Решение № 10022 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13250/2019 г.

Решение № 10022 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13250/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на община Карнобат срещу Решение № 1361 от 17.07.2019 г. по адм. д. № 1078/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение № РД-02-36-492/18.05.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (УО на ОПРР) и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в частта му по т. 1, с която е отказана верификация на разходи в размер на 403 668, 52 лева по Договор № BG16 RFOP001-2. 001-0056-C03-S-05 от 04.07.2017 г. между община Карнобат и "Партньори – А. Т. " ЕООД. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на съда, че извършените от общината разходи не попадат в допустимите разходи по чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Счита, че всички условия на управляващия орган са спазени и разходите за реализираните дейности следва да бъдат верифицирани. Иска решението да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови ново за отмяна на отказа за верификация. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ за верификация, обективиран в т. 1 от Решение № РД-02-36-492/18.05.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Отказът за верификация засяга разходи на обща стойност 403 668, 52 лв. по Договор № BG16 RFOP001-2. 001-0056-C03-S-05 от 04.07.2017 г. между община Карнобат и "Партньори – А. Т. " ЕООД за следните дейности: ремонтни работи по стълбищна площадка; ремонтни работи по покрив; изграждане на мълниезащитна и заземителна инсталация; ремонтни работи по част ВиК; ремонтни работи по слаботокови инсталации. Отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и е мотивиран, че съгласно Насоките за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура № BG16 RFOP001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони" (Насоките за кандидатстване/Насоките) процесните дейности подлежат на финансиране само ако сградите са достигнали най-малко клас на енергопотребление "С" и повече от 60 % енергийни спестявания. В случая обаче от представените сертификати за енергийните характеристики на процесните сгради се установява, че не е изпълнено изискването за повече от 60 % енергийни спестявания. За многофамилната жилищна сграда (МЖС) на ул. "Христо Смирненски" № 10 енергийното спестяване е 58, 68 %, а за МЖС на ул. "Патриарх Евтимий", бл. 14 – 49, 74 %. Въз основа на установените по делото факти и обстоятелства съдът е обосновал правен извод, че отказът е законосъобразен – издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че в процеса на оценка на проектното предложение с писмо изх. № 99-00-6-1062 от 13.06.2016 г. община Карнобат е уведомена, че СМР на сградите, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки, коридор, асансьори и др.), могат да бъдат финансирани само ако с предложените мерки по проекта сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и повече от 60 % енергийни спестявания, като последното изискване следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнение на задължителните мерки за енергийна ефективност, но са предписани в техническото обследване, като класът на енергопотребление се определя на база на разхода на първична енергия. В посоченото писмо е описан следният начин на изчисление на енергийните спестявания: енергийни спестявания се изчисляват на база годишен разход на първична енергия при актуално състояние и годишен разход на първична енергия след въвеждането на енергоспестяващи мерки според приложения сертификат за енергийни характеристики на сградата. Възприетите от административния орган стойности на енергийно спестяване (58, 68 % за едната жилищна сграда и 49, 74 % за другата жилищна сграда) са изчислени на базата на спестена първична енергия. Според бенефициера нормативната уредба допуска енергийните спестявания да се изчисляват не само на базата на спестена първична енергия, но и на базата на спестена потребна енергия. Акцентира, че при представянето на проектното предложение са приложени доклади за енергийно обследване на сградите, в които на последната страница са посочени процентите енергийни спестявания на база потребна енергия. Именно с това съдържание проектното предложение е било одобрено и въз основа на него е издадено решение на ръководителя на УО за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а по-късно е сключен и административен договор за предоставяне на помощта. Твърди, че след изпълнението на заложените енергоспестяващи мерки е изпълнено изискването на Насоките за енергийно спестяване над 60 %, изчислено на база спестена потребна енергия. Предвид изложените от страните аргументи основният спорен въпрос по делото е на каква база се изчисляват енергийните спестявания в резултат от въвеждане на енергоспестяващи мерки. Според първоинстанционния съд с цитираното по-горе писмо изх. № 99-00-6-1062 от 13.06.2016 г. в процеса на оценка на проектното предложение, т. е. преди издаване на акт за предоставяне на помощта и преди сключване на ДБФП, ръководителят на УО е дал изрични и ясни указания относно базата за изчисление на енергийните спестявания. Въпреки че подобни указания не се съдържат в Насоките за кандидатстване, съдът е преценил, че общината е била длъжна да се съобрази с тях и тяхното неизпълнение е достатъчно основание за недопустимост на разходите. Този извод на съда е неправилен. По делото е представено становище изх. № РД-07-89/06.03.2018 г. на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, че енергийните спестявания могат да бъдат определени както като спестявания на потребна, така и като спестявания на първична енергия съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 22.01.2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради. Кой обаче от двата начина за изчисление е приложим в настоящия случай – отговор на този въпрос не се съдържа в Насоките за кандидатстване. Решаващият мотив на отказа за верификация, че на ниво оперативна програма, насоки за кандидатстване по процедурата и въпроси и отговори по процедурата се отчитат единствено енергийните спестявания на първична енергия, е бланкетен, не препраща към конкретна част от Насоките, нито към конкретни разяснения, дадени по реда на чл. 26, ал. 8 и 9 ЗУСЕСИФ. Въпреки че съдът правилно е установил, че Насоките не съдържат изискване относно базата на изчисление на енергийните спестявания, след това е приел неправилно, че уточняването на базата на изчисление на етап оценка на проектното предложение има обвързващ ефект по отношение на кандидата. Недопустимо е едва във фазата на оценка на проектното предложение ръководителят на УО за първи път под формата на уведомително писмо да конкретизира базата на изчисление на спестената енергия. Основателно касационният жалбоподател сочи, че в действителност в цитираното по-горе писмо е възпроизведено съдържанието на изискванията за изчисление на спестената енергия съгласно последваща редакция на Насоките за кандидатстване, която обаче не е била приложима за процесната процедура. В приложимата редакция на Насоките за кандидатстване от 2015 г., в т. 2 при дефиниране на целите на процедурата и индикаторите за изпълнението им, един от заложените индикатори е "понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществените сгради", но в случая става въпрос за жилищни сгради, а не за обществени. Хипотезите на изменение на условията за кандидатстване са уредени изчерпателно в императивната разпоредба на чл. 26, ал. 7 от ЗУСЕСИФ. След като условията за кандидатстване са вече утвърдени и влезли в сила, те са задължителни за всички участници в процедурата по подбор, независимо от тяхното качество - с изпълнението им са обвързани не само кандидатите, но и ръководителят на УО. Соченото от административния орган основание за недопустимост на разходите по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Отказът за верификация е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, съдът следва да изпрати преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съобразно изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за всички съдебни инстанции в размер на 10 225 лв., от които 1 700 лв. държавна такса за подаване на касационна жалба и адвокатско възнаграждение за първа и касационна инстанция в общ размер на 8 525 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,