Решение № 9596 от 23.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2021 г.

Производството е по реда на чл.176, ал.1 АПК във вр. с чл.251, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на адв. С. Юрукова, пълномощник на Г. Радкова, касатор по настоящото дело, с искане за допълване на решение 6134/20.05.2021г. в частта за разноските, чрез отмяна на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските, алтернативно за тълкуване на решението. В молбата се твърди, че от постановеното решение не става ясно дали първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските, присъдени в полза на НАП от първоинстанционният съд за сумата от 100лв. е потвърдено от ВАС. Ответната страна - Национална агенция за приходите не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, пето отделение приема, че молбата за допълване на решението е процесуално недопустима, като подадена извън срока по чл.176, ал.1 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения. Решението на ВАС, чието допълване се иска е окончателно, поради което влиза в сила в деня на постановяването му - 20.05.2021г. От този момент започва да тече едномесечния преклузивен срок по чл.176, ал.1 от АПК. Срокът изтича на 20.06.2021г. - присъствен ден. Молбата е подадена по пощата на 16.07.2021г. и към тази дата преклузивният едномесечен срок по чл.176, ал.1 АПК е изтекъл. Предвид изложеното производството по чл.176 АПК е недопустимо, поради което искането за допълване на решението следва да се остави без разглеждане. Молбата за тълкуване на влязлото в сила решение е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Възможността, предвидена в чл.251 ГПК за тълкуване на влязлото в сила решение, е способ за изясняване на действителната воля на съда, обективирана в диспозитива на съдебния акт, когато той е неясен или непълен и поражда спор между страните, относно вложения в него смисъл и за изпълнение на неговите правни последици. На тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо и той установява какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви. С оглед на тези общи принципни правила, в конкретния случай Върховният административен съд намира, че процесното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Така постановения диспозитив на съдебното решение по настоящото дело ясно и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена и тя е за е отмяна на решение 457/27.01.2021г. по адм.дело 2732/2020г. на АССГ в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Радкова иск за сумата от 300лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019г., срещу Национална агенция за приходите, като вместо него е осъдена Национална агенция за приходите да заплати на Г. Радкова сумата от 300лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019г., разноски по делото в размер на 4,50лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. за двете съдебни инстанции на адв. С. Юрукова. Ясна е волята на съда, както в мотивите и в диспозитива на решението за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната част за разликата над присъдената сума от 300лв. до претендиратата в размер на 1000лв., както и присъдените за тази част разноски в полза на НАП. По горните съображения молбата на адв. С. Юрукова, пълномощник на Г. Радкова за тълкуване на влязлото в сила решение 6134/20.05.2021г., постановено по адм.дело 3681/2021г. по описа на ВАС, пето отделение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на осн.чл.176, ал.1 във вр. с чл.251, ал.2 от ГПК, Върховният административен съд, пето отделение