Решение № 1790 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2016 г.

от 23.10.2015 г. и преписката му е върната за ново произнасяне в 14-дневен срок от получаването й със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна "Център за психологически изследвания"-сдружение с нестопанска цел в обществена полза, гр. С. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения отказ за материалноправно незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон. Решаващият съд е направил обосновани фактически установявания и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. От доказателствата по делото, вкл. неоспореното от страните заключение на вещо лице, се установява, че сградата, за която е отказано издаването на удостоверение за търпимост, е изградена около 1882 г., през 1885 г. е надстроена с един етаж и мансарден етаж по проект на арх. П. Б. През 1942-1944 г. покривът и вторият етаж са изгорели и до сега не са възстановени. Сградата е недвижима културна ценност, декларирана с писмо № 2637/07.06.1988 на НИПК. Съгласно действащия устройствен план е запазена и е предвидена за надстрояване. Въз основа на тези обстоятелства процесната сграда следва да се квалифицира като "заварена сграда". ЗУТ не съдържа легално определение на този термин, като то се извлича от текстовете на закона, в които е използван. В случая се касае за строеж изграден преди влизането в сила на устройствен план за съответната територия и който се запазва и включва в системата на застрояването от действащия подробен устройствен план. Доколкото за извършването на този строеж не е имало нормативни изисквания за одобряване на планове и разрешения следва да се приеме, че той е законен. Безспорно е установена допустимостта му и по действащия ПУП. А доколкото е недвижима културна ценност не се изисква съответствие със строителните правила и нормативи. Липсата на строителни книжа за строежа не е спорна. Такива не са се изисквали при извършването му и затова липсата им не го квалифицира като незаконен по смисъла на ЗУТ. Съгласно § 5, т. 36 ДР ЗУТ "строителни книжа" са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. Незаконен е строеж, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж- чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Доколкото одобрените инвестиционни проекти ( когато се изискват такива) и разрешението за строеж са част от "строителните книжа" може да се приеме, че липсата на книжа прави стоежа незаконен по смисъла на ЗУТ. Не е така по отношение на строежи, за които не са се изисквали строителни книжа, какъвто е процесния. За него е неприложимо и производството по чл. 145, ал. 5 ЗУТ за възстановяване на изгубени строителни книжа, противно на твърдяното от касатора. Спорна в настоящото съдебно производство е възможността за издаване на удостоверение за търпимост на заварен строеж, който е законен. § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г. регламентират условията за издаване на удостоверение за търпимост за "строежи, за които няма строителни книжа". Това по смисъла на ЗУТ са незаконни строежи, които биха могли да бъдат разрешени - защото са допустими по действащият ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, когато са изградени до 31.03.2001 г. (влизане в сила на ЗУТ). Статутът на търпимост на строежа възниква по силата на закона при наличието на нормативно установените кумулативни условия и не го приравнява на законен, а само на неподлежащ на премахване и забрана ползването на основание неговата незаконност. Буквалното тълкуване на цитираните норми, уреждащи режима на търпимостта на строежите, не изключва от приложното си поле строежи като процесния- законни, за които няма строителни книжа. При наличието и на останалите условия за възникване статут на търпимост отказът да се издаде удостоверение за търпимост се явява незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.