Решение № 6538 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 92/2011 г.

Решение № 6538 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 92/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Даниленко Тамила, лично и като майка и законен представител на малолетните Даниленко Дионисий, Даниленко Кристиян и Даниленко Давид, срещу решение № 14302/25.11.2010 г. по адм. дело № 4939/2010 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 149/30.03.2010 г. на председателя на ДАБ. Касаторите поддържат в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния им представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, искат отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че Даниленко Тамила в първоначалното интервю пред интервюиращия орган е заявила, че желае със семейството си да живеят в Република България, тъй като страната е по-близка до тяхната "по дух и по език". В последващото интервю Даниленко Тамила е разказала, че през 2001 г. заминали със съпруга й Даниленко Олександр да работят в Германия. Била им обещана работа от Олег Берестовой, който бил чл. на международната украинска мафия, занимаваща се с търговия на хора. Той ги излъгал, като заставил жалбоподателката да работи в бардак, а съпруга й - селскостопанска работа. През 2005 г. било заведено наказателно дело срещу Берестовой и двамата съпрузи свидетелствали срещу него в Германия, след което са върнати в Украйна. След постановяването на присъдата (10 г. лишаване от свобода) двама души украинци ги заплашили. Даниленко Тамила и Даниленко Олександр се изплашили и напуснали Украйна. Даниленко Тамила заявява, че в страната й по произход нямало закон за защита на свидетели. Със съпруга й се обръщали към всички държавни институции, но отникъде не намерили помощ. От новопредставените доказателства в касационната инстанция, е видно че и след завръщането си в Украйна, касаторката е била принуждавана да проституира от лицата, които са я заплашвали. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че обжалваното пред него решение на председателя на ДАБ, с което е отказан на Даниленко Тамила, Даниленко Дионисий, Даниленко Кристиян и Даниленко Давид статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ, е правилно. Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидатката в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденката. От проведените с Даниленко Тамила интервюта се установява, че причината да напусне страната по произход се крият в липсата на жилище в Украйна, където семейството й да живее. Историята, свързана с Олег Берестовой, е такава с криминален характер и е извън основанията по ЗУБ. Въпреки това следва да бъде посочено, че украинският закон позволява да бъдат запазени в тайна имената и адресите на жертви или свидетели, ако те поискат закрила. Закрилата на съдии, свидетели, обвиняеми и техни роднини законът възлага на специални полицейски части, поради което първата съдебна инстанция намира мотивите на жалбоподателката - страх от преследване, за неоснователни. Даниленко Тамила отрича да е ангажирана с някоя расова, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти или от други, които те не могат да контролират, което от своя страна да обосновава основателността на молбата й за предоставяне на бежански статут, както и да се направи логично обяснение за натиска и преследванията, на които по нейните думи е била подложена заедно със съпруга й. Първоинстанционният съд счита, че причините, поради които жалбоподателката е напуснала страната си по произход, имат икономически характер. Изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденката в частта й относно предоставянето на бежански статут е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според първоинстанционния съд от представената справка на ДАБ се установява, че в Украйна няма данни за политически затворници, убийства или изчезване на хора по политически причини, нито за целенасочено преследване на политически партии и лидери. Конституцията и законите на страната гарантират основните права и свободи на гражданите, независимо от тяхната раса, пол, етническа или религиозна принадлежност. Гражданите могат да се обръщат към омбудсмана и след изчерпване на всички национални законови средства могат да заведат дело в съответните международни институции, на които Украйна е чл. или участник (напр. Европейския съд за правата на човека). Оплакванията в касационната жалба сочещи пороци на административния акт не представляват касационни основания, тъй като в настоящето производство се проверява правилността на съдебното решение, а не на административния акт. Съдът е изложил мотиви, както за състоянието на правозащитната система в Украйна, така и за възможността на държавата да защити гражданите си от криминални посегателства, на каквото е била изложена касаторката и правилно не я е кредитирал в твърдението и, че е търсила защита от държавни институции и не е получила такава. Съдът е анализирал установените факти и нормите на приложимото материално право и правилно е установил, че не са налице основанията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно твърдението, че съществува социална група на свидетели срещу престъпления на организираната престъпност, които се преследват в Украйна. По принцип понятието "социална група" съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците включва лица с приблизително еднакъв произход, навици и социален статут. Принадлежност към такава определена социална група може да бъде в основата на преследването поради недоверие в нейната лоялност към правителството или поради факта, че политическите възгледи, миналото или икономическата дейност на нейните членове, или самото съществуване на социалната група се считат за пречка за политиката на правителството. Очевидно е, че свидетелите по дела не представляват "социална група" по смисъла на чл. 1 от Женевската конвенция относно статута на бежанците от 1951 г. и чл. 8, ал. 1 ЗУБ, нито пък "социална група", принадлежността към която води до преследване от държавата. Не е налице и хипотезата на чл. 9 ЗУБ и в частност опасност от тежко посегателство поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав