Решение № 9251 от 24.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2015 г.

Решение № 9251 от 24.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Атанас Василев Славов от гр. Варна срещу решение № 14636/4.12.2014 г., постановено по адм. дело № 7661/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решенията на Висшия съдебен съвет, взети по т. 7.2 и т. 7.4 от протокол № 19 от заседанието на 24.04.2014 г. Доводите са за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во. Иска се отмяната на съдебното решение. Ответникът Висш съдебен съвет е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалвания правен резултат, тричленният състав на ВАС приема, че решенията на Висшия съдебен съвет (ВСС), взети по т. 7.2 и т. 7.4 от протокол № 19 от заседание на 24.04.2014 г., с които е оставено без уважение възражението на Атанас Василев Славов-съдия в Окръжен съд-гр. Варна с ранг "съдия в АС" срещу изготвената от Комисията по предложенията и атестирането комплексна оценка, и при проведеното периодично атестиране е приета комплексна оценка "добра-83 точки" за период 2009 - 2013 г. са законосъобразни административни актове, издадени от компетентен орган при спазване на изискванията на материалния закон. Висшият съдебен съвет мотивира произнесените решения с констатации в акт за резултати от извършена проверка, изготвен от Инспектората към ВСС, разпоредена със заповед № 26/22.02.2010 г. на главния инспектор на Инспектората към ВСС (ИВСС) и акт за резултати от извършена проверка по сигнал и на основание заповед № СС-01-3/11.04.2013 г. на главния инспектор относно образуването, движението и приключването на случаен принцип на разпределение на гр. д. № 2323/2012 г. Констатираните при проверките нарушения, допуснати от съдия Славов се заключават в следното: 1. неспазване правилата на местната подсъдност, определена с разпоредбата на чл. 390, ал. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), 2. по 4 дела сред тях съдът не изпълнява служебното си задължение да отмени допуснатите обезпечения при непредставяне на доказателства за предявяване на иск в определения от съда срок, 3. по гр. д. № 2323/2012 г. не е прецизиран процесуалния ред на производството-като общо исково или такова по чл. 365, т. 4 ГПК, не са изпълнени изискванията на чл. 129, ал. 6, чл. 5 и чл. 7 ГПК. На база на установените нарушения КПА намалява оценката в част VIII-Цифрови оценки по общите критерии за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител, в частта и по т. 4 от Единния формуляр -експедитивност и дисциплинираност-с 10 точки (от 19 на 9) и изготвя комплексна оценка "добра-83 точки". Първоинстанционният съд приема, че комплексната оценка, изготвена от Комисията по предложенията и атестирането (КПА) е мотивирана и отговаря на изискването на чл. 204а, ал. 4 ЗСВ, приета е с нейно решение по т. 4.2 от протокол № 13 от 18.02.2014 г. Преди обсъждането и на заседание на ВСС е прието писменото възражение на магистрата и същият е изслушан. Настоящата инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт по следните съображения: Съгласно чл. 34 от Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, приета с Решение на ВСС по протокол № 39 от 28.11.2011 г., показателите за оценяване по общия критерий "експедитивност и дисциплинираност", въведен с чл. 198, ал. 1, т. 4 ЗСВ, са следните: 1. резултатите от проверките на Инспектората към ВСС; 2. резултати от други проверки; 3. спазване правилата на професионалната етика; 4. поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането. Този критерий очертава такава организация на работата, която да доведе до решаване на служебните задачи качествено и в срок, както и задължителното спазване на установения ред и дисциплина в съответното звено. Оценяването се извършва съгласно чл. 77, т. 4 от методиката по точковата система, като за експедитивност и дисциплинираност се определят от 0 до 20 (двадесет) точки. Намаляването на оценката по гореизброените показатели в разглеждания казус е извършено единствено въз основа на първия критерий-данните и резултатите от извършените проверки на ИВСС. Съобразяването на този показател с отразените в двата акта на ИВСС констатации не обуславя извод за неспазване на критерия "експедитивност и дисциплинираност" до степен да бъде намалена оценката със значителния брой точки-10. На първо място, в акта за резултатите от проверката на ИВСС не са обсъдени обстоятелствата, свързани с допуснатите от съдия Славов обезпечения на бъдещ иск като не са обсъдени видовете обезпечителни мерки за две от делата, за да се прецени налице ли е задължение за съда служебно да следи за спазването на правилата за местна подсъдност, по другите две дела обезпечителните мерки са запор върху всички банкови сметки на длъжника, в които случаи съдът не е длъжен да следи служебно за местната подсъдност. Логиката на предвидената в чл. 390, ал. 1 от ГПК почива на целите на обезпечителното производство, като в интерес на молителя - бъдещ ищец е именно изненадата в налагането на обезпечителните мерки за ответника, в което самият ищец активно участва, с последващи допускането на обезпечението действия. Затова предявяването на искане за обезпечение на бъдещ иск и разглеждането му по същество в местно некомпетентен съд не може да се вменява в нарушение на съда, последният е длъжен да следи служебно единствено подсъдността при посочена обезпечителна мярка-възбрана върху недвижим имот по арг. от чл. 119, ал. 2 ГПК. На следващо място, непрецизирането на процесуалния ред за разглеждане на гр. д. № 2323/2012 г. по описа на Окръжен съд-Варна не може да бъде контролирано при проверка от инспектората, законосъобразността на съдебния акт може да се преценява само по предвидения в съответните процесуални закони ред от горестоящата инстанция. В разглеждания случай данните по делото сочат на висящност на производството по цитираното гражданско дело към момента на проверката, което препятства възможността за упражняване на правомощието на ИВСС да проверява организацията по образуването и движението на делото по съответния ред, тъй като това е въпрос, свързан с правораздавателната дейност на съда по решаване на делото и съдържанието на издаваните актове. По изложените съображения настоящата инстанция намира за основателно възражението на касатора, че при определяне на оценката по чл. 198, ал. 1, т. 4 ЗСВ, Висшият съдебен съвет не следва да взема предвид констатациите в двата акта на ИВСС, поради което намаляването на оценката в част VIII, т. 4 от Единния формуляр е необоснована, приета в нарушение на материалния закон. Като отхвърля жалбата му срещу административния акт, решаващият съд постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да се реши по същество, като се отменят решенията на Висшия съдебен съвет и административната преписка се върне на административния орган за ново произнасяне. При това произнасяне ВСС следва, след като в съответствие с дадените по-горе указания, събере и обсъди относимата достоверна информация за атестирания съдия, да прецени дали е налице основание за уважаване на възражението, при което има възможност и да върне преписката за изготвяне на нова атестация. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия