Решение № 4167 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14885/2014 г.

Решение № 4167 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14885/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Костадин Запрянов Вълчинов против решение № 2114 от 20.10.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1866/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РД-126 от 12.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив с което е оставена без уважение жалба вх. № МП-35430/23.05.2014 г. против отказ за изменение на влязло в сила разпореждане № 3705254420/РА-607/13.09.2013 г. обективиран в писмо на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ ПЛовдив. С него се оставя без уважение жалбата му срещу разпореждане съдържащо отказ за изменение на разпореждане № 3705254420/РА-607/13.09.2013 г. С това разпореждане се постановява възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст от Костадин Запрянов Вълчинов в размер на 5215.29 лева от която главница за периода 1.01.2003 г. до 31.08.2013 г. в размер на 2643.48 лева и лихви в размер на 2571,81 лева начислена към 13.09.2013 г. По жалба срещу това разпореждане с решение № 326 от 21.10.2013 г. директора на ТП на НОИ Пловдив е заличил поради изтекла давност част от вземането на НОИ в размер на 1012,42 лева главница и 1733,06 лева лихва за периода от 1.01.2003 г. - 31.12.2007 г. и е потвърдено в останалата част за сума от 2469,81 лева за периода 1.01.2008 г. - 31.08.2013 г. в размер на 1631,06 лева и лихва в размер на 838,75 лева начислена към 13.09.2013 г. Предмет на настоящото дело е решение № РД -126 от 12.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ, потвърдил разпореждането за отказ за изменение на разпореждането от 13.09.2013 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Прието е, че решенията на съда не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО както правилно е приел и административния орган в обжалваното решение, поради което жалбата е неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат същите доводи относими към обжалвания административен акт за неправилно приложение на закона. По делото е останал спорен въпросът следва ли административният орган да съобрази като нови обстоятелства в хипотезата на чл. 99 КСО съдебната практика след постановяване на влезли в сила негови разпореждания. Този въпрос е разрешен правилно от съда като се има предвид, че съдебните решения по административни дела имат сила между страните по заявения от тях конкретен правен спор и не съществува законово задължение за административния орган и съда да се съобразяват с решение на съд и мотивите към него по сходни случаи и други страни. В настоящият случай неправилно е въведен като спорен и въпросът за приложението на чл. 115, ал. 1 КСО за вземането на НОИ до 13.09.2008 г. за което се твърди, че е погасено по давност. Административният орган в решение № 326/21.10.2013 г. е приел за погасено по давност вземането на НОИ до 31.12.2007 г. отчетено към датата на разпореждането - 13.09.2013 г. За това вземане е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО в съвременната редакция която има неизменно съдържание след изменението в сила от 1.01.2009 г. че петгодишната давност за вземания на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 01 януари на годината следваща годината за която се отнася. Или, в случая вземането за неправилно изплатени суми от НОИ за цялата 2008 г., а не както неправилно се претендира до 13.09.2008 г. се погасява по давност на 01.януари 2014 г., а разпореждането е издадено на 13.09.2013 г. преди изтичането на този срок и след влизане в сила на това разпореждане започва да тече нова давност, както правилно е приел съдът. Приложените съдебни решения ако следва да се вземат предвид, не съдържат указания за друго приложение на закона освен да бъде съобразена разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО в действащата си редакция за съответния период. Това означава, че в случая за вземането през 2008 г. не може да намери приложение нормата на чл. 115, ал. 1 КСО действала до края на 2008 г., тъй като давностният 5 г. срок предвиден и в изменението след 2009 г. започва да тече и изтича при действието на други норми. Приложението на чл. 115, ал. 1 КСО в редакцията му до 31.12.2008 г. се изразява в това, че към 31.12.2008 г. са погасени по давност вземанията на НОИ изплатени за пет години назад, считано от изплащането на всяка месечна пенсия или изплатените суми до 2003 г. включително. След влизане в сила на изменението на чл. 115, ал. 1 КСО считано от 1.01.2009 г. началният момент на давностният срок се счита от 01.януари на годината следващ годината за която се отнася. Или, за вземанията на НОИ за които давностният срок изтича след 1.01.2009 г. се прилага изменението на чл. 115, ал. 1 КСО към момента на изтичане на срока за всяка година. Съобразен петгодишният давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО считано от 13.09.2013 г. следва да се приеме, че са погасени по давност вземанията на НОИ до 2007 г. включително. За вземанията на суми от НОИ изплатени през 2008 г. срокът изтича на 1.01.2014 г. но тази давност е прекъсната и тече нова давност след влизане в сила на разпореждането от 13.09.2013 г. Изменението на чл. 115, ал. 1 КСО в сила от 1.01.2009 г. се състои в това, че началото на давностният срок не се счита от всяко периодично месечно изплащане на сумите за пенсия, а от 01 януари на годината следваща годината за която се отнася. В този случай е без значение кога са изплатени сумата за пенсия през 2008 г. тъй като като за начало на давностният срок се счита 01.януари 2009 г. След влизане в сила на разпореждането от 13.09.2013 г. започва да тече нова давност нова давност но тя до момента на подаването на заявлението 21.03.2014 г. не погасява задължения на жалбоподателя към НОИ. Предвид изложеното отказът на административния орган да приеме че е налице хипотезата на чл. 99 КСО за изменение на влязло в сила разпореждане от 13.09.2013 г. е в съответствие с изискванията на закона. Решението на съда в същия смисъл е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени 350 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, ВАС шесто отделение