Решение № 9934 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2020 г.

Решение № 9934 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на образованието и науката, гр. София, чрез проц. представител Д. Гърбовска - началник отдел "Правен", редовно упълномощена, против решение № 17368/18 декември 2019 г., постановено по адм. д. № 158/2019 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Райнов против Заповед № РД 10-1532/13 декември 2018 г. издадена от Министъра на образованието и науката. С оспорената заповед, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 вр. чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл. 6, ал. 1 от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието (ПУФРУО) и т. II-10 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 "Правила за изработване на длъжностни характеристики" от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители (НДХДС) е прекратено служебното правоотношение на Д. Райнов. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Видно от данните по делото е, че жалбата на Райнов е била входирана в съда на 21.12.2018 г. като с писмо-разпореждане на председателя на пето отделение от 28.12.2018 г. същата е администрирана като е изпратен препис на административния орган със съответните указания. Правилно е прието от решаващия съд, че делото му е подсъдно, в резултат на което е разглeдал жалбата. В жалбата си пред първата инстанция Райнов е твърдял, че процесната заповед е неправилна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и не е съобразена с целта на закона. Твърдял е, че не са налице елементите от хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Оспорил е мотива на административния орган за прекратяване на служебното му правоотношение, а именно че след като не притежава изискуемата допълнителна квалификация – компютърни умения MS Office, Internet и документ за такива умения, това води до обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. Изводите на решаващия съд в подкрепа на тезата на жалбоподателя са неправилни. Прието е, че Д. Райнов е преминал обучение по компютърна грамотност, видно от представените Сертификат № 003220/01 юли 2016 г., Сертификат № 02189/28 август 2017 г., Удостоверение № 1815132/02 август 2018 г. Тези доказателства са били оспорени и не е могло да се направи категоричен и обоснован извод, че документите са неистински, по която причина съдът ги е зачел. Прието е от решаващия съд, след като е характеризирал термина "обективна невъзможност" съобразно константната съдебна практика, че посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, тъй като сама по себе си липсата на документ за компютърни умения - MS Office, Internet, не води до такава. Изведеният извод, че не са налице трите предпоставки - изпълнение на трите кумулативни условия на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл (1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението) е неправилен. Неправилен е и изводът, че представените от ответника доказателства относно твърдението му за завишените изисквания за заемане на длъжността "Началник на РУО" във връзка с електронния документооборот и Закона за електронното управление, по никакъв начин не обосновават обективна невъзможност на жалбоподателя да изпълнява задълженията си, тъй като не въвеждат нормативно променени изисквания за заемане на длъжността, както и че тези обстоятелства не попадат в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Относно представените като доказателства два сертификата и удостоверение. Този съд намира, че се касае за свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като не е доказано по безсорен начин в предходното производство, че такива обучения са проведени. Дори и да имаше доказателства в това отношение, видно от съдържанието им е, че е проведено обучение, но никъде не се твърди, че са придобити компютърни умения, още повече на ниво, по-викоко от базови такива и по-конкретно умения по MS Office, Internet. В мотивите на процесния административен акт е изрично посочено, че с промяна в нормативната уредба са въведени завишени изисквания за компютърна грамотност на държавните служители, за което са налице доказателства в делото. Тези нови изисквания са в по-голяма степен важащи за заемащи ръководна длъжност държавни служители, какъвто е Райнов (началник РУО) и обосновават първото от трите кумулативни условия на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Касаторът изтъква, че с решение № 357 от 26 юни 2017 г. на МС за привеждане на системите за електронен документооборот на административните органи в съответствие с определения от председателя на ДА "Електронно управление" технически протокол за създаване на Експертен съвет за интеграция на информационните ресурси към председателя на ДА "Електронно управление" се въвежда задължително използване на електронен документооборот в държавната администрация. Наведен е и касационен довод, че съгл. чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за общите изисквания към информационните състеми, регистрите и електронните административни услуги във връзка с § 6 от ПЗР на същата наредба - административните органи са длъжни да използват система за електронен документооборот и да участват в електронен обмен на документи с други администрации, считано от 01 ноември 2018 г. Логично, и във връзка с горните изисквания, следва, че от държавните служители се изисква да притежават по-висока степен на компютърни умения, различна от начални познания, и това обстоятелство е извън волята на страните по делото. Налице е нова фактическа обстановка, изразяваща се в променена уредба, изискваща по-високо ниво на компютърни умения от лицата, заемащи ръководни длъжности, какъвто е Д. Райнов. Безспорно тези нови, нормативно установени изисквания водят до невъзможност Райнов да изпълнява задълженията си, тъй като не притежава такава компетентност и причините за това са извън волята на страните по служебното правоотношение. Държавната служба следва да се изпълнява от високо подготвени служители, отговарящи на специфичните и допълнителни изисквания, през целия период на осъществяването й. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на касатора - кледва да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в рамер на 100 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав