало да бъде възприета като доказателство относно информацията за трудовата дейност на жалбоподателя. Също така се твърди, че от страна на административния орган не са представени данни за справките и проверките, извършени в базите данни на НОИ, на които се основава отказът за зачитането на осигурителния стаж. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Хасково, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, същата е основателна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на П. Петков срещу Решение № 1012–26-82-1/04.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено разпореждане №[ЕГН]/2140-26-90/05.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3, чл. 69б, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съдът е приел, че оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно като краен резултат. Административното производство пред ТП на НОИ - Хасково е започнало по Заявление, вх. № 2113-26-2040/05.10.2018 г. от П. Петков, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил съответните документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. За да постанови своя отказ, ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково не е зачел за осигурителен стажът на жалбоподателя докато същият е бил в трудово правоотношение с ЕТ "Уникомфорт"- гр. Хасково (за периода 02.01.1990 г. -31.12.1996 г.) и с "БГ Пласт" ЕООД (за периода 01.02.1997 г. -30.09.1998 г.). Съображенията за това са, че за тези периоди жалбоподателят е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице, тъй като се явява собственик и управител на ЕТ "Уникомфорт" и "БГ Пласт" ЕООД и няма правно основание да сключва трудови договори сам със себе си. След като П. Петков не се е осигурявал като самоосигуряващо се лице и при липса на доказателства за внесени осигурителни вноски в това му качество, ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково не е зачел за осигурителен стажът по цитираните периоди. Тези мотиви са били възприети и от директора на ТП на НОИ – Хасково, който със свое Решение № 1012–26-82-1/04.04.2019 г. е отхвърлил жалбата на Петков срещу разпореждането на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково. При последвалото съдебно оспорване тези доводи са възприети и от административния съд. При тези данни, настоящата инстанция намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд за липса на правно основание за сключване на трудов договор между П. Петков като управител и собственик на капитала на "БГ Пласт" ЕООД, от една страна, и същия като физическо лице, от друга страна. За такива правоотношения, следва да се подчертае, че няма нормативно ограничение, а и е от значение правната същност на субектите, участващи в такова правоотношение. Действително, едно и също лице, в случая жалбоподателят, стои от двете страни на правоотношението, но това не представлява договаряне сам със себе си, тъй като в качеството си на управител и собственик на капитала на "БГ Пласт" ЕООД, П. Петков е изразител на волята на дружеството, което е субект (в случая юридическо лице- търговец), различен от самия него, т. е. от едната страна стои физическо лице, което действа в качеството си на законен представител на дружеството и изразява неговата воля, а от другата стои самото физическо лице. В този смисъл е и Решение № 11790/03.11.2016 г. по адм. дело № 13857/2015 г. на Върховния административен съд. Поради изложеното, изводите на първоинстанционния съд в това отношение са неправилни и осигурителният стаж на Петков за периода 01.02.1997 г. до 30.09.1998 г., т. е. за 1 год и 8 мес. следва да бъде зачетен. Изложените дотук съображения обаче не могат да се приложат по отношение на фигурата на едноличния търговец. В този случай оплакването в касационната жалба е неоснователно, защото е налице пълно съвпадение между страните в правоотношението поради обстоятелството, че едноличният търговец е физическо лице. По делото е категорично установено, че ЕТ "Уникомфорт" е вписана с Решение на Хасковския окръжен съд от 29.11.1990 г. П. Петков, в качеството си на едноличен търговец, е предал оригинали на ведомости за периода 01.01.1991 г. до 31.12.1996 г. в ТП на НОИ- Хасково. Същите се съдържат и по делото и от тях безспорно се установява, че той фигурира във ведомостите с начислени и изплатени трудови възнаграждения за този период. Поради обстоятелството обаче, че той е едноличен търговец, е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице, защото това повелява разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение, приета с ПМС № 120 от 03.07.1992 г., обн. в ДВ, бр. 58/17.07.1992 г., която е действала до 01.01.2000 г. и която гласи, че лицата по ал. 1, т. е. тези, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху минималната месечна работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание- върху избран месечен осигурителен доход не по-висок от петорния размер/ променен през 1993 г. с осемкратния размер/. Задължението за осигуряване за лицата по чл. 1 е възниквало от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и е продължавало до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 3, ал. 1 от Наредбата/. Следва да се отбележи, че на лицата са издавани осигурителни книжки, в които са вписвани направените осигурителни вноски и които са заверявани всяка календарна година от РУ "Социално осигуряване" в съответния район. Такава осигурителна книжка не е представена, както и не са представени писмени доказателства и в двете инстанции от страна на Петков, че е внасял осигурителни вноски за времето от 01.01.1991 г. -31.12.1996 г., за който период същият е представил трудова книжка, а съгласно чл. 38, ал. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /загл. изм. с ДВ, бр. 19/2003 г./ "за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, /отнасящи се за лицата като П. Петков по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО/ и които вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово. Предвид липсата на платежни документи и с оглед всички събрани доказателства, при напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е преценил, че осигурителният стаж за този период не може да бъде зачетен. По отношение на удостоверителната сила на трудовата книжка, прогласена в чл. 347 от КТ, следва да се уточни, че тя е само един от документите, с които се доказва наличието на осигурителен стаж. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се посочва начинът, по който се установява осигурителният стаж - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, трудови, служебни, осигурителни книжки и документ по утвърден образец и осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Тези документи, според ал. 3 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход. Анализът на разпоредбата води до извода, че документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен стаж и доход и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им с предвидения в закона ред и актове. В случая, както бе посочено по-горе, не са налице необходимите документи, които да констатират внасяне на осигурителни вноски от едноличния търговец, в качеството му на самоосигуряващо се лице. Посоченият период е 06 години. От друга страна, на Петков е зачетен стаж към "БГ Пласт" ООД- Хасково от 18.07.1994 г. до 01.04.1996 г., тъй като фирмата е регистрирана на 18.07.1994 г. и е прекратила дейност от 17.01.1997 г., а за периода от 01.04.1996 г. до 01.02.1997 г. е зачетен стаж по осигурителна книжка № 14793/09.12.1997 г. на Петков, като наето лице към ЕТ "ММП-96-М. Петева"- гр. Хасково. Както правилно е посочил административният орган, Петков има възрастта по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, т. е. навършени 65 г., 05 мес. и 11 дни, но въпреки изводите за зачитане на осигурителния стаж в "БГ Пласт" ЕООД за периода 01.02.1997 г. - 30.09.1998 г., не са изпълнени другите условия по чл. 9а, ал. 2 от КСО, защото недостигащият му осигурителен стаж за право на пенсия е над 5 години. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 през 2018 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и два месеца за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. С оглед на всичко посочено, се налага извод, че оспореното решение на Адмиинстративен съд- Хасково следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,