Решение № 5991 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15836/2009 г.

Решение № 5991 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15836/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Командира на поделение 22180 против решение № 252 от 15.10.2009 г, постановено по адм. дело № 218/2009 г. от Административен съд - Стара Загора, с което е отменена негова заповед № 250/27.03.2009 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като постановено в нарушение материалния закон. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и постановено при пълно изследване на представените доказателства. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 250/27.03.2009 г. на Командира на поделение 22180 гр. Казанлък. Съдът след извършена служебна проверка намерил, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила регламентирани в чл. 284, ал. 2 Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) (отм.) и чл. 129 и сл. от Правилника за кадрова военна служба (ПКВС) (отм.), но от компетентен орган и в предвидената от закона форма. С посочената заповед касаторът е наложил дисциплинарно наказание "уволнение", освобождаване от длъжност и кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на редник Милен Георгиев Богданов на основание чл. 282, т. 1 б. "и" чл. 283, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 124, т. 9 ПКВС (отм.), тъй като на 27.03.2009 г. около 0,35 часа на бул. "Розова долина" гр. Казанлък при управление на личното си моторно превозно средство след употреба на алкохол навлязъл в насрещното движение и извършил пътно транспортно произшествие. След извършена проверка с дрегер било установено, че същият е с 2, 29 промила алкохол в кръвта. Правилно съдът е установил, въз основа на събраните по делото доказателства, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 125, ал. 7 ПКВС (отм.), в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 138, ал. 1 и 2 ПКВС (отм.), но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на съдебното производство пред първата инстанция с разпореждане от 16.05.2009 г., съобщено на касатора на 22.05.2009 г. съдията докладчик по делото е указал на същия, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания посочени в нея и да докаже изпълнението на законовите изисквания при издаване на обжалваната заповед, като е дал възможност на същия до датата на съдебното заседание да представи доказателства, удостоверяващи наличието на основание и спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. С това съдът е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК. Въпреки изричните указания на съда, които са му били надлежно съобщени касаторът не е изпълнил същите, при което с протоколно определение от 17.06.2009 г. съдът е указал повторно на Командира на поделение № 22180 - Казанлък, че не е посочил доказателства относно съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване на заповедта и отново е дал възможност на същия да представи такива, включително тези, удостоверяващи спазване на процедурата по наложеното с процесната заповед наказание. Протоколното определение е съобщено на касатора с писмо с обратна разписка на 23.06.2009 г. Видно от изложеното съдът е положил всички усилия да събере относимите доказателства, съобразно правомощията си по АПК относно спазване на административнопроизводствените правила при издаване на заповед № 250/27.03.2009 г. на Командира на поделение 22180- Казанлък, по последният в хода на първоинстанционното производство не е представил такива, при което законосъобразно в обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на посочените. Пред касационната инстанция са представени заповед № 246 от 27.03.2009 г. на командира на поделение 22180 за назначаване на комисия за извършване на служебна проверка и разглеждане на служебното положение на редник Милен Георгиев Богданов, протокол от извършената такава на 27.03.2009 г. от комисията, назначена с цитираната заповед и обяснения от Богданов. Така представените пред касационната инстанция писмени доказателства обаче касаят не правилността на обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, а са свързани със законосъобразността на обжалвания пред последната административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК пред касационната инстанция са допустими писмени доказателства единствено за установяване на касационни основания, а съгласно ал. 2 на посочения текст не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с тях. В случая непълнотата на доказателствата не е измежду посочените в чл. 209 АПК касационни основания, при което и с оглед забраната по чл. 220 АПК за фактически установявания от касационната инстанция настоящият състав счита, че същите не следва да бъдат обсъждани. Обжалваното решение е обосновано - в мотивите към същото съдът подробно е обосновал изводите си за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като същите са базирани върху събраните по делото доказателства. При разглеждане на спора пред първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Както бе посочено по-горе съдът е изпълнил задълженията си да посочи на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не са посочили доказателства, а неизпълнението на задълженията по чл. 170 л. 1 АПК и на дадените указания от съда от страна по делото не може да бъде прието за нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение