Решение № 12911 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2018 г.

Решение № 12911 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Кей Дивелъпмънт констракшън" ЕАД, чрез процесуален представител, срещу решение № 387 от 18.01.2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. д. № 6678/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221015001847-091-001/02.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение № 944 от 09.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нищожност, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. В касационната жалба не се сочат аргументи за нищожност на съдебното решение, а на оспорения РА. Също така не се посочват нарушения на съдопроизводствените правила, а съществени процесулни нарушения в рамките на ревизионното производство. Изложените оплаквания в жалбата по същество се отнасят за неправилно приложение от съда на материалния закон. Касаторът се позовава на практика на СЕС. Възразява срещу отхвърлянето на жалбата, като е изложил доводи за реално осъществени доставки, доказателства за които били представени в хода на производствата. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт, в частта, потвърдена с решението на директора на Дирекция ОДОП София. Претендира присъждане на направените разноски в две съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02.2013 г., от м.05.2013 г. до м.09.2013 г.; от м.01.2013 г. до м.12. 2013 г.; от м.06.2014 г. до м.08.2014 г. и м.11.2014 г., както и задължения за лихви за данъчни периоди от м.03.2012 г. до м.08.2012 г. и м.11.2012 г., поради непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците: "Троут Фарм" ЕООД, "Уърлд Енерджи - 1" ЕООД, "Еко Енергия БГ 2011" ЕООД; "Алга Индъстри" ЕООД, "Озон Груп БГ" ЕООД, "Енерзон - 1" ЕООД и "Еко Енергия България - 2" ЕООД. Констатирано е, че ревизираният субект извършва дейност по производство на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници в обект ФтЕЦ "Фотосоларен парк - Лом". В хода на ревизията е установено, че: спорните фактури са издадени във връзка с различни видове услуги, доставчиците са били служебно дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите, част от извършените плащания по фактурите са чрез прихващане, по друга част са установени авансови, но не и окончателни плащания; установили са че внесените по банков път суми незабавно след това са били изтеглени от същото лице или от друго свързано лице; представляващи дружествата са свързани лица съгласно разпоредбите на § 1, т. 3 ДОПК. Органите по приходите са приели, че фактурираните доставки не са подкрепени с надлежните доказателства, които да обосноват наличието на настъпило данъчно събитие, водещо до признаване правото на приспадане на данъчния кредит по тях, предвид което са установени задължения. За да отхвърли жалбата на "Кей Дивелъпмънт констракшън" ЕАД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на услуги. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за липса на пороци в процедурата по издаване на процесния РА, които да водят до неговата нищожност. Дори да се приеме, че първоначалната ЗВР е нередовно връчена, то последващите са били връчени редовно и дружеството не е било лишено от възможност да вземе участие в производството и да сочи доказателства. С оглед на това обосновано съдът е преценил, че като инстанция по същество следва да се произнесе по материалната законосъобразност на РА, в частта му с която в тежест на ревизираното лице се установяват данъчни задължения в резултат на непризнато право на данъчен кредит. Неоснователни са и възраженията за липса на доказателства, че РА и РД са подписани с квалифицирани електронни подписи. Такива доказателства са представени в електронен вариант и в тях се съдържат удостоверения за наличието на валидни КЕП на подписалите ги лица. Неоснователни са възраженията на касатора, същите са общи и засягат принципите на механизма на приспадане данъчния кредит и позоваване на практика на СЕС, която не кореспондира по фактология на настоящия казус. Твърденията в касационната жалба, че доставчиците не са конкретизирали предмета на извършените услуги по процесните фактури по съображения за търговска тайна нямат подкрепа в законодателството. Напротив, на основание чл. 37, ал. 5 и ал. 6 ДОПК, всички лица са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искане от органа по приходите да представят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените в искането обстоятелства. Защитата на получената по този начин информация е уредена от предвиденото в чл. 14, ал. 2 ЗНАП и чл. 73 ДОПК задължение на служителите на НАП да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация, сред които са и данните от търговската дейност (чл. 72, ал. 1, т. 4 ДОПК). В хода на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, като получател по доставки по фактури, издадени от "Троут Фарм" ЕООД, "Уърлд Енерджи - 1" ЕООД, "Еко Енергия БГ 2011" ЕООД; "Алга Индъстри" ЕООД, "Озон Груп БГ" ЕООД, "Енерзон - 1" ЕООД и "Еко Енергия България - 2" ЕООД. Предмет на доставките са различни видове услуги, а именно – консултантски и организационни, сканиране на фирмена документация и архив. Понятието доставка на услуга е дефинирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗДДС - това е всяко извършване на услуга. Установяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите когато се касае за минал период спрямо този на проверката, следва да бъде направено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя. Наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадне данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. С оглед преценката за реално осъществена доставка по конкретните фактури е необходимо да се установи дали е налице предвиденият в чл. 9, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно извършването на услуги. От страна на жалбоподателя са представени процесните фактури, договори за консултантски и други услуги, като първоинстанционният съд обосновано и правилно не е кредитирал последните посочвайки наличието на сключени няколко договора с припокриващ се предмет, което е в противоречие с икономическата логика. Не са представени и доказателства за конкретните престации и изпълнение по тези договори. Липсват документи, индивидуализиращи конкретните извършени услуги. След като доставките на услуги не са индивидуализирани, то е невъзможно доказването на тяхното извършване. В решението си по дело С-271/12 Съдът на ЕС е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Именно такава непълнота е налице в процесния случай, тъй като естеството на престацията по тях до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури. Не са представени допълващи документи, от които да се установи предметът на престацията, не са налице конкретни твърдения на ревизираното лице в какво се изразява доставката по тях. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Документалното обосноваване на сделката е въпрос на воля и търговски взаимоотношения, които при спор за материално право, което произтича от същите, следва да се докажат от страната, която черпи изгодни за себе си правни последици. Материалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит следва да се преценят в зависимост от наличието на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС. По силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, респ. услугата е извършена. От значение в случая за правилното прилагане на закона е да се отговори на въпроса към мой момент възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС в случая е доставка на услуга. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставка е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява нито конкретният вид на фактурираните доставки на услуги, нито реалното им извършване. Поради това, останалите събрани относими доказателства, включително и осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорните доставки. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, а именно на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи същата да докаже благоприятния за него, положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС по издадените от "Троут Фарм" ЕООД, "Уърлд Енерджи - 1" ЕООД, "Еко Енергия БГ 2011" ЕООД; "Алга Индъстри" ЕООД, "Озон Груп БГ" ЕООД, "Енерзон - 1" ЕООД и "Еко Енергия България - 2" ЕООД фактури. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 3 645, 87 лв. (три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и седем ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,