Решение № 2393 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 215/23.03.2023 г. на Административен съд (АС) Хасково постановено по адм. дело 561/2022 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2017 г., изх. 02-260-2600/3654 от 30.01.2021 г. (УП изх. 02-260-2600/3654 от 30.01.2021 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са извършени намаления, описани в графа Намаления на Таблица 1 Оторизирани суми (в лева) по следните схеми и мерки: Мярка 13.2/НР 2, Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Мярка 12/Натура 2000, Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) СЗ (основна); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (зеле, дини, пъпеши) СЗ (други) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на ЕТ В.-М. Колева-Е. Колев, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението е постановено при неправилен анализ на доказателствения материал по делото, превратно тълкуване на същия, както и непълно и повърхностно изясняване на предмета на спора. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че извода на съда, че оспореният административен акт е немотивиран, е неправилен. Сочи, че становището, представено към административната преписка с изх. 02-260-2600/3654#2 от 07.07.2022 г., изхождащо от издателя на акта, съдържа мотивите за издаване на процесното уведомително писмо, тъй като в него са конкретизирани съответните основания, довели до направените с акта намаления и оторизираната сума. Счита, че по този начин административният акт е мотивиран и жалбоподателят е имал възможност да се запознае със становището, за да организира и упражни ефективно правото си на защита преди провеждане на първото по делото заседание. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация ЕТ В.-М. Колева-Е. Колев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, но административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Посочил е, че проверката на съдържанието на административния акт сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Мотивите за издаване на акта се сочат едва в съдебна фаза на процеса в писмено становище от ответника. Според съда неизясняването на всички факти и обстоятелства от значение на спора и наличието на неяснота относно волята на административния орган за извършените намаления по всяка една от схемите и мерките, по които е кандидатствал заявителя за 2017 година води не само до ограничаване на правото на защита на адресата на УП, но и до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка за съответствието на волята на органа с материалния закон. Недопустимо е мотивите да бъдат допълвани едва в хода на съдебното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. От фактическа страна е установил, че ЕТ В.- М. Колева-Е. Колев е подал заявление за подпомагане за 2017 г., форма за ЕТ/Юридически лица с приложени в табличен вид използваните парцели през 2017 г. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/290517/65837. Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението, както и проверка на място, за които са приложени доклад, констативен протокол и уведомително писмо. На 30.01.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. 02-02-260-2600/3654. Решаващият съд е обсъдил съдържанието на уведомителното писмо, вкл. дадените пояснения към таблица 1, колона от 1 до 6 на същото. В хода на съдебното производство е приета съдебно - агротехническа експертиза. Със заключението е направено разяснение относно състоянието на процесните парцели към момента на извършената от ДФЗ проверка на място. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо изх. 02-260-2600/3654 от 30.01.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2017. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от заявителя ЕТ В.- М. Колева-Е. Колев сума по схема/мярка: Мярка 13.2/НР 2, СЕПП, Мярка12/Натура 2000, СПП, СПК, СЗ (основна), СЗ (други) и ЗДП, защо и как е достигнато до извода, че на същите следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Причината за намаляването на исканата субсидия е посочена в хода на съдебното производство. Мотивите на съда, относно немотивираността на оспорваното уведомително писмо, са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ мотивите на акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения за извършените намаления не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Представеният доклад за проверка на площи и други документи, във връзка с извършената проверка, не могат да се приемат за мотиви на акта. В УП изх. 02-260/3654 от 30.01.2021 г. липсва препращане към доклада или друг документ, за да се приеме, че констатираните в него или в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане След насрочване на делото за разглеждане в откито съдебно заседание, ответникът е депозирал Становище изх. 02-260-2600/3654#2 от 07.07.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, противно на изложените от касатора в обратен смисъл твърдения. В този смисъл е и съдебната практика. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение