Решение № 5 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 27/2020 г.

Решение № 5 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 27/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по искове на синдика на "Синеморец Сънрайз" ООД / в несъстоятелност / против "Синеморец Парадайз" ЕООД и "Синеморец Сънрайз" ООД /н. /, за отмяна на постановеното на 06.11.2019 г. решение по арбитражно дело № 13/2018 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация / ТАС при НЮФ /. Предявените искове са обективно съединени по чл. 47, ал. 1 ЗМТА, формално отнесени към хипотезите на т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 на същата разпоредба. Сочат се и основания за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Синдикът на "Синеморец Сънрайз" ООД /н./ твърди, че към датата на образуване на арбитражното производство и до откриване производството по несъстоятелност на същото дружество /18.06.2019 г./ арбитражно споразумение не е съществувало, респ. представянето на такова, с недостоверна - преди датата 18.06.2019 г. - дата, не следва да се кредитира, тъй като и за сключването му е било необходимо съгласието на синдика, на основание чл. 635, ал. 1 ТЗ. Така страната обосновава недееспособност на "Синеморец Сънрайз" ООД/ н. / при сключване на арбитражното споразумение, по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗМТА. Ищецът оспорва по начало сключването на арбитражно споразумение, доколкото оригинал на същото не е бил представен в арбитражното производство. На това основание, но и доколкото бъде представен оригинал на арбитражно споразумение в настоящото, оспорва автентичността на подписите на представляващите страните лица, в обосноваване на основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 предл. първо ЗМТА - несключено арбитражното споразумение. Като се основава на обстоятелството, че до момента на откриване на производството по несъстоятелност / 18.06.2019 г. / ответникът в арбитражното производство не е взел становище, а след тази дата такова е следвало да депозира и синдика на "Синеморец Сънрайз" ООД /н. /, вкл. досежно формирането на арбитражния орган, ищецът сочи основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 пр. първо ЗМТА – ненадлежно уведомяване на синдика на ответника в несъстоятелност, за назначаването на арбитър. Синдикът е получил документи по делото от вече назначен арбитър и преди възможността да вземе становище по формирането на решаващия орган. Твърди се също, че от момента на откриване производството по несъстоятелност на "Синеморец Сънрайз" ООД, от който момент е спряно по силата на закона и арбитражното производство, но независимо от последното, са извършвани процесуални действия по размяна на книжа и изменение на искове. За същите е следвало да бъде уведомяван и синдика, с което се обосновава нарушение по чл. 47, ал. 1, т. 4 пр. второ ЗМТА – ненадлежно уведомяване на страната за арбитражното производство и конкретно – за извършените в периода юни – юли 2019 г. процесуални действия. Сочи се още, че арбитражният съд, освен за съществуването на вземанията на ищеца към ответника, се е произнесъл и относно поредността на тяхното удовлетворяване в производството по несъстоятелност, съгласно реда в чл. 722 ТЗ. Според ищеца е налице произнасяне по предмет, извън обхвата на арбитражното споразумение – чл. 47, ал. 1, т. 5 пр. първо ЗМТА, както и извън предмета на спора - чл. 47, ал. 1, т. 5 пр. второ ЗМТА, които основания следва да се допуснат в евентуалност, доколкото ако е разгледан въпрос извън предмета на спора е ирелевантно обстоятелството попада ли в обхвата на иначе сключено между страните арбитражно споразумение. Ищецът твърди, че арбитражното производство е било недопустимо образувано преди да бъде заплатена от ищеца дължимата арбитражна такса. Позовава се на преклузивен срок за заплащане на същата, съответно изтекъл и предпоставящ прекратяването му още на 25.10.2018 г. Така твърди арбитражна процедура проведена в нарушение на чл. 16, ал. 2, т. 3 от Правилника на ТАС при НЮФ и чл. 42, т. 3 от ЗМТА, като основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 пр. второ ЗМТА. Ирелевантно според страната, спрямо допустимостта на арбитражното производство, е фактическото внасяне на дължимите арбитражни такси към 16.05.2019 г. и 12.08.2019 г. Към основанието по чл. 47, ал. 1, т. 6 пр. второ ЗМТА ищецът сочи и нарушение на чл. 22 ЗМТА и чл. 24 ЗМТА, предвиждащи осигуряване на равни възможности за защита на всяка от страните, осуетено спрямо него предвид недопуснати му доказателствени средства по оспорване сключването на валидно арбитражно споразумение, както и по оспорване съществуването на предявените от ищеца в арбитражното производство вземания. Посочените обстоятелства са отнесени към нарушение по чл. 47, ал. 1, т. 6 пр. второ ЗМТА. По начало ищецът оспорва образуване на арбитражното производство преди датата 18.06.2019 г., поради което и недопустимо образуването му след тази дата, съгласно чл. 637, ал. 6 ТЗ. Твърди симулативното му завеждане, с оглед признаване несъществуващи вземания на "Синеморец Парадайз" ЕООД към длъжника в несъстоятелност. В аспект на симулативността страната се позовава на паралелно образуваното, по молба на "Синеморец Парадайз"ЕООД производство по несъстоятелност на "Синеморец Сънрайз" ООД, в което молителят не е упоменал нито веднъж паралелно висящо арбитражно производство с предмет вземанията си срещу "Синеморец Сънрайз" ООД от процесната цесия. Намира, че при наличие на такова е спорен правният интерес на този кредитор да инициира производство по несъстоятелност, вместо да се удовлетвори по реда на индивидуалното принудително изпълнение. Тези доводи формално са отнесени към основанията по чл. 47, ал. 1 ЗМТА, но не попадат в никое от тях, а в евентуалност - към искане за прогласяване нищожност на арбитражното решение, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА вр. с чл. 637, ал. 6 ТЗ, вкл. като постановено в симулативен процес. Ответникът "Синеморец Парадайз" ЕООД оспорва исковата молба и всички твърдения на синдика, досежно обстоятелствата относими към основанията по чл. 47, ал. 1 ЗМТА. Счита, че датата на входиране на исковата молба до АС – 08.10.2018 г., с арбитражното споразумение като нейно приложение, установява достоверна дата на самото арбитражно споразумение, която по начало синдикът, нямащ качеството на трето лице, по смисъла на формираната от касационна инстанция практика по приложението на чл. 181 ГПК, не може да оспорва. Декларира, че ще се ползва от представените арбитражни споразумения / стр. поредни номера № 40 и № 62 по номерацията на арбитражното дело /. Оспорва твърдението за неавтентичност на подписите на страните. Доколкото арбитърът / едноличен / е бил определен в самото арбитражно споразумение - лицето, изпълняващо длъжността Председател на ТАС при НЮФ към момента на подаване на искова молба, отнасяща се до визираните в споразумението вземания, а това е лицето З. О. - ответникът намира несъстоятелно твърдението за допуснато нарушение, поради неуведомяване на синдика за АС, както и за допуснато нарушение при формирането му. Ответникът сочи, че поредността за удовлетворяване на вземанията - предмет на арбитражния спор - във вече откритото производство по несъстоятелност на длъжника – е тяхна присъща характеристика, а не самостоятелен предмет на произнасяне, извън съдържанието им, поради което основание по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА не е налице. Оспорва да са препятствани на ищеца процесуални права, в нарушение на чл. 22 ЗМТА и чл. 24 ЗМТА, а заплащането на арбитражна такса със закъснение - ирелевантно за допустимостта на производството. Оспорва твърдението за действително образувано арбитражно производство след 18.06.2019 г., за което се позовава на доказателствата към арбитражното дело, относно извършвани от АС процесуални действия по уведомяване на страни и изпращане на книжа, вкл. чрез пощенски пратки на "Български пощи" ЕАД, както и самият факт на заплащане на арбитражна такса към 16.05.2019 г. От ответника "Синеморец Сънрайз"ООД / н. / не е постъпил отговор на исковата молба. Исковата молба е предявена в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА - арбитражното решение е връчено на временния синдик В. С. – на 13.11.2019 г., а исковата молба е депозирана на 28.11.2019 г. В обобщение, касае се за следните правни основания на иска: 1 нищожност на арбитражното решение, поддържана от ищеца, поради постановяването му в производство, проведено в нарушение на чл. 637, ал. 6 ТЗ – след откриване производството по несъстоятелност на ответника и в резултат на симулативен процес; 2 недействителност на арбитражно споразумение – като сключено без участието на синдика, съгласно чл. 635, ал. 1 ТЗ, в случай че не бъде установена достоверна дата на същото преди 18.06.2019 г., а при установяване на такава – поради неавтентичност на подписите на представляващите и двете страни по същото – чл. 47, ал. 1, т. 2 пр. второ ЗМТА; 3 неуведомяване на синдика за назначения арбитър – чл. 47, ал. 1, т. 4 пр. първо и второ ЗМТА; 4 ненадлежно образуване на решаващия орган - чл. 47, ал. 1, т. 6 пр. първо ЗМТА и арбитражна процедура, проведена в отклонение от разпоредбите на ЗМТА – чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА / тук попадат и доводите за неуведомяване на синдика за част от процесуалните действия, извършени след спиране на делото по силата на закона, на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, преди постановяване на изрично определение за спиране от арбитражния съд – т. 4 пр. второ касае ненадлежно уведомяване за арбитражното производство изобщо, с което е осуетено участието на страната /; 5 произнасяне извън предмета на спора, в евентуалност - по спор извън обхвата на арбитражното споразумение - чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА / доколкото този довод касае единствено частта от произнасянето на арбитражния съд по поредността на удовлетворяване установените вземания на ищеца към ответника, в производството по несъстоятелност /. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: "Синеморец Парадайз" ЕООД е предявило обективно кумулативно съединени искове против "Синеморец Сънрайз"ООД / в несъстоятелност/, за осъждане ответника да заплати сумата от 270 601, 21 евро – главница, дължима съгласно "споразумение за предоставени парични суми", подписано на 26.02.2013 г. от А. М., като представляващ " Синеморец Сънрайз" ООД и на 22.03.2013 г. от М. К.. В споразумението страните взаимно признават, че М. К., лично е предоставил суми, в размер на 270 601, 21 евро, индивидуализирани чрез поредица от банкови преводи, наредени от трети за споразумението лица, сочени като " посредници по плащанията ", по сметка на ответното дружество, с основание "заем", за неопределен срок и при дължима възнаградителна лихва от 0, 1 % на ден, за времето от предоставянето им до връщането. Със споразумението са предоговорени условията за връщане на сумите от главница и лихви. Заемодателят М. К. опрощава лихвата за времето до 28.02.2013 г. вкл., като заемателят се задължава да върне на М. К. заетата сума до 31.12.2013 г., ведно с лихва от 0, 2 % на ден, за периода от 01.03.2013 г. до плащането, а в случай че не стори това се задължава да заплаща договорна лихва от 0, 5 % дневно върху главницата, считано от 01.01.2014 г. до момента на плащането. Поради неизпълнение на ответното дружество, в съответствие с предоговореното, между същите страни е подписан "констативен протокол за дължими суми" - подписан на 26.10.2016 г. от А. М. и на 20.10.2016 г. от М. К.. С договор за прехвърляне вземанията на М. К. към "Синеморец Сънрайз" ООД, основани на споразумението и констативния протокол, в полза на цесионера " Синеморец Парадайз" ЕООД / подписан на 01.10.2018 г. от М. К. – в лично качество, като цедент и като представляващ "Синеморец Парадайз" ЕООД / е обоснована материалноправната легитимация на ищцовото дружество. Предявените са и акцесорни претенции: 1 иск за договорна лихва върху главницата, за периода 01.03.2013 г. – 08.10.2018 г., уговорена в посочените споразумение и протокол, в размер на 2 522 544, 47 евро, вземането от която също е цедирано с договора от 01.10.2018 г.; 2 договорна лихва от 0, 5 % дневно върху главницата от 270 601, 21 евро, без посочен размер - за времето от 09.10.2018 г. до плащането й, уговорена в преждепосочените споразумение и протокол, вземането от която също е цедирано с договора от 01.10.2018 г. в полза на ищцовото дружество. Към датата на входиране на исковата молба – 08.10.2018 г. - общия размер на дължими договорни лихви за целия релевиран период възлиза на 2 522 544, 47 евро. Договорна лихва от 0, 5 % дневно върху главницата се претендира и от 09.10.2018 г. / исковата молба / до окончателното плащане. Арбитражното дело е с дата на входиране, вкл. резолюция на Председателя на ТАС при НЮФ от 08.10.2018 г. Няма спор, че определените арбитражни такси не са внесени с подаването на исковата молба, вкл. в указания от арбитъра и продължен до 31.01.2019 г. срок, но са внесени до приключване на арбитражното производство, на два пъти – на 16.05.2019 г. и на 12.08.2019 г. С исковата молба всички писмени доказателства са представени в копия, вкл. арбитражното споразумение / стр. пор. № 40 по номерацията на арбитражното дело /, сключено между "Синеморец Парадайз" ЕООД, представлявано от М. К. / подписал документа на 01.10.2018 г. / и "Синеморец Сънрайз" ЕООД, чрез А. М. / подписал документа на 05.10.2018 г /. С последваща молба от 16.05.2019 г. по арбитражното дело ищецът е представил заверени за вярност с оригинала от процесуалния представител на страната копия от споразумението, констативния протокол, договора за цесия и уведомлението за същата до длъжника, както и от арбитражното споразумение от 01/05 октомври 2018 г. Последното / стр. пор. № 62 на арб. дело /, идентично по съдържание и реквизити, е очевидно копие от друг оригинал на представеното с исковата молба споразумение, обективно установимо от елементи на поставените подписи на страните и шрифта. В т. 2 от всяко от двете, идентични по съдържание арбитражни споразумения, страните са се съгласили " всички и всякакви спорове помежду им относно съществуването, съдържанието и изискуемостта на изброените в предходните точки вземания / идентични с предявените / да бъдат разглеждани и разрешавани от ТАС при НЮФ, съобразно неговия Правилник, само въз основа на писмени доказателства, заключения на назначени от арбитъра вещи лица, писмени свидетелски показания и писмени становища на страните, без да бъдат призовавани в открити арбитражни заседания, от едноличен арбитър, който следва да бъде лицето, което е Председател на ТАС при НЮФ към момента на подаване на исковата молба, отнасяща се до същите вземания". Няма спор, че Председател на ТАС при НЮФ към момента на подаване на исковата молба е З. О., разгледал арбитражния спор. С решение от 18.06.2019 г. по т. д. № 439/2018 г. на Бургаски окръжен съд е обявена неплатежоспособността и открито производство по несъстоятелност на "Синеморец Сънрайз" ООД, като за временен синдик е назначена В. С., предявила и настоящите искове по чл. 47 ЗМТА, заместена в хода на производството от синдик А. М.. Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от "Синеморец Парадайз " ЕООД, но като кредитор същият се е легитимирал с вземания, различни от предявените пред ТАС на НЮФ. Присъединилият се в производството друг кредитор е оспорвал легитимацията на "Синеморец Парадайз" ЕООД като кредитор на "Синеморец Сънрайз" ООД и същата е отречена от съда. В настоящото производство ответникът " Синеморец Парадайз " ЕООД не оспорва, че не е упоменавал, в хода на производството по чл. 625 ТЗ, съществуването на процесните вземания, нито висящността на образувано арбитражно производство за същите, но намира този факт за ирелевантен. С молба от 10.07.2019 г., след спиране по силата на закона на арбитражното производство / чл. 637, ал. 1 ТЗ /, ищецът по арбитражното дело е поискал допускане на изменение на предявените искове, което се състои в предявяването в левова равностойност на сумите в евро по исковата молба / п. 1 и п. 2 от молбата за изменение на исковете / - главница и договорна лихва върху същата до 08.10.2018 г. / подаване на исковата молба /, но също 672 147, 46 лева – равностойността на 343 663, 54 евро, представляващи договорна лихва върху главницата за периода от 09.10.2018 г. / подаването на исковата молба пред арбитража / до 18.06.2019 г. / откриване производството по несъстоятелност на длъжника /, както и договорна лихва от 19.06.2019 г. и до момента на плащането. Последните две претенции са за присъждане на договорна лихва за период след предявяване на исковата молба и до плащането на главницата, а не за законна такава. Същите се обхващат от предявената с исковата молба обща, неопределена по размер, но определяема към момента на плащането, претенция за договорна лихва и кореспондират на предявените в производството по несъстоятелност вземания. С отговор от 18.07.2019 г. / след откриване производството по несъстоятелност на дружеството / ответникът "Синеморец Сънрайз " ООД не е оспорил компетентността на АС, в конкретния му едноличен състав – Председателя на ТАС при НЮФ и изрично е признал за основателни исковете – предмет на делото, заявил е, че вземанията на ищеца, като задължения на дружеството са надлежно осчетоводени, въз основа на представените с исковата молба доказателства, чиято истинност не оспорва и няма доказателствени искания. С определение на арбитражния състав от 19.07.2019 г. са приети представените от ищеца писмени доказателства, допуснато е исканото изменение на исковете и арбитражното производство е спряно, на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, което единствено формализира статуса му с вече настъпилите по силата на закона правни последици / в този смисъл решения по т. д. № 1022/2017 г. и т. д. № 199/2010 г. на ІІ т. о., т. д. № 3170/2013 г. на І т. о. ВКС /. Процесните вземания са предявени в производството по несъстоятелност на "Синеморец Сънрайз" ООД / н. / и включени в списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, след което, с определение от 19.08.2019 г. арбитражното производство е било възобновено, с конституиране на синдика на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ. С отговора на исковата молба синдикът на " Синеморец Сънрайз " ООД /н. / е отправил възраженията, поддържани като основания за отмяна и в настоящото производство. Оспорени са предявените искове, вкл. с възражение за погасителна давност и твърдение за липса на материална доказателствена сила на сключените между М. К. и "Синеморец Сънрайз" ООД споразумение за получени суми и констативен протокол за дължими суми, с оглед формалния наредител на банковите преводи, въз основа които се твърди сключен договора за заем – различно от същите лице. Синдикът намира, че се касае за привидни споразумения, целящи да материализират правно основание за вземане на ищеца към ответника, което не съществува в обективната действителност, но съобразяването му уврежда кредиторите на несъстоятелността. Оспорени са всички писмени доказателства, вкл. с искане за представяне на оригиналите, досежно действителна дата на съставяне и автентичност. Синдикът е отправил доказателствени искания: представяне оригиналите на всички депозирани в копие документи, назначаване на СИЕ за установяване осчетоводяване на получените банкови преводи от несъстоятелния длъжник, като заемни средства, назначаване на съдебно-почеркова експертиза за проверка автентичността на оспорените документи. В отговор ищецът е представил нотариално заверени, като снети от оригинала, копия на писмените доказателства – споразумението, констативния протокол, договора за цесия, уведомлението до длъжника за същата и арбитражното споразумение / стр. № 161 по арб. дело /. Нотариалната заверка съставлява официален свидетелстващ документ за факта, че към датата на същата – 27.09.2019 г. споразумението, с това си съдържание и реквизити, е съществувало. Всяка от страните – " Синеморец Парадайз" ЕООД и "Синеморец Сънрайз" ООД / н. / чрез представляващия го управител - е направила признание, че положените от представляващото я лице подписи върху всеки от оспорените документи, са на това лице, т. е. автентични, и е възразила срещу исканите експертизи. С определение на арбитъра от 1 октомври 2019 г. доказателствените искания на синдика са оставени без уважение: 1 досежно изисканите оригинали, предвид представените, нотариално заверени за вярност с оригинала копия на документите, а за банковите преводи - предвид признанието на ответното дружество за съответствие на представените от ищеца копия със съставените за преводите електронни документи; 2 досежно поисканата съдебно – почеркова експертиза – предвид признание на всяка от страните – " Синеморец Парадайз "ЕООД и " Синеморец Сънрайз " / н. /, че положените от представляващото я лице подписи са на същото лице, т. е. признание за автентичност; 3 по отношение поисканата СИЕ – предвид неотносимост на искането към предмета на спора, тъй като счетоводното отразяване не е основание за възникване на вземанията, нито от неотразяването им може да се обоснове еднозначен извод за несъществуването им или за погасяването им. С арбитражното решение, постановено на 06.11.2019 г. по арб. дело № 13/2018 г., арбитърът при ТАС на НЮФ е уважил предявените искове. Приел е, че споразумението от 26. 02. /22.03.2013 г., сключено между А. М., като представляващ "Синеморец сънрайз" ООД и М. К. има характер на "установителен договор ", позволен от чл. 9 ЗЗД, с който " страните приемат за установени помежду си факти... и уреждат занапред отношенията си, породени от констатираните факти". Предвид непредставени от синдика на "Синеморец Сънрайз" ООД /н. / доказателства, арбитърът е отрекъл симулативност на споразумението и констативния протокол от 20/26.10.2016 г., за дължими от несъстоятелния длъжник на М. К. суми. Позовал се е на твърдението на управителя на несъстоятелния длъжник – А. М. – че вземанията, предмет на исковете, са осчетоводени, с уточнението че самото осчетоводяване отразява задълженията, но не ги създава, поради което е ирелевантно за спора. Изложени са съображения за неоснователност на възраженията за погасяване на вземанията по давност. Отчитайки, че се касае за необезпечени вземания от трето лице, а не съдружник в "Синеморец Сънрайз" ООД / н. /, арбитърът е определил и реда за удовлетворяването им по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 ТЗ, отразен в диспозитива на решението. В настоящото производство са събрани доказателства и установени следните релевантни за произнасянето факти: С молба вх. № 7127/23.09.2020 г. "Синеморец Парадайз "ЕООД представя оригинал на арбитражното споразумение / по външни белези идентично с представеното копие – стр. пор. № 62 по номерацията на арбитражното дело, приложено към молба на дружеството от 16.05.2018 г. по арбитражното дело /, както и нотариално заверено копие от същото, със заверка от 21.09.2020 г., поради което последното, като доказателство за съществуването на оригинала към дата, предхождаща 18.06.2019 г., е негодно. Същото важи и за представеното с молба от 20.10.2020 г., нотариално удостоверено за вярност с оригинала, копие от арбитражно споразумение, идентично с копие на лист пор. № 40 от арбитражното производство, потвърждаващо съществуването на оригинала към датата на нотариалното удостоверяване - 30.09.2020 г., не и по-рано. Допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза с вещо лице С. Х., за проверка автентичността на положените подписи, е потвърдила автентичността на арбитражното споразумение, представено в оригинал, с молбата от 23.09.2020 г. / стр. пор. № 62 по номерацията на арбитражното дело /. С молба от 27.11.2020 г. ответникът " Синеморец Парадайз " ЕООД е представил копие от арбитражно споразумение / варианта, приложен към исковата молба до арбитража /, ведно с копие на нотариално удостоверяване върху същото идентичността му с оригинала, към 09.10.2018 г., от Нотариус в провинция О. - К.. Заверката е върху документа на български език, като не отразява участие на преводач / представените превод и декларация от преводача са към 11.11.2020 г., с потвърдена истинност на подписа на същия от Консулската служба на Република България в Торонто на 20.11.2020 г. /. Документът, обаче, е легализиран, съответно – от Министерство на външните работи, търговията и развитието на К. към 17.11.2020 г., с последваща заверка за истинността на подписа и печата, положени от Министерството - от Консулската ни служба в Торонто – на 20.11.2020 г. С оглед оспорването му от синдика, вкл. досежно компетентността на Нотариус от провинция О. да извършва заверка за истинност на копие с оригинала на документа, преди изменението на Закона за нотариусите от 2020 г., доколкото представените от синдика извлечения от Закона за нотариусите / стар и нов / са изрично оспорени от ответника "Синеморец Парадайз" ЕООД, за установяване съдържанието на чуждото право, вкл. относно процедурата при заверка на документи на чужд език, е допусната съдебна поръчка, по която не е постъпил отговор в предоставения, последващо ограничен при условията на чл. 158, ал. 1 ГПК срок. С оглед официалния свидетелстващ характер на нотариалното удостоверяване, на основание чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за оспорване истинността му е на ищеца. Същият не е провел успешно оспорването, поради което следва да се приеме за установена достоверна дата на арбитражното споразумение / във варианта му представен с исковата молба до Арбитража / към датата на нотариалната заверка - 09.10.2018 г., предходна спрямо датата на откриване производството по несъстоятелност на "Синеморец Сънрайз" ООД /н. / - 18.06.2019 г. Допуснатата графологическа експертиза е потвърдила автентичност на подписите в представеното, нотариално заверено от нотариуса при провинция О. - К. на 09.10.2018 г., за вярност с оригинала, копие. Вещото лице, при приемането му и предходно на депозиране на заключението / в о. з. на 26.04.2021 г. / е пояснило, че е допустимо установяване автентичност на подписи от копие на документ, доколкото е ясно самото копие, но с резервата, че се касае за изследване копие на подпис, който, при съвременното развитие на техниката би могъл да бъде механично снет от друг документ, а не автентично положен върху оригинала. Не винаги пренасянето на подпис оставя следи, пояснява експерта. С писмо на ТАС при НЮФ от 26.08.2019 г., адресирано до временния синдик на " Синеморец Сънрайз " ООД / н. / - стр. пор. № 174 по настоящото дело, адресатът изрично е уведомен, че в ТАС при НЮФ няма нарочен входящ регистър. Предвид оспорване достоверността на датата на входиране на исковата молба в АС, с приложено към същата, описано като приложение арбитражно споразумение / поради което и тази дата, както и датата на молбата от 16.05.2019 г. ответниците претендират да са достоверни - за съществуването на арбитражното споразумение към всяка от тях / по искане на "Синеморец Парадайз "ЕООД е допусната СТЕ, за проверка на електронните записи в компютърната система, ползвана от секретаря на ТАС при НЮФ – С. П.. Вещото лице Ц. П. е установило, че директорията, съдържаща файлове отнасящи се до арб. дело № 13/2018 г. - вкл. наименовани " искова молба и доказателства" и "молба от ищеца с приложения 16.05.2019 г. ", са преместени на дата 18.08.2020 г.. Тази дата се сочи като дата " created " – за създаване на файла и дата "accessed" – за последно достъпване до файла. В допълнително заключение и обяснения в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че меродавна за установяване съществуването на файловете, преди преместване на директорията, е датата " modified" – дата на последно направени промени в оригиналния файл, която следва да се интерпретира като последната възможна дата на създаване на оригиналния файл в оригиналната му локация. За релевантните за спора файлове от изследваната директория / " искова молба и доказателства" и "молба от ищеца с приложения 16.05.2019 г. "/, датата "modified" e предходна спрямо датата на откриване производството по несъстоятелност на ответното дружество. Изрично е потвърдено, че описаните в исковата молба приложения, вкл. арбитражно споразумение / стр. 40 по номерацията на арбитражното дело / се съдържат във файла « искова молба и доказателства». Достоверна дата на съществуване, предходна спрямо 18.06.2019 г., е потвърдена и за други документи по арбитражното дело / п. 2 – 8 по описанието в заключението /. Вещото лице е споделило, че принципно е възможно, макар и трудно, манипулиране на данните за датите "created" и "modified" на файловете, доколкото АС не ползва автоматизирана система за поддържане на регистър, а текстови редактор Word, който не разполага със защитата на предходната, но такава задача не е поставена на експертизата. Допусната до разпит като свидетел, относно причините за преместване на директорията, секретарят на ТАС при НЮФ С. П. потвърждава, че същото се е наложило поради смяна на компютъра с нов. Твърди, че по принцип, след образуване на арбитражното дело от Председателя на АС, е имала задължението да създава електронна папка за делото, със сканиране на документите по същото, вкл. по-късно постъпващите във връзка с делото. В частта им относно причината за преместването, показанията на свидетелката се потвърждават от изявленията на вещо лице П., че преместването на директорията следва с 2-3 дена преинсталацията на компютъра, според неговите инсталационни файлове, което е в потвърждение на тезата за инсталиране на нов компютър. При така установеното, настоящият състав намира от правна страна следното: Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност / установен оригинал на арбитражно споразумение, представено в копие с молбата на ищеца от 16.05.2019 г. по арбитражното дело, заключения на графологическа и компютърна експертизи и свидетелски показания / безпротиворечиво установяват съществуването на арбитражното споразумение, като автентичен документ, към дата, предхождаща датата на откриване производството по несъстоятелност на "Синеморец Сънрайз" ООД / н. / - 18.06.2019 г. Независимо че се установяват два различни / с оглед формални разминавания в начина на поставяне на подписите и размера на шрифта / оригинала, доколкото същите са идентични по съдържание, не се касае за обстоятелство, опорочаващо доказателствената им сила на автентични диспозитивни документи. Следователно, не е съществувало основание за сключването му с участието на синдика, на основание чл. 635, ал. 1 пр. второ от ТЗ, респ. не се установява твърдяното от ищеца основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗМТА, а според настоящия състав – по чл. 47, ал. 1, т. 2 пр. първо ЗМТА. Неоснователен е и довода за несключено арбитражно споразумение / в аспект на оспорената автентичност на същото /, като основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 пр. първо ЗМТА. Доколкото е спорна тезата за безсъмнено установяване на автентичност на подпис от копие на документ / относно арбитражното споразумение, от което е нотариално заверен на 09.10.2018 г. препис от Нотариуса в К. / достатъчна е установената автентичност на оригинала от арбитражното споразумение, представено в копие с молбата от 16.05.2019 г. по арбитражното дело. Дори да не е съществувало към датата на сезиране на арбитража, автентичното арбитражно споразумение от 16.05.2019 г., предходно на откриване производството по несъстоятелност, би валидирало с обратна сила извършените процесуални действия. С оглед участието на трета, необвързана от арбитражното споразумение страна – синдика, не подлежи на коментар хипотезата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, предвид което и настоящият състав е допуснал изследване на релевирани евентуални пороци на арбитражното споразумение. Посочените доказателства безпротиворечиво установяват и обстоятелството, че арбитражното дело не е недопустимо образувано, последващо на откритото производство по несъстоятелност на " Синеморец Сънрайз" ООД / н. /, съгласно чл. 637, ал. 6 ТЗ. Не се доказва манипулирано създаване на документи с недостоверна, спрямо формално посочената, дата, което се потвърждава както от изследваните компютърни следи в деловодната компютърна система на АС, така и от други налични по арбитражното дело доказателства – известия за доставяне на пощенски пратки от "Български пощи"ЕАД, с изрично удостоверяване на съдържание, относимо към арб. дело № 13/2018 г. на ТАС при НЮФ, с предходни на датата 18.06.2019 г. дати на съставяне и връчване, както и банковия документ за платена арбитражна такса на 16.05.2019 г. С оглед това остават недоказани обстоятелствата, на които ищецът основава твърдение за нищожност на арбитражното решение, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Отделно стои въпросът, че по мнение на настоящия състав хипотезата на чл. 637, ал. 6 ТЗ не обуславя нищожност по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. В общия исков процес, образувано в нарушение на чл. 637, ал. 6 ГПК производство би било недопустимо, като образувано при наличие на процесуална пречка. Контрола за недопустимост на арбитражно решение, по реда на чл. 47 ЗМТА, е ограничен в хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 5 пр. второ ЗМТА – при произнасяне в разрив с диспозитивното начало, при това с отмяна, а не с обезсилване на същото. Нарушението на чл. 637, ал. 6 ТЗ не би могло да се приравни на произнасяне в разрив с диспозитивното начало в процеса, нито има основание да се прилага разширително чл. 47, ал. 1, т. 5 пр. второ ЗМТА. Настоящият състав намира, с оглед целите на чл. 637, ал. 6 ТЗ във връзка с откритото производство по несъстоятелност на длъжника по материално правоотношение, че постановеното, в производство водено в нарушение на разпоредбата, решение само по себе си е валидно, но не би било противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността на длъжника - страна в това производство, т. е. не биха настъпили правните последици, предвидени в чл. 637, ал. 4 ТЗ. Същите са приложими само в хипотеза на чл. 637, ал. 1 ТЗ – образувано преди откриване производството по несъстоятелност на длъжника арбитражно производство. Като лишено от установителното действие по чл. 637, ал. 4 ТЗ, с постановено в такова арбитражно производство решение не би могло да се обоснове приемане на присъдените със същото вземания в производството по несъстоятелност, т. е. арбитражното решение не би могло да изпълни функцията на решение по чл. 694 ТЗ. По мнение на настоящия състав симулативност на арбитражното решение, може да се претендира по общия исков ред, не на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Но ако би се споделило противното, то следва да се има предвид, че симулативност на конкретното арбитражно решение не е изводима от: 1 факта на образуването на процесното арбитражно дело, паралелно с подадена от "Синеморец Парадайз" ЕООД молба по чл. 625 ТЗ, за откриване производство по несъстоятелност на ответника "Синеморец Сънрайз " ООД и 2 факта, че в производството по чл. 625 ТЗ молителят – кредитор не е упоменал съществуването на арбитражното дело и предмета му, респ. не се е позовал на предявените в него свои вземания. За кредитора винаги има смисъл от снабдяване с решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо за вземането му – чл. 691 вр. с чл. 637 ТЗ. При това за същия не е бъдещо, сигурно събитие откриването на производство по несъстоятелност на длъжника му, при междувременно течаща погасителна давност, като не е изключен и друг правен интерес от своевременното завеждане на иск за снабдяване с изпълнителен титул, без изчакване резултата от производството по чл. 625 ТЗ. Второто обстоятелство е значимо в аспект на непредявена в производството по чл. 625 ТЗ материалноправна легитимация на " Синеморец Парадайз " ЕООД с вземанията, предявени в арбитражното производство - значителни по размер, спрямо заявените с молбата по чл. 625 ТЗ – само 1 956, 88 евро, като се съобрази, че макар да не формира сила на пресъдено нещо за вземането на кредитора, относно установяване състоянието на неплатежоспособност значителните по размер вземания на " Синеморец Парадайз" ЕООД, предявени в арбитражното производство, биха могли да имат съществено значение. Последното, обаче, е от естество да породи единствено съмнение, не и обоснован извод за водене на арбитражното дело с различна от присъщата му цел, без желание за обвързване на всяка от страните с правните му последици. Несъстоятелно е възражението на синдика на " Синеморец Сънрайз " ООД / н. /, за нарушение по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 4 пр. първо ЗМТА, поради неуведомяването му за назначаване на арбитъра З. О., предходно на конституирането му като страна в спора.