Решение № 5942 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2009 г.
ВАСI отделение11.05.2009 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Административен съд - Пловдив № 529/23.05.08 г., постановено по адм. д. № 264/08 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5942 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище чрез процесуалния му представител адв. Колибанеков касационна жалба срещу решение на Административен съд - Пловдив № 529/23.05.08 г., постановено по адм. д. № 264/08 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт № 37/03.12.07 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, с който е установена дължима сума за водовземане за периода 2001 г.- 2006 г. в размер на 397 269. 33 лв. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е следвало да съобрази установеното чрез заключението на вещото лице обстоятелство, че помпеното съоръжение "Златьовица" не работи от 2000 г., а от дванадесетте помпи на с. Злокучане работят само осем. Неправилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че тези обстоятелства са неотносими към правния спор. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу АУПДВ. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил Акт № 37/03.12.07 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, с който е установена дължима от "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище сума за водовземане за периода 2001 г.- 2006 г. в размер на 397 269.33 лв. От фактическа страна по делото е установено следното: С разрешително за водоползване № 0730/29.12.01 г., издадено от Министъра на околната среда и водите на "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище е предоставено правото да водовзема от подземен воден обект с цел питейно-битово водоснабдяване на гр. Панагюрище, с. Елшица, с. Левски, с. Попинци, с. Бъта, с. Баня, с. Оборище и с. Поибрене, общ. Панагюрище посредством 12 сондажни кладенци, 2 бр. шахтови кладенци, 2 бр. дренажи, каптиран естествен извор. С разрешително за водоползване № 0740/25.01.02 г., издадено от Министъра на околната среда и водите на "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище е предоставено правото да водовзема от воден обект: поречие Марица - безименна река в м. "Мулей", река Панова, река Златьовица с цел питейно-битово водоснабдяване на гр. Панагюрище, с. Оборище, с. Панагюрски колони, "Асарел Медет" посредством 3 бр. водохващания - в землището на гр. Панагюрище, в землището на с. Оборище и в землището на гр. Пирдоп. С разрешително за водоползване № 300462/23.07.04 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център гр. Пловдив, на "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище е предоставено правото да водовзема от подземен воден обект с цел питейно-битово водоснабдяване на гр. Панагюрище посредством хоризонтален дренаж "Гешенка". С разрешително за водоползване № 300537/21.09.04 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, на "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище е предоставено правото да водовзема от подземен воден обект с цел питейно-битово водоснабдяване на гр. Панагюрище, с. Оборище, с. Елшица, с. Левски, с. Попинци, с. Бъта, с. Баня, общ. Панагюрище, с. Свобода, с. Дюлево, с. Смилец, с. Блатница, общ. Стрелча, обл. Пазарджик посредством тръбни кладенци от ПС "Злокучене". С разрешително за водоползване № 300598/15.11.04 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, на "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище е предоставено правото да водовзема от воден обект река Рогочевец с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Панагюрски колони. С разрешително за водоползване № 300599/15.11.04 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, на "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище е предоставено правото да водовзема от воден обект река Златьовица с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Панагюрски колони. С разрешително за водоползване № 300600/15.11.04 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, на "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище е предоставено правото да водовзема от воден обект река Мулейска с цел питейно-битово водоснабдяване на гр. Панагюрище. С разрешително за водоползване № 300693/18.01.05 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, на "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище е предоставено правото да водовзема от воден обект река Панова. В раздел "Такса за водовземане" на всяко едно от разрешителните е посочено, че за правото на водовземане дружеството ще заплаща такса в размер, определен в съответствие с Тарифата за таксите за правото на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. (Обн. ДВ, бр. 65/2000 г.) за ползваните водни количества за питейно-битови нужди за съответната категория води (I или II к.). Във всички разрешителни е посочено задължението на дружеството да монтира на всяко съоръжение разходомерно устройство за измерване на добитото водно количество и нивомерна тръба в сондажните и шахтови кладенци, съответно - да поддържа в изправност водомерите - там където те са монтирани. От изложеното в самия АУ ПДВ е видно, че за някои от разрешителните, по отношение на които при извършената проверка е установено, че е налице пломбиран водомер, дължимата такса е определена на базата на отчетените количества. За друга част от разрешителните, по отношение на които е установено, че ползваните количества вода не се отчитат, тъй като няма монтирани водомери или водомерът не е пломбиран, или не работи, или е демонтиран, таксата е определена на база на разрешеното количество. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "В и К - П" - ЕООД - гр. Панагюрище, като е посочил, че законосъобразно е определен размерът на таксата на базата на разрешения годишен воден обем с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от цитираната по-горе тарифа при липсата на монтирани работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства. Съгласно чл. 194а, ал. 2 от ЗВ (ДВ, бр. 65/06 г.) и чл. 6, ал. 1 от Тарифата, таксата за водовземане се определя на базата на разрешения годишен воден обем до монтирането на измервателни устройства. Ал. 3 на чл. 194а изисква при повреда на измервателното устройство титулярът на разрешителното незабавно да уведоми контролиращия орган и да отстрани повредата в срок до един месец. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице Варнев, според което, при максимална натовареност на водовземните съоръжения по разрешителни с №№ 300537 от 21.09.04 г. и 300599 от 15.11.04 г., би се надхвърлил разрешения годишен обем на водовземане. Според вещото лице, водовземното съоръжение Златьовица не може да бъде използвано и не се използва видимо от години (по данни на длъжностното лице от "В и К-П" - ЕООД - от 2000 г.). Двете помпи са по местата си, но с демонтирани двигатели. Разглобен е и трансформаторът на съоръжението. По отношение на водовземно съоръжение Злокучене, вещото лице е констатирало, че 4 от 12-те помпени съоръжения не работят. (помпено съоръжение № 5 - пропаднал сондаж през 2000 г. и свалена помпа; помпено съоръжение № 7 - пропаднал сондаж през 2007 г. ; помпени съоръжение 1 и 2 - откраднати ел. табла през 2006 г.). В мотивите на решението е посочено, че обстоятелствата, констатирани от вещото лице, са неотносими към правния спор, тъй като размерът на действително добитото водно количество от титуляра на разрешителните следва да се установи чрез изправни, сертифицирани измервателни устройства (водомери), за да може въз основа на него да се изчисли размерът на таксата за водоползване. Дори и да се установи чрез експертно заключение в съдебния процес действително добитото водно количество, няма законово основание таксата да бъда определена на тази база. Така постановеното решение е правилно. Не са допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на страната и са станали пречка за събиране на относими към правния спор доказателства. Съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя да се допусне допълнителна експертиза със задача да се определи реалното количество добита вода по разхода на ел. енергия и дебита на помпите, като е приел, че посоченото обстоятелство е неотносимо към правния спор. Правилно съдът е приел също така, че обстоятелствата, установени от вещото лице, са неотносими. Следва да се посочи, че данните за това откога не работят съоръженията са дадени на вещото лице от служители на дружеството-жалбоподател. Обстоятелството, че съоръжението на р. Златьовица по разрешително с № 300599/15.11.04 г. не се използва към момента на проверката е установено и в Констативен протокол № П3 - 415/06.11.07 г., но таксата с обжалвания АУПДВ е определена за период до 2006 г. Ако действително, това съоръжение не се използва от 2000 г., както е посочено от вещото лице, то тогава е необяснимо искането за издаване на разрешително с посочения по-горе номер през 2004 г. В мотивите на решението съдът е посочил, че таксата за водоползване не зависи от реално добития обем вода, а се определя на базата на разрешения годишен воден обем до монтирането на измервателни устройства. Този извод на съда е правилен и се възприема изцяло от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд. Таксата за водоползване по чл. 194 от ЗВ при липсата на монтирани измервателни устройства, се определя на базата на разрешения годишен воден обем, съгласно чл. 194а, ал. 2 от ЗВ и чл. 6, ал. 1 от Тарифата. Правилно е приложен от съда и материалния закон. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от този закон, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. В случая, на основание тази нормативна база и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., е определен размерът на дължимата такса за ползване на води. При изчисляването на таксата правилно е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 194а, ал. 2 от ЗВ (ДВ, бр. 65/06 г.). Предвид безспорно установеното в съдебното производство, че такива устройства не са монтирани, законосъобразно е бил използван този механизъм за изчисляване на таксите за водоползване в процесния акт за установяване на публично държавно вземане. С оглед на така изложените съображения, обжалваното решение на Административен съд - Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение