Решение № 14752 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 464/2020 г.

Решение № 14752 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 464/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Кехайов от [населено място], срещу Решение № 358 от 11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 133/2019 г. по описа на Административен съд Смолян, в която се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответната страна – областният управител на област Смолян в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Смолян е отхвърлил жалбата на М. Кехайов срещу Заповед № АП-03-41-53 от 21.02.2019 г. на областния управител на област Смолян, с която е оставено без уважение искане с вх. № АП-03-11-248 от 09.12.2011 г. за изплащане на еднократно обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел е, че жалбоподателят не е установил репресия, за която да бъде обезщетен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При подробно анализирана фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила за издаването му и при условията на обвързана компетентност. Областният управител е указал на Кехайов да представи писмени доказателства, на които основава искането си за обезщетение, при което е подадено искане по образец и представяне на два броя писмени декларации. При това положение служебно е изискано произнасяне от Централната комисия относно вида, характера или продължителността на репресията при приложението на чл. 10, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ и чл. 13, ал. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (Наредбата). С протоколно решение от 26.09.2016 г. Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ е приела решение, че липсват данни за осъществена спрямо молителя репресия по политически причини, попадаща в приложното поле на ЗПГРРЛ. Въз основа на това решение е постановена заповед № АП-03-41-354 от 21.10.2016 г. на областен управител на област Смолян, с която е оставено без уважение искането на Кехайов за изплащане на еднократно обезщетение. Тази заповед е оспорена пред съда, като оспорването е отхвърлено с решение, постановено по адм. дело № 251/2016 г. по описа на Административен съд Смолян. Това решение е отменено с решение № 4821 от 16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 4059/2017 г. по описа на Върховен административен съд, като след отмяната на оспорената заповед е постановено връщане на преписката на областния управител за произнасяне след ново мотивирано решение на комисията по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ. Административният съд е установил, че административният орган е изпълнил вменените му от съда задължения, като е изпратил преписката за ново произнасяне от комисията по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ, която след обсъждане на представените от Кехайов декларации мотивирано е приела, че от тях не се установява репресия по политически причини, попадаща в приложното поле на чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ. Въз основа на това решение е постановена и оспорената пред съда заповед, съдържаща отказ да бъде уважено искането за заплащане на еднократно обезщетение за изтърпяна репресия. Решението на комисията по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ съгласно чл. 11 от Наредбата е окончателно и обвързва административния орган, отправил искането. Това решение на комисията представлява акт, установяващ факт с правно значение за лицата по чл. 1 ЗПГРРЛ, поради което този орган е предвиден в закона с оглед събиране и анализ на доказателства относно обстоятелствата по чл. 1, 2 и 3 ЗПГРРЛ. По своя характер решението на Централната комисия е акт на помощен орган, който има обвързваща сила и е част от процедурата по издаване на заповедта на областния управител по чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ. Ето защо изводите на съда, че като се е съобразил с решението на Централната комисия областният управител на област Смолян е издал законосъобразна заповед са правилни и законосъобразни, поради което правилно административният съд с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на Кехайов. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неуважаване на искания за събиране на сочени от жалбоподателя доказателства. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съгласно законовите изисквания. Отказът на съда да събере доказателства, които нямат значение за правилното решение на спора, в случая назначаване на вещо лице, което да даде заключение за етногенезиса на помаците, както и снабдяване с ЕГН и смъртни актове на роднини на Кехайов не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Представените от касатора писмени доказателства както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция не променят изложените от първоинстанционния съд съображения и не налагат изводи, различни от тези в обжалваното решение, тъй като нямат пряко отношение към осъществена спрямо жалбоподателя репресия в относимия период. Ирелевантни са доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение основани на общи твърдения за репресии свързани с неизпълнение на нормите на действалите в периода 09.09.1944 г. – 10.11.1989 г. Конституции в Република България, гарантиращи правото на изповядване на религиите, обичаите и обредите на гражданите в страната. С чл. 1 ЗПГРРЛ се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. в посочените от закона хипотези, като в чл. 2, ал. 1 от с. з. е определено правото на еднократно обезщетение на лица по чл. 1. Правото на обезщетяване е лично, за лично претърпяна репресия от подалия искането, каквато в случая не се установява, а не спрямо групи от населението с общ произход, политически убеждения или религиозни вярвания, каквито са твърденията в касационната жалба. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,