Решение № 7837 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12895/2016 г.

Решение № 7837 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12895/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 5310/21.07.2016 г. по адм. дело № 8556/2015 г. на Административен съд - С. град (АССГ), подадени съответно срещу решението в неговата отхвърлителна и осъдителна част, от Д. Е. Д. и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., при Министерство на правосъдието (ГДИН при МП) Първата касационна жалба е подадена от ГД " Изпълнение на наказанията" - гр. С., чрез процесуалния си представител, юрк. Луканова която обжалва решението в осъдителната част, с която ГД "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Д. Е. Д. общо сумата от 5 650 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди заедно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба вследствие бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора гр. С.. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде отменено, като бъдат отхвърлени предявените от Д. Д. искове, а в останалата му отхвърлителна част решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД "Изпълнение на наказанията". Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ГДИН не се явява и не изпраща представител. По делото от ГДИН, чрез процесулния си представител юрк. Николова е представено писмено становище, в което се подържат доводите в касационната жалба, не се сочат нови доказателства и моли да бъде даден ход на делото по същество. Втората касационна жалба е подадена от Д. Е. Д., чрез процесуалния му представител адв. Перпелиев. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърлените искове за причинени неимуществени вреди на Д. Д. срещу Министерство на правосъдието и ГДИН. В съдебно заседание, касационният жалбоподател Д. Д. не се явява, представлява се от процесуалния му представител, който поддържа касационната жалба по доводите изложени в нея и моли да бъде отхвърлена касационната жалба на ГДИН. Претендира присъждане на сторените в производството пред настоящия съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност по отношение на касационната жалба подадена от Д. Е. Д.. По отношение на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразява становище за нейната основателност и счита, че решението в тази му част следва да бъде отменено поради допуснати нарушения на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество, същите са неоснователни, като конкретните съображения на настоящия състав, за да приеме това, са следните: С постановеното от АССГ решение е осъдена ГДИН при МП да заплати на Д. Е. Д., обезщетение общо в размер на сумата от 5 650 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, като в останалата част до пълния предявен размер за сумата от 3 350 лв. е отхвърлил исковете като неоснователни. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил още и останалите предявени от Д. Е. Д. искове срещу Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 1 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престоя му в Следствения арест в гр. С., за периода от 13.10.2006 г. до 01.06.2009 г., а също и неимуществени вреди в размер на сумата общо от 10 000 лв. срещу ГДИН, вследствие на причинено на ищеца заболяване, неефективно му лечение и лоши условия на труд по време на престоя му в Затвора гр. С. за периода от 01.09.2009 г. до 13.05.2015 г. За да постанови този резултат, АССГ е установил, че е сезиран със субективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Д. Е. Д., срещу Министерство на правосъдието за причинени неимуществени вреди от изключително лошите битови условия, изразяващи се в минимални температури в килията и липса на свеж въздух и естествена светлина, при които последният изтърпява мярка "задържане под стража" в следствения арест находящ се в гр. С., бул. "Г. М. Д." № 42, в сградата на Националната следствена служба (НСС), за периода от 13.10.2006 г. до 01.06.2009 г. в размер на 1 000 лв. и срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - С. за периода от 01.06.2009 г. до 13.05.2015 г. за присъждане на обезщетение, за претърпени множество неимуществени вреди, породени от поставянето му в унизителни за човешкото достойнство условия вследствие от противоправни действия и бездействия на съответните административни органи от ГДИН за сумата общо в размер на 19 000 лв. Установено било от съда наред с това, че уврежданията на Д. били причинени от Следствения арест в гр. С., Затвора гр. С. и СБАЛЛС - Л.. По отношение на престоя му в следствения арест, гр. С. на бул. "Г. М. Д." № 42, административният съд е разгледал твърдението на ищеца, че при престоя му в килиите там, които не са пренаселени, и не е имало липса или ограничен достъп до течаща вода или санитарен възел, бил подложен на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в минимални температури в килията, липса на свеж въздух и естествена светлина. Съдът е обсъдил претенцията на ищеца, основана на твърденията, че неимуществените вреди претърпени от него при пребиваването му Затвора гр. С., били причинени на първо място от настаняването му в килия, в която условията били изключително неблагоприятни, като с това е надхвърлена изискуемата по закон репресия, като с това била надхвърлена изискуемата по закон репресия и поради това са му причинени болки и страдания, неследващи се от наложеното наказание. В мотивите на съдебното решение са разгледани и следните доводи: поради липсата на дневна светлина и чист въздух, Д. заболял от краста, като поне за 7 месеца заболяването не могло да бъде излекувано, както в резултат на неефективното лечение, така и поради това, че имало и други заболели в неговата група - поне половината между 80 и 100 човека, поради което и ищецът бил принуден да поръчва лекарства (сяра и уринден) отвън. Твърденията на ищеца са били още, че през същия период бил настанен във втора група където на 100 човека се падала една баня, като налягането на водата през лятото било толкова слабо, че единствената възможност за измиване е била в долната част на душа. По твърденията на ищеца липсата на редовно къпане изострило сърбежа от крастата, през зимата в килиите било много студено, а предоставените от администрацията на затвора отоплителни уреди не решили въпроса с топлината. На ищеца били причинени неимуществени вреди още и от лошите условия в парната централа на Затвора гр. С., вследствие на липсата на санитарен възел, което поставило ищеца в състояние на постоянен стрес и унижение, принуждавайки го да уринира в бутилки и да ги взема със себе си при напускане на работното място. На следващо място ищецът посочил, че всички гореописани условия били причина за заболяването му от туберкулоза, каквато диагноза му била поставена на 13.06.2013 г. Започналото лечение в СБАЛЛС - С., а след 22.08.2013 г. до 12.02.2014 г. в СБАЛЛС - Л. не дало резултат и не довело до подобряване на здравословното му състояние. Условията при които бил настанен Д. по време на престоя му в СБАЛЛС - Л. били изключително неблагоприятни и накърняващи, човешкото му достойнство, тъй като бил принуден да диша пушеци от изгорели пластмаси, излизащи от шахта с квадратура около 2 кв. м., намираща се в отделението на болницата, където е бил настанен. Това предизвикало в него притеснение, неприятни емоции и потискане на човешкото достойнство, както и физически дискомфорт, че затворническата администрация на болницата в гр. Л. няма да се справи с лечението му. За да се произнесе по основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Д. по време на престоя му в следствения арест в гр. С., бул. "Г. М. Д." № 42 и въз основа на представени по делото писмени справки от МП и ГДИН, административният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства: на Д. е била наложена мярка "задържане под стража" за времето от 13.10.2006 г. до 16.05.2007 г., а след тази дата до 14.11.2007 г. му е наложена мярка "домашен арест" и тя не е изтърпявана в следствения арест на бул. "Г. М. Д." № 42, поради което и първоинстанционният съд е приел, че този период не следва да се включва във времето, през което ищецът би могъл да търпи твърдените неимуществени вреди. Установил е още, че ищецът е бил задържан с наложена мярка "задържане под стража" за 6 дни от 27.03.2008 г., на 27.06.2008 г., както и от 28.11.2008 г. до м. май 2009 г., отново му е наложена мярка "задържане под стража" в същия арест. След тази дата съдът е счел, че Д. е преместен в Затвора- гр. С.. Възприел е в мотивите на решението, че от представената по делото справка от МП се установява, че температурите в следствения арест зависят от топлоподаването на "Топлофикация - С.", като ищецът не е доказал какви са били температурните градуси в тези помещения през време на престоя му в тях. За установяване на фактите по делото относно материалните условия в Затвора гр. С. и условията в СБАЛЛС - Л. освен събраните писмени доказателства съдът е допуснал и гласни доказателства посредством свидетелските показания на Р. В. П., С. Й. А. и В. Б. Т. Д. Я. Г. и С. А. С., които съдът е кредитирал като безпротиворечиви и кореспондиращи на доказателствения материал по делото. По делото е назначена и съдебно - медицинска експертиза, чието заключение съдът е кредитирал като вярно и безпротиворечиво. От така установеното по отношение на иска на Д. срещу МП за причинени неимуществени вреди по време на престоя му в следствения арест на НСС на бул. "Г. М. Д." № 42, където е изтърпявал мярка "задържане под стража" за периода от 13.10.2006 г. до 01.06.2009 г. съдът е приел, че ищецът не е доказал противоправни действия или бездействия на служители на МП, поради което и е приел, че предвид липсата на елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде ангажирана отговорността на МП за процесния период. Въз основа на така приетото е заключил, че исковата претенция за сумата в размер на 1000 лв. е неоснователна. Относно исковете за ангажиране на отговорността на ГДИН за периода на престоя му в Затвора гр. С. от 01.06.2009 г. до 13.05.2015 г., през който период ищецът е претърпял неимуществени вреди, вследствие на лошите битови условия в който е бил принуден да пребивава и вследствие на това причинените му заболявания от краста и туберкулоза първоинстанционният съд приел както следва: относно твърдените неимуществени вреди причинени от бездействие на длъжностни лица от Затвора гр. С., изразяващо се в липса на или ограничен достъп до течаща вода, санитарен възел, минимални температури в килията през есенно - зимните месеци, липса на свеж въздух и естествена дневна светлина, липса на достатъчно жилищна площ, административният съд позовавайки се на събраните по делото доказателства (писмени и гласни) и на практиката на ЕСПЧ приел, че за времето на престоя на Д. в Затвора гр. С., същият е бил принуден да търпи условия през продължителен период от време от 01.06.2009 г. до 22.08.2013 г. и от 12.02.2014 г. до 13.05.2015 г. и то след като е имал заболяване от краста и страда от тежка форма на туберколоза. Въз основа на тези изводи, администравният съд се е мотивирал, че условията, при които е бил поставен Д. в Затвора гр. С. за процесния период, са нечовешки и унизителни в противоречие с чл. 3 от ЕКПЧ и с разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, като поведението на администрацията в затвора е в причинно - следствена връзка с търпените от Д. неимуществени вреди. Посочил е също, че в конкретния случай от установените по делото факти и обстоятелства може да се направи извод, че битовите условия, в които ищецът пребивавал в Затвора гр. С. надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", което неизбежно води до причиняване на неимуществени вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят. На основание чл. 52 от ЗЗД съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е преценил обективните данни относно условията в мястото за лишаване от свобода и продължителността на периода, за който се търси обезщетението общо в размер на 2 650 лв. като в останалата част до пълния претендиран размер от 4 000 лв. е отхвърлил исковата молба като неоснователна. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от Д. относно заболяването му от туберколоза и проведеното лечение на това заболяване, първоинстанционния съд, позовавайки се на свидетелските показания на св. П., на събраните писмени доказателства, както и на практиката на ЕСПЧ (делото Червенков срещу България, делото Йовчев срещу България) е приел, че хигиенно - санитарните и битови условия, като липса на светлина пространство, тоалетна и достъп до топла и течаща вода в Затвора гр. С. противоречат на общата забрана на нечовешко или унизително по чл. 3 от ЕКПЧ и именно в резултат на тези условия Д. е заболял от туберкулоза и е бил с намалена работоспособност от 80 %. Приел е че за ищеца е настъпило действително увреждане на здравето, в тежка форма на туберкулоза според заключението на СМЕ, поради което е определил размер на справедлива компенсация по чл. 52 от ЗЗД в размер на 3 000 лв., като е отхвърлил исковата за горницата над тази сума в размер на 5 000 лв. като неоснователна. По отношение на исковата претенция на Д., за противоправно поведение на администрацията на болницата в гр. Л. във връзка с неправилно проведеното лечение на заболяването му от туберкулоза и позовавайки се на СМЕ и свидетелските показания на св. Т., съдът в мотивите си приел, че за периода на лечението в болницата от 22.08.2013 г. до 12.02.2014 г. ищецът не е претърпял неимуществени вреди на това основание. Въз основа на тези изводи е отхвърлил исковата претенция за заплащане на сумата от 3 000 лв. като неоснователна. Относно останалите искови претенции на Д. за неимуществени вреди, поради причинено от лошите санитарно - хигиенни условия в килиите на Затвора гр. С., довели до заболяване от краста и неефективното лечение на това заболяване, общо в размер на 3 000 лв., както и исковата претенция за неимуществени вреди причинени от лошите условия на труд в парната централа на затвора за сумата от 4 000 лв., първоинстанционният съд, след подробно обсъждане на събраните доказателства по делото (писмени и гласни, СМЕ) и позовавайки се на практиката на ЕСПЧ ( делото Костадинов срещу България, SALMAN срещу Турция и Федотов срещу Русия) е приел, че исковите претенции на Д. са недоказани, конкретно не е доказана причинно - следствената връзка между твърдените от него вреди и бездействието на администрацията на Затвора гр. С., поради което е отхвърлил тези претенции като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателствата, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически правно се е обосновал. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно твърдените от него неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН, при и по повод осъществяване на административна дейност за периода от 01.06.2009 г. до 13.05.2015 г., изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ в килиите в който е пребивавал през процесния период, липса на течаща вода и санитарен възел, липса на дневна светлина, липса на свеж въздух, площ, големи трудности при използване на баня, липса на отопление през студените месеци в годината и причинено заболяване от туберкулоза на лицето вследствие това, като административният съд законосъобразно е приел че твърдените по тази искова претенция на Д. неимуществени вреди са доказани. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилно е прието от решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, поради което надлежен ответник за процесния период е ГДИН. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател ГДИН, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства както и обективната истина. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка със становищата на страните, след което правилно е приложил материалния закон. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г. осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧ е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за това е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е обезпечено. По изложените съображения, предвид събраните доказателства правилно е прието, че са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда от него, обжалваното решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважена искова молба за претърпени неимуществени вреди в размер на 6500 лева, претърпени вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица при ГДИН, изразяващо се в липса на течаща вода и големи трудности при използването на баня, осигуряване на нормална температура в спалните помещения през студените месеци, липса на достатъчна жилищна площ в периода на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в затвора в гр. С., а така също неосигуряване на достатъчен приток на дневна светлина за последния период, а така също и неосигурена превенция срещу заболяването на Д. от туберколоза, ведно със законната лихва, считано от датата на преустановяване на бездействията от страна на администрацията на ГДИН -13.05.2015 г. Следва да се посочи, че съдът след като е установил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ е следвало да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, което е в синхрон и с практиката на ЕСПЧ, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация (в този смисъл следва да бъде акцинтирано и върху приетото в пилотното дело Нешков срещу България). Така, обезщетението, прието за дължимо и възлизащо на обща стойност 6 500 лв. е следвало да бъде присъдено общо, като бъдат съобразени именно релевираните от съда фактори за оценка на претърпените вреди, сред които продължителност на търпенето на вредите, интензивност, характер и трайност на вредите, а също и дългосрочното им отражение върху здравето на лицето. Допуснатата от съда непрецизност и предприетия подход за присъждане на отделни суми за всяка от установените за доказани неимуществени вреди, обаче, не съставляват съществено нарушение доколкото все пак е реализираната обезщетителна функция на ЗОДОВ като вътрешно- правно средство за защита на претендираните права. Отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания, както и времевия период, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определил размер на обезщетението по справедливост, в размер на 5 650 лв. общо, съобразявайки го с размера на обезщетенията, които присъжда ЕСПЧ по близки казуси, а също така и с реалния стандарт на живота в Р. Б.. Предвид изложеното касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. е неоснователна, а решението на съда в неговата осъдителна част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационна жалба на Д. Д., настоящият касационен състав счита същата за неоснователна, тъй като първоинстанционният съд правилно и в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, е съобразил недоказаността на някои от поддържаните в исковата молба твърдения ( напр. неефективно лечение на заболяване от краста по време на престоя на Д. в Затвора- С. за периода 01.09.2009 г. - 13.05.2015 г., претърпени неимуществени вреди от условията на труд, в които е бил поставен Д. при работата си в парната централа на затвора- С. за същия период), съответно тяхната частична основателност по размер ( напр. на претенцията за претърпени вреди от липсата на достатъчна дневна светлина, както и на претенцията за обезвреда на претърпените вреди от заболяването от туберколоза), а също и липсата на увреждане на физическото или психическото здраве на ищеца. Настоящият състав споделя извода на АССГ, че присъдено обезщетение в размер на общо 5 650 лв. е в състояние да репарира претърпените неимуществени вреди, а претенциите в останалите им части подлежат на отхвърляне поради недоказаност на твърдените от Д. вреди за периода от 13.10.2006 г. до 01.06.2009 г. срещу Министерство на правосъдието за причинени неимуществени вреди по време на престоя му в следствения арест в гр. С., бул. "Г. М. Д." № 42, както и срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за периода от 01.09.2009 г. до 13.05.2015 г. Като споделя изцяло мотивите на административния съд досежно приетите правни и фактически установявания досежно отхвърлителната част на атакувания съдебен акт, настоящата инстанция намира, че решението в отхвърлителните му части над сумата от 5 600 лв. следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да е в размер на 50 (петдесет) лева в зависимост от обема и правната сложност на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение