Решение № 10572 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5228/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Варна, подадена чрез процесуален представител с юридическо образование И. Стамова против Решение 229/23.02.2021 г., постановено по административно дело 1039/2020 г. по описа на Административен съд Варна. С оспореното решение, по жалба на Н. Тонева и И. Тасева е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Община Варна по заявление рег. АУ064646ВН/03.07.2019 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на основанието по чл. 146, т. 2 АПК. Иска се отмяна на решението, ведно с последиците от това, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни - Н. Тонева и И. Тасева чрез адвокат Р. Чолакова оспорват касационната жалба по съображения, съдържащи се в отговор, като молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд правилно е приел, че предмет на оспорване пред него е мълчалив отказ по заявление, подадено по реда на чл. 124а, ал. 2 ЗУТ за издаване на разрешение за изработване на първоначален подробен устройствен план на имота на заявителите. Съгласно разпоредбата на чл. 124б, ал. 5 ЗУТ, по това заявление административният орган дължи изрично произнасяне с мотивирана заповед в едномесечен срок, като отказът подлежи на оспорване по реда на чл. 215 ЗУТ. Компетентният орган в случая е Главният архитект на Община Варна, който не се е произнесъл в законоустановения срок с нарочен и мотивиран акт, тоест не е спазил изискването за мотивираност на отказа да разреши изработването на ПУП, което съставлява съществен порок във формата на акта и води до неговата незаконосъобразност на основанието по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът е приел, че в съдебната фаза на производството е недопустимо извеждане на мотиви за оспорения отказ, тъй като мотивирането на акта е в компетентността на овластения за това орган, поради което мълчаливият отказ подлежи на отмяна, след което административната преписка следва да му се върне за ново произнасяне в едномесечен срок. Съдебното решение е правилно, тъй като първостепенният съд е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Приетите за установени от административният съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, поради неспазване изискването за мотивираност, е правилен. В производството по чл. 124 и сл. от ЗУТ за даване разрешение за изработване на първоначален подробен устройствен план е обжалваем единствено отказа, предвид изричната норма на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ, поради което е въведено формалното изискване този отказ да бъде мотивиран в нарочен акт на компетентния орган. Разпоредбата на чл. 124б, ал. 5 ЗУТ е императивна, като задължава органа да се произнесе в мотивиран отказ, което изискване не е спазено, а е формиран мълчалив отказ, който се явява незаконосъобразен само на това основание. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си; спазени са указанията, дадени от върховния съд при първоначалното разглеждане на спора; приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор; обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответните по касация страни не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,