Решение № 12632 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2014 г.

Решение № 12632 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Борис Веселинов Събев от гр. София, срещу решение № 3238 от 07.03.2014 г. по адм. д. № 1371/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-13301/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, допуснал е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че решението е необосновано. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде отменена оспорената заповед. Ответникът - министърът на вътрешните работи, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решение № 3238 от 07.03.2014 г. по адм. д. № 1371/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Борис Веселинов Събев против заповед рег. № К - 13301/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на Събев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител от МВР. За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният административен акт е издаден при изяснени факти и обстоятелства, както и че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Като краен резултат съдът е счел, че поведението на жалбоподателя, описано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е довело до уронване престижа на МВР, за което административният орган законосъобразно му е наложил дисциплинарно уволнение. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Съгласно чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания. Дисциплинарно нарушение е и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Според ал. 3 държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 предвижда следното: дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Ал. 4 въвежда две изключения относно момента, от който започват да текат цитираните в ал. 1 и ал. 2 срокове. Изключенията се отнасят до случаите, при които дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение. В последната хипотеза законодателят е предвидил, че сроковете по ал. 1 и ал. 2 започват да текат от влизане в сила на присъдата или наказателното постановление. По силата на чл. 227, ал. 1, т. 1 и т. 10 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение, са осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност, както и извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение. В чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е посочено, че друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, което е несъвместимо с оставането на служба в МВР и за което също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", е и извършването на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. Съгласно нормата на чл. 234, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, както и когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването. Според ал. 3 когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. По силата на чл. 69, ал. 1 НПК когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност. Разпоредбата на чл. 227, ал. 2 предвижда, че в случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на отстраняването. Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи: когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, то в тези случаи няма пречка да се търси както наказателна, така и дисциплинарна отговорност на служителите, но дисциплинарната отговорност в случая се поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление/ т. е. от установяването на престъпни обстоятелства/, което може да стане в случая единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд. Не случайно законодателят е предвидил първо, че сроковете по чл. 225, ал. 4 ЗМВР започват да текат от влизане в сила на присъдата и второ - че осъждането за умишлено престъпление от общ характер представлява отделно и самостоятелно тежко нарушение на служебната дисциплина. Ако се приеме, че дисциплинарнонаказващият орган има правомощия да налага наказание за деяние, което от фактическа страна, покрива състав на престъпление, преди да е налице влязла в сила присъда, то на практика би се стигнало до неприлагането на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР, до обезсмисляне на нейното съществуване и до нарушаване на презумпцията за невиновност. Приемайки нормите на чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 225, ал. 4 ЗМВР законодателят е предвидил, че дисциплинарнонаказващият орган преди да наложи наказание в цитираната по-горе хипотеза, следва да изчака влизането в сила на осъдителна присъда на наказателния съд. В противен случай се губи смисълът на изключението, регламентирано в нормата на чл. 225, ал. 4ЗМВР - сроковете за налагане на дисциплинарни наказания за деяния, които осъществяват и състав на престъпления, да текат от влизане в сила на присъдата, а не от откриване на нарушението. В случая служителят, срещу когото е образувано дисциплинарно производство за поведение, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата, когато това поведение от фактическа страна покрива и състав на престъпление, за което е привлечен и като обвиняем, може да бъде отстранен по реда на чл. 69 НПК или по реда на чл. 234 ЗМВР при наличието на предпоставките, визирани в закона. При всички случаи обаче дисциплинарнонаказващият орган преди да се произнесе със заповед по чл. 228, т. 1 трябва да изчака произнасянето на наказателния съд и влизането в сила на осъдителната присъда, която по силата на чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК е задължителна за всички органи, съдилища, лица и организации. Безспорно е налице преюдициалност на спора по образуваното наказателно прозводство по отношение на дисциплинарното прозводство. Необходимостта да се изчака влизането в сила на осъдителна присъда е с оглед обстоятелството, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина: 1. от наказателния съд, чрез осъдителна присъда и 2. по реда на чл. 124, ал. 5ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Никой друг - било то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден. Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност. Следователно, за да се приемат за установени и доказани обстоятелства, които осъществяват и състав на престъпление съгласно българския наказателен закон, следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или влязло в сила решение на гражданския съд, с което се установяват престъпни обстоятелства по предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. По конкретното дело от фактическа страна е установено, че дисциплинарното производство е образувано по предложение на директора на ГДБОП по повод постъпили данни за образувано против Събев наказателно производство за приета като подкуп парична сума. С обжалваната в първоинстанционното производство заповед на Борис Веселинов Събев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от 08.05.2012 до 17.07.2012 г. в гр. София инспектор Борис Събев - държавен служител в ГДБОП-МВР, възползвайки се от правомощията и служебното си положение във връзка с подадено заявление за извършено престъпление, заведено в ГДБОП, с цел лично облагодетелстване, заедно със своя колега - инспектор Виктор Кинов и лицата Георги Воденичаров и Георги Сучев от гр. София е поискал от Мариана Стойчева и Даниел Христов материална облага, която не му се следва - придобиването на право на собственост върху недвижими имоти от новострояща се сграда в курортен комплекс " Слънчев бряг" с обща площ около 480 кв. м. или тяхната приблизителна левова равностойност в размер на около 850 000 лева, като по случая е образувано досъдебно производство в Следствен отдел при СГП и му е повдигнато и предявено обвинение по чл. 302, т. 1 пр. последно, б. "а" вр. чл. 301, ал. 1 пр. 1 и 2, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" от СГС, потвърдена от САС, станало известно на обществото чрез средствата за масова информация, като с деянието е уронил престижа на МВР и виновно е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33. По делото не се спори, че няма влязла в сила присъда по отношение на предявеното на Събев обвинение за извършени престъпления по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Анализът на описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обстоятелства води до извод, че дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени факти - извършването на определени действия от страна на служителя, които действия осъществяват състав на престъпление по НК - чл. 302 във. вр. с чл. 301 НК. Министърът на вътрешните работи е приел за доказани горните факти, които са послужили като фактическо основание за издаване на заповедта, преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд. Чрез извършеното от служителя деяние, по отношение на което е прието, че е несъвместимо с етичните правила и уронва престижа на службата, се осъществява и състав на престъпление съгласно НК. Т. е с едно и също деяние служителят е осъществил едновременно състав на престъпление и състав на дисциплинарно нарушение. Или казано по друг начин елемент от фактическия състав на конкретното дисциплинарно нарушение /така както са описани фактите в заповедта/ е извършването от страна на служителя на престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301 НК. За да се приемат за доказани фактите, описани в заповедта, които факти покриват и състав на престъпление е необходимо наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Съпричастността на едно лица в извършването на каквото и да е престъпление се установява единствено и само с влязла в сила осъдителна причина. Законът допуска едно изключение от установеното правило и то е при произнасяне с решение на гражданския съд по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК в изчерпателно посочени хипотези, както вече бе отбелязано по-горе. В случая дисциплинарнонаказващият орган, за да обоснове наложеното дисциплинарно наказание е приел за установени и доказани факти, които имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна присъда относно тези обстоятелства. На практика, приемайки за доказано, описаното в заповедта деяние, с което се осъществява и състав на престъпление, и издавайки обжалваната заповед, преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда, установяваща извършването на престъпление по чл. 302 във вр. с чл. 301 НК от страна на касатора, министърът на вътрешните работи е нарушил основен правен принцип, намерил израз в установената в чл. 6, т. 2 от КЗПЧОС, чл. 48, т. 1 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1НПК, презумпция за невиновност. Изложеното по-горе води до следните изводи: 1. дисциплинарното нарушение, за което на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" не е доказано; 2. обжалваната в първоинстанционното производство заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването, поради което същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Няма пречка разбира се при влизане в сила на осъдителна присъда по отношение на Борис Веселинов Събев за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 НК, да бъде издадена нова заповед от страна на дисциплинарнонаказващия орган, с която на Събев да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Няма пречка същият да бъде отстранен от длъжност по реда на чл. 69, ал. 1НПК или чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР до приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда, след което да му бъде наложено дисциплинарното наказание "уволнение" от датата на отстраняването, предвид разпоредбата на чл. 227, ал. 2 ЗМВР. Като е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата тричленният състав е постановил своя акт в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е тълкувал материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, приемайки, че в случая същите са налице, тъй като е доказано извършено нарушение на служебната дисциплина. Предвид изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, но тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отмени заповед № К-13301/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия