Решение № 14210 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2009 г.
ВАСII отделение25.11.2009 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 7.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1340/2008 г. на Административен съд гр. Бургас. Осъжда ЕТ "Бончеви-Бончо Димитров Бончев" със седалище гр. Бургас да заплати на Община Бургас сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), разноски. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14210 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Бончеви-Бончо Димитров Бончев" със седалище гр. Бургас, представлявано от Бончо Бончев против решение от 7.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1340/2008 г. на Административен съд гр. Бургас. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост се иска неговата отмяна ведно със законните последици. Ответната страна - Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Мария Черкезова намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Бончеви-Бончо Димитров Бончев" против Заповед № 2102/7.08.2008 г. на зам. кмета на Община Бургас, с която е наредено жалбоподателят да премахне за своя сметка преместваем обект, представляващ "панелен павилион за поръчки на надгробни камъни", с площ 30 кв. м. и против Заповед № 2910/28.10.2008 г. на зам. кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е поправена очевидна фактическа грешка в Заповед № 2102/7.08.2008 г. на зам. кмета на Община Бургас като вместо текста "констативен акт № 30 от 10.07.2008 г. " да се чете "констативен акт № 30 от 18.07.2008 г. " Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорените административни актове - Заповед № 2910/28.10.2008 г. и Заповед № 2102/7.08.2008 г. на зам. кмета на Община Бургас са законосъобразни, тъй като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби, мотивирани са с посочени фактически и правни основания за издаването им. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се подставят преместваеми увеселителни и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане. Според ал. 2 на същия член за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред установен с наредба на общинския съвет, а за държавните и общински имоти - въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Безспорно по делото е установено че се касае за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, поставен върху имот - общинска собственост, за който към момента на издаване на обжалваната Заповед № 2102/7.08.2008 г. не е било налице необходимото разрешение. Неоснователно е възражението на касатора, че правото му на защита е било нарушено, тъй като Акт № 30 и Акт № 13 са били съставени в негово отсъствие. Разпоредбата на чл. 57а, ал. 2 не съдържа изискване констативния акт да бъде съставен в присъствие на собственика на обекта. Неоснователни са и твърденията на касационният жалбоподател, че в посоченото в заповедта основание не съществува и следователно тя е издадена без основание, което е абсолютна предпоставка за нейната отмяна. Заповед № 2102/7.08.2008 г. е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като изрично е отбелязано, че процесният обект е разположен в нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ. С оглед изхода на делото и надлежно предявената претенция за разноски на ответника, касатора ЕТ "Бончеви-Бончо Димитров Бончев" дължи на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение