Решение № 4455 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2012 г.

Решение № 4455 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областния управител на област Ловеч - Ваня Събчева срещу Решение № 86 от 8.05.2012 г., постановено по адм. дело № 320/2011 г. на Административен съд Ловеч. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалноправните и процесуални норми, иска се отмяната на първоинстанционното решение. Ответната страна - Кооперация "Районна потребителна кооперация Стратеш" не излага становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил постановения от Областния управител на област Ловеч отказ с изх. № Р-635/13.10.2011 г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на два недвижими имота в с. Стефаново, община Ловеч и е задължил кмета на община Варна да издаде съответното удостоверение в 7-дневен срок от получаването на решението. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 12.10.2011 г., представителят на Кооперация РПК Стратеш - Бойко Баев е подал заявление до Областния управител на област Ловеч с искане за издаване на удостоверение, че недвижими имоти с идентификатор 69225.72.15.2 и с идентификатор 69225.72.15.3 по кадастралната карта на с. Стефаново, община Ловеч, не са актувани като държавна собственост. Приел е за неоснователни възраженията на Областния управител, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт, като е направил верен извод, че обжалваното писмо е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, спрямо която на основание § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на АПК се прилагат правилата за издаване и обжалване на административните актове. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че оспорваният пред него отказ е постановен в нарушение на материалния закон. В конкретния случай кооперацията е поискала от Областния управител издаване на удостоверение дали посочените в заявлението два недвижими имота са актувани като държавна собственост. Преценката за наличието на право на собственост върху недвижими имоти за физически и юридически лица е от изключителната компетентност на нотариусите, поради което е недопустимо друг орган, бил той и Областният управител, да дава заключение за липса на право на собственост. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства съдът е направил анализ на доказателствата, възраженията на страните и техните становища и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. В случая издаването на исканото удостоверение от административния орган е било необходимо за съставянето на констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на чл. 587 от ГПК. Вида на исканата услуга не предполага предоставянето на изрични писмени доказателства относно правния интерес на лицето от извършването й, тъй като съгласно чл. 77 от Закона за държавната собственост (ЗДС) актовите книги за имотите - държавна собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Следователно, информацията дали даден имот е държавна собственост е публична и следва да бъде предоставена на всеки. Съдилищата нееднократно са подчертавали, че компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването на акт за държавна собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота, според регистъра. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение,