Решение № 9545 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2014 г.

Решение № 9545 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес парк - София, сграда № 6 срещу т. II на решение № 909 от 12.12.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

С оспореното решение Комисията за регулиране на съобщенията, на основание чл. 35, ал. 6, т. 4, чл. 61, ал. 1, чл. 60, т. 1, чл. 54 във вр. с чл. 159, ал. 2 от Закона за електронните съобщения:

I. Приела резултатите от работата на специализираната комисия, определена с решение № 468 от 27.06.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

II. Дала задължителни указания на "Космо България Мобайл" ЕАД за изпълнение на задълженията по решение № 1362/2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията като го задължила да не поставя количествени ограничения на броя на терминирани повиквания без идентификация на линията на викащия (CLI) в мобилната мрежа на предприятието.

III. Допуснала предварително изпълнение на решението.

I. Становища на страните:

Жалбоподателят - "Космо България Мобайл" ЕАД (Глобул), счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при неспазване на изискванията за форма, в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Излага подробно фактите по делото. Сочи, че отправеното към "669С" ЕООД изискване за CLI (Calling Line Identification) не е отказ за предоставяне на достъп в зависимост от произхода на повикването. Позовава се на § 1, т. 4, 8 и 19 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и сочи, че идентификацията на линията на викащия е функция на електронната съобщителна мрежа, която гарантира възможност за предоставяне на услугите по чл. 257, ал. 2 и 3 ЗЕС. Прави извод, че идентификацията на линията на викащия не е маркер за определяне на произхода на дадено повикване, а функция (качествена характеристика) на дадена електронна съобщителна мрежа, която позволява предоставянето на конкретни електронни съобщителни услуги с конкретно качество - гласови повиквания с или без информация от къде произлиза съответното повикване.

Счита, че изискването за CLI не е нарушение на решение № 1362 от 31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като наложеното с т. V, 1.3., б. "б" задължение за предоставяне на достъп, без оглед на повикванията, се отнася единствено до географския произход на повикванията, а не до обстоятелството дали повикванията произхождат от мрежа, която поддържа или не функцията CLI. В подкрепа цитира т. V. 2.2.1.11. от решение № 1362, съгласно което Глобул е задължен да направи публични своите "изисквания за номериране, адресиране и за идентификация на линията на викащия", което означава, че има право да предявява изисквания относно CLI. Сочи, че доколкото всички характеристики на CLI са уредени в закона, то единственото изискване, което би могъл да има е "всички или повечето повиквания да са с или без CLI". Позовава се на пазарния анализ, въз основа на който е постановено решение № 1362, и в частност на становището на Комисията за възможността Глобул да предвиди санкционни мерки, когато постъпването на даден трафик без CLI е в противоречие с нормативни изисквания и договорености (л. 120), както и на становището на комисията, която разглежда достъпа само в географски аспект (л. 108 и 109). Счита, че с решение № 1362 не му е наложено специфично задължение да терминира трафик без CLI, поради което не е налице и отказ за предоставяне на достъп.

Счита, че оспореното решение № 909 противоречи на чл. 8, ал. 2 от Правилата за условията и реда за предоставяне и ползване на функциите на мрежата "идентификация на линията на викащия", "идентификация на свързаната линия" и "тонално номеронабиране" (Правилата), както и на чл. 19, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1 от 19.12.2008 г. за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване (Наредба № 1), тъй като чрез тези норми комисията изисква предприятията да включват в договорите за взаимно свързване условия за осигуряване и предаване на CLI и COL между мрежите. Счита, че решението противоречи и на чл. 14 Правилата, тъй като визираното в него задължение би изгубило смисъла си и би довело до множество жалби на потребители. Сочи, че с наказателно постановление № 269 от 18.05.2012 г. Комисията за регулиране на съобщенията му наложила имуществена санкция именно за липса в детайлизираната справка към фактурата на информация за викащия абонат при входящо повикване в роуминг.

Счита, че разпоредбата на чл. 260, ал. 4, т. 4 ЗЕС недвусмислено показва важността на параметъра CLI за крайния получател. Сочи, че освен закона и чл. 18 и 19 от Правилата изискват от Глобул да предоставя на крайните си потребители най-малко услугите идентификацията на линията на викащия (CLIP) и блокиране на идентификацията на линията на викащия (CLIR). Излага подробно значението на тези разпоредби за правата на потребителите и с оглед на това значението на самата функция идентификация на линията на викащия. Позовава се и на чл. 4 Наредба № 1, който налага на операторите кумулативно изискване за наличие на мрежа и предоставени номера по стандарт ITU-T E. 164, за да е налице задължение за договаряне на взаимно свързване.

Обръща внимание на препоръките на GSMA асоциацията - "Guidelines for Service Level Agreement Between Mobile Operator and Carries for TDM Voice 2.0" от 27.07.2011 г. по отношение на съдържанието на споразумението за нивото на предоставяните гласови услуги, което трябва да се подписва между мобилните и транзитните оператори като Глобул и "669С" ЕООД. Прави подробен анализ на съдържанието на документа като излага последиците за потребителите от непредоставянето на CLI. Позовава се на ECC Recommendation (11) 02 on calling line identification and originating identification Recommendation ITU-T E. 157 on International calling party number delivery. Цитира препоръка E. 157 International operation - Operation for international telephone services на ITU, както и предложенията на WG-2 на ITU-T - CWG-WCITI2 Contribution 56 "Proposal regarding Calling Party Number Delivery", Geneva от 27.09.2011 г.

Сочи, че чл. 250а - 251а ЗЕС, задължават предприятията да предоставят трафична информация, част от която е и проследяване и идентифициране на източника на връзката. Отпадането на изискването за CLI означава да се пречи на работата на съответните държавни институции, което се потвърждава и от писмото на Държавна агенция "Технически операции", изх. № 37-С-11805 от 28.10.2013 г.

Неправилно счита даденото и в други решения на регулатора негово тълкуване, че Правилата за условията и реда за предоставяне и ползване на функциите на мрежата "идентификация на линията на викащия", "идентификация на свързаната линия" и "тонално номеронабиране" се прилагат само за повиквания, за които генериращата мрежа осигурява функцията CLI като повикванията, които нямат CLI поради техническа невъзможност, не попадат в обхвата на тези правила. Счита, че техническа невъзможност е налице само когато комутационната система, която обслужва викащия абонат, няма възможност да генерира и изпрати към транзитния преносител на повикването CLI. Позовава се на чл. 3 Правилата и на задължението на "669С" ЕООД да уведоми регулатора. Сочи, че в случая не става въпрос за техническа невъзможност, а за перманентно и изначално състояние, при което в разрез с чл. 257, ал. 1 ЗЕС Глобул трябва да допуска в мрежата си обаждания без CLI. Сочи и незапочналата от регулатора процедура по чл. 3 Правилата по отношение на "669С" ЕООД.

Излага значението на показателя CLI за всяко конкретно обаждане и най-вече за чл. 255 и 257 ЗЕС, в т. ч. невъзможност да се предостави търсена на телефон 112 спешна помощ, както и да се предостави информация на органите на Министерството на вътрешните работи.

Счита, че решението противоречи и на чл. 8, § 3 във вр. с § 5, изречение второ от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12.07.2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива 2002/58/ЕО), като CLI не е инструмент за ограничаване на трафика с оглед на неговия произход, а е единствено негова качествена характеристика. Сочи, че съгласно чл. 11 Директива 2002/58/ЕО всеки абонат следва да може да ограничи пренасочените към него повиквания, а без CLI това би било невъзможно. Позовава се на обвързващото действие на директивите.

Моли съда да отмени т. II от решение № 909. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Христо Нихризов.

Ответникът по жалбата - Комисията за регулиране на съобщенията (Комисията), счита същата за неоснователна. Счита поставеното от Глобул на "669С" ЕООД изискване за частичен отказ от достъп до мрежата му и за директно противоречащо на наложените му специфични задължения да предоставя достъп до всички повиквания, независимо от техния произход. Сочи, че жалбоподателят неправилно описва позицията си в жалбата като твърди, че се касае за задължително изискване на CLI за терминиране на повикванията в мрежата му, докато на практика се касае за поставяне на ограничение на повикванията без CLI, които "669С" ЕООД може да терминира в мрежата си.

Сочи, че в хода на административното производство Глобул предложил да допусне терминиране на повиквания без CLI стига те да са до определен от общия брой на повикванията, които даден оператор терминира.

Неоснователно счита твърдението на Глобул, че изискването му за CLI не е отказ за предоставяне на достъп в зависимост от произхода на повикването. Счита цитираните легални дефиниции на § 1, т. 4 и 8 ЗЕС за неотносими към идентификацията на линията на викащия. Нито дефинициите, нито Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.03.2001 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа), която те транспонират, не поставят наличието на идентификация на линията на викащия като условие за получаване на достъп до мрежата на предприятие, което предоставя обществени телефонни услуги.

Сочи, че идентификацията на линията на викащия е функция на телефонните мрежи, която няма нищо общо с качеството на услугата, а се ползва при таксуването на повикванията и е гаранция за неоправдана намеса в личната сфера на потребителите. Счита, че тезата на жалбоподателя изопачава смисъла на чл. 257 ЗЕС, който въвежда чл. 8 Директива 2002/58/ЕО, и няма нищо общо с качеството на услугата. Едно повикване може да бъде с добро качество на пренос на глас и без да има идентификация на линията на викащия, а може и с идентификация да бъде с лошо качество. Счита довода на жалбоподателя, че изискването за CLI не е нарушение на решение № 1362 за неотносимо, тъй като дадените указания от Комисията са за премахване на ограничението, налагано от Глобул - Глобул може да изисква от "669С" ЕООД идентификация на линията на викащия, но не може да поставя пълно или частично ограничение на терминирането на повикванията, които нямат CLI.

Неоснователно счита твърдението на Глобул, че с решение № 1362 не му е наложено задължение за терминиране на повиквания без CLI. Сочи, че решение № 1362 поставя специфични задължения за предоставяне на достъп за терминиране без ограничения на техния произход. Последното означава без значение дали са генерирани от мрежа на територията на страната, или от мрежа извън нея, дали са генерирани от мрежа, която поддържа CLI или която не го поддържа. Счита, че теза на жалбоподателя означава, че повикванията, които са без CLI са нито национални, нито международни, а трета категория няма. Ако специфичните задължения не се прилагат по отношение на повиквания без CLI това би било друга форма на дискриминация по произхода на повикванията в зависимост от мрежата, която транзитира или генерира тези повиквания. Счита посочените цитати от решение № 1362 за извадени от контекста и неподкрепящи становището на жалбоподателя. Те не установяват соченото от Глобул, а установяват, че може да изисква предоставяне на информацията, но не може да ограничава достъпа. Сочената възможност за санкционни мерки е допустима само в случаите на терминиране без CLI в нарушение на законовите разпоредби. Позовава се на чл. 8, ал. 1 Правилата.

Неоснователно счита оплакването на жалбоподателя, че решението в оспорената част противоречи на Правилата, на Наредбата, на Закона за електронните съобщения и на редица международни актове. Сочи, че задължението за генериране на CLI е на мрежата, в която е инициирано повикването като в случая това може да бъде само трета мрежа, тъй като мрежата на "669С" ЕООД е транзитна и следователно следва да подава информацията за CLI така, както е предоставена. Сочи, че чл. 8, ал. 2, чл. 14 и 18 Правилата не намират приложение, когато се касае за повиквания, които нямат CLI по технически причини. Член 257, ал. 1 ЗЕС и чл. 2 Правилата установяват задължение за предприятията при наличие на техническа възможност. По отношение на задължението по чл. 260, ал. 4, т. 4 ЗЕС сочи, че в детайлизираните справки не се включва информация за входящите повиквания, т. е терминираните от Глобул, по простата причина, че се касае за повиквания, които не се заплащат от абоната, а изходящите повиквания винаги имат информация на номера на викания абонат, тъй като иначе повикването няма да се осъществи. Счита за некоректно позоваването на издаденото наказателно постановление, тъй като входящите повиквания в роуминг не се терминират в мрежата на Глобул, а от съответния негов роуминг-партньор. В конкретното административно-наказателно производство Глобул не ангажирал доказателства, че липсата на информация се дължи на обективни причини - липса на данни за телефонния номер на входящия абонат, което се дължи на техническа невъзможност да се генерира CLI. Сочи, че предоставянето на информация за телефонния номер на входящите повиквания в роуминг, които се таксуват, е извън предмета на спора, защото не касае терминиране на повиквания в мрежите на Глобул.

Неотносими счита и аргументите във вр. с чл. 4 от Наредбата, тъй като нормата урежда общо правило при осъществяване на взаимното свързване и не се прилага за въпросите за генериране на CLI, за които има специална уредба в чл. 257 ЗЕС и Правилата. Освен това "669С" ЕООД има разрешение за ползване на номера - решение № 2028 от 11.10.2012 г., публикувано на електронната страница на Комисията.

Неотносимо към спора счита и позоваването от жалбоподателя на препоръка Е. 164 ITU, тъй като се отнася за национално значимите номера след определените в нея международни кодове на държавите. Препоръката е въведена в националното законодателство с Наредба № 1 от 22.07.2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена и Националния номерационен план. Структурата на телефонните номера има значение за предаването на CLI, когато е предоставен телефонен номер на викащия и неговият доставчик трябва да предаде тази информация непроменена. При положение, че предмета на спора е хипотеза, когато няма CLI, препоръката е неприложима.

Счита за неприложим посочения от жалбоподателя документ на GSMA асоциацията, тъй като това е частноправен документ, който разглежда въпроса от гледна точка на функционалностите, които CLI осигурява, а не от гледна точка на възможността предприятията да ограничават терминирането на повиквания без CLI. Документът третира въпроса с терминирането на повиквания без CLI, когато информацията не е предоставена умишлено, а не поради обективна липса. Самият закон допуска тази функционалност да бъде ограничавана и никой абонат не може да има очаквания, че всички абонати ще се възползват от възможността да презентират информацията за техния телефонен номер на крайното устройство на викания абонат.

Сочи, че чл. 257, ал. 6 ЗЕС се прилага само по отношение на предприятия, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа CLI. По отношение на повиквания, които нямат тази информация - задължението е неприложимо. Що се отнася до възможността за проследяване и вземане на адекватни мерки против злоумишлени повиквания, които са без CLI, сочи, че абонатът винаги има право да откаже повикването, което се предоставя на крайното устройство като "непознат номер", но възможността е на самия абонат, не на предприятието.

Неотносими към предмета на спора счита и сочените препоръки и документи на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Самият жалбоподател твърди, че Препоръка Е. 157 препоръчва CLI да се предава, когато може. Следователно предаването на CLI не е абсолютно условие. А и препоръките нямат статут на задължителен за страната ни акт.

По отношение на оплакванията във връзка със задължението за съхранение на данни по чл. 250а и сл. ЗЕС сочи, че Директива 2006/24/ЕО от 15.03.2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО (Директива 2006/24/ЕО) е отменена от Съда на Европейския съюз с решение от 08.04.2014 г. По искане на омбудсмана е отправено искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл. 250а - 250е, 251 и 251а ЗЕС. Независимо от посоченото данните се съхраняват доколкото са налични, обективно невъзможно е за терминиращия оператор да съхранява данни, които не са създадени от самото начало от генериращата мрежа. Глобул няма задължение да събира пълния обем данни по чл. 251а ЗЕС при всички случаи особено когато е в ролята на терминиращ доставчик. Директива 2006/24/ЕО) е отменена от Съда на Европейския съюз с решение от 08.04.2014 г. По искане на омбудсмана е отправено искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл. 250а - 250е, 251 и 251а ЗЕС. Независимо от посоченото данните се съхраняват доколкото са налични, обективно невъзможно е за терминиращия оператор да съхранява данни, които не са създадени от самото начало от генериращата мрежа. Глобул няма задължение да събира пълния обем данни по чл. 251а ЗЕС при всички случаи особено когато е в ролята на терминиращ доставчик.

По отношение на позицията на Комисията в други административни производства сочи, че чл. 257 ЗЕС и Правилата не се прилагат по отношение на услуги, които не ползват телефонни номера, но предоставят изходящи повиквания към телефонни номера - т. нар. VoIP (Voice-over-Internet Protocol) услуга, при която не се използват номера от националния номерационен план и се осъществяват изходящи повиквания към обществени телефонни мрежи. При тази услуга няма техническа възможност да се въведе CLI и тя е изключена от чл. 257 ЗЕС и правилата.

Категорично отхвърля твърденията на Глобул, че Комисията за регулиране не съобщенията "подкрепя" стремежа на "669С" ЕООД да "терминира трафик с неизвестен произход". Указанията на регулатора са за премахване на ограниченията за терминиране на повикванията без CLI.

Счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя по отношение на чл. 255 и 257 ЗЕС - повикванията към спешен център 112 не се терминират в мрежата на Глобул, поради което "669С" ЕООД няма да терминира повиквания нито с, нито без CLI, насочени към център 112.

Неотносими към спора счита оплакванията за противоречие на акта с чл. 8, § 3 във вр. с § 5, изречение второ на Директива 2002/58/ЕО, тъй като чл. 8, § 1 от Директивата не посочва предоставянето на CLI като абсолютно задължение, а допуска възможността тази информация да не се предоставя. Позовава се и на чл. 29, § 1 във вр. с част Б от Анекс 1 на Директивата.

В заключение сочи, че няма нормативно основание да се ограничи терминирането на повиквания без CLI при действието на чл. 257, ал. 1 и 7 ЗЕС, който осигурява задължение за предоставяне на CLI. Едно такова ограничение би забранило съществуването на VоIP услуга.

Моли съда да остави без уважение жалбата на "Космо България Мобайл" ЕАД. Претендира направените по делото разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Георги Сулев.

Заинтересованата страна - "669С" ЕООД (669С), не взема становище.

Върховният административен съд счита жалбата да допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

II. Фактите по делото:

За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:

1. "Космо България Мобайл" ЕАД е предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и услуги по смисъла на § 1, т. 50 ЗЕС. Факта е ноторен.

2. "669С" ЕООД е предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и услуги по смисъла на § 1, т. 50 ЗЕС. Дружеството е регистрирано в публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията - http:/crc. bg: 8080/dpls/apex/f?p=923:111:1847930105003990: NO: P111_ADV, P111_REGION_CONTROL, P111_X: 0,0,1. Посочени са обществени телефонни услуги: VoIP услуга, при която не се използват номера от Националния номерационен план и се осъществяват изходящи повиквания към обществени телефонни мрежи, с дата на възникване на правата - 28.08.2012 г.; избор на оператор с дата на възникване на правата 11.10.2012 г. и телефонни услуги чрез обществени телефони с дата на възникване на правата 19.11.2013 г., както и мрежи: кабелна мрежа - мрежи, изградени от метали съобщителни кабели и/или оптични кабели с дата на подаване на заявлението 22.07.2013 г. и дата на възникване на правата 19.11.2013 г. Притежава разрешение № 1824 от 11.10.2012 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа за предоставяне на услугата достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор.

3. С решение № 1362 от 31.05.2012 г. Комисията за регулиране на съобщенията определила пазара на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране; определила, че съответния пазар се състои от три самостоятелно обособени продуктови пазари - пазар на едро за терминиране на гласови повиквания в мобилната наземна мрежа, работеща в съответните обхвати на "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" АД като определила географския им обхват - територията на страната; определила предприятията като такива със значително въздействие върху съответните пазари в собствените им мобилни мрежи и им наложила специфични задължения.

На "Космо Българя Мобайл" ЕАД наложила, задължение за достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и/или съоръжения - V. 1.3, като продължила наложеното задължение за достъп определяйки същото, inter alia:

а) запазване на предоставения, преди налагане на настоящото задължение, достъп за осигуряване на взаимно свързване;

б) предоставяне на достъп с оглед осигуряване на взаимно свързване за предоставяне на услугата терминиране на гласови повиквания без поставяне на ограничения в зависимост от произхода на повикванията, които могат да бъдат терминирани в мрежата на "Космо България Мобайл" ЕАД.

4. Решение № 1363 от 31.05.2012 г. е оспорено по съдебен ред от "Космо България Мобайл" ЕАД. С решение № 9923 от 02.07.2013 г., постановено по административно дело № 9029/2013 г. Върховният административен съд отхвърлил жалбата на Глобул. Решението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано и по касационната жалба е образувано административно дело № 14785/2013 г. на Върховния административен съд, по което към настоящия момент няма произнасяне.

5. Решение № 1362 е с влязло в сила допуснато предварително изпълнение. Допуснатото предварително изпълнение е оспорено по съдебен ред. С определение № 10337 от 16.07.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 8703/2012 г., оставено в сила с определение № 12550 от 10.10.2012 г, постановено по административно дело № 11486/2012 г., жалбите срещу предварителното изпълнение са отхвърлени.

6. От м. октомври 2012 г. между Глобул и 669С започнали преговори за постигане на споразумение за взаимно свързване.

7. На 24.06.2013 г. 669С, поради непостигане на договореност с Глобул, сезирал Комисията за регулиране на съобщенията с искане за даване, на основание чл. 56 ЗЕС, на задължителни указания, л. 22, том. I.

Като основна причина за непостигане на договореност 669С посочил:

а) неоправдано големия размер на искането за обезпечение и начина на изчисляването му;

б) поставяне на ограничителни клаузи относно произхода на трафика, терминиран в мрежата в нарушение на т. V. 1.3. б. "б" от решение № 1362 и в разрез със собствените на Глобул Условия за терминиране на трафик в мобилната наземна мрежа на "Космо България Мобайл" ЕАД, публикувани на официалната интернет страница на предприятието;

в) неравностойни клаузи, касаещи условията за усвояване на суми по обезпеченията;

Поискал даването на следните задължителни указания:

г) сключване на договор и осъществяване на взаимно свързване за предоставяне на услугата терминиране в мрежата на "Космо България Мобайл" ЕАД, без оглед на произхода на трафика;

д) ограничаване на размера на паричното обезпечение в рамките на прогнозния/заявения трафик и ограничаване на условията, при които могат да се усвояват суми;

е) отпадане на задължителното изискване за наличие на идентификация на викащия (CLI).

8. На 27.06.2013 г., с решение № 468, Комисията за регулиране на съобщенията определила специализирана комисия, която да проведе процедурата по чл. 56 ЗЕС по искането на 669С, л. 128-129, том I.

9. На 10.07.2013 г. специализираната комисия изпратила на Глобул за становище искането на 669С, л. 77-79, том I.

10. На 22.07.2013 г. в Комисията за регулиране на съобщенията постъпило становище на Глобул по искането на 669С, л. 95-101, том I.

11. На основание чл. 57, ал. 2 ЗЕС е проведена комуникация между Комисията и Глобул.

12. На 11.09.2013 г. е проведена среща на специализираната комисия с представители на Глобул и на 669С1 л. 106-107, том I.

На срещата представителите на 669С уточнили, че: договорът се отнася до взаимно свързване с мобилната мрежа на Глобул; мрежата, която ще изградят е виртуална; биха могли да сведат трафика без CLI до не повече от 10% от общия терминиран трафик за месец; не са съгласни с размера на банковата гаранция.

На срещата представителите на Глобул уточнили, че са запознати с подаденото от 669С на 22.07.2013 г. уведомление за мрежа; склонни са да обсъдят и договорят определен процент на трафик без CLI; размера и начина на изчисляване на банковата гаранция е съобразен с принципа на равнопоставеност.

13. Между комисията и страните по спора била проведена допълнителна комуникация като с писма от 16.09.2013 г. на 669С, л. 109-110, том I, и от 13.11.2013 г. на Глобул, л. 111-115, том I, са изразени допълнителни становища.

14. На 12.12.2013 г. Комисията за регулиране на съобщенията приела решение № 909, л. 1-17, том I, с което на основание чл. 35, ал. 6, т. 4 във вр. с чл. 61, ал. 1 и чл. 60, т. 1 във вр. с чл. 54 във вр. с чл. 159, ал. 2 ЗЕС, с което:

а) приела резултатите от работата на специализираната комисия, определена с решение № 468 от 27.06.2013 г.;

б) дала задължителни указания на "Космо България Мобайл" ЕАД за изпълнение на задълженията по решение № 1362 от 31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията като го задължила да не поставя количествени ограничения на броя на терминирани повиквания без идентификация на линията на викащия (CLI) в мобилната мрежа на предприятието;

в) допуснала предварително изпълнение на решението.

15. В решението Комисията приела за установено следното:

а) във връзка с искането на 669С за даване на задължителни указания на Глобул била извършена проверка на 669С и установено, че към 10.07.201 г. 669С не е подало заявление за предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи; на 22.07.2013 г. постъпило уведомление от 669С, че има изградена мрежа;

б) между страните е разменена кореспонденция и проведено изслушване като към датата на решението в Комисията не е постъпила информация за постигната договореност между страните;

в) на основание чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗЕС Комисията може да даде задължителни указания във връзка с наложени специфични задължения;

г) съгласно чл. 159, ал. 2 ЗЕС Глобул е длъжен да осигурява достъп и/или взаимно свързване при съобразяване на наложените му задължения като в обхвата на процедурата попадат всички задължения, произтичащи от Закона за електронните съобщения, подзаконовите актове в негово изпълнение и решенията на Комисията.

16. Мотиви на Комисията за задължителните указания:

а) искането за даване на задължителни указания за сключване на договор за терминиране на повиквания в мобилната мрежа са вече удовлетворени с наложените на Глобул специфични задължения с решение № 1362; поставените от Глобул изисквания по отношение на обезпеченията и ограниченията при терминиране без CLI следва да се разгледат с оглед на поставените количествени ограничения за терминиране на повиквания без CLI;

б) изискванията на Глобул за предоставяне на обезпечения от 669С са в съответствие с наложеното задължение за предоставяне на достъп с решение № 1362;

в) изискването за наличие на идентификация на линията на викащия не съответства на задълженията за предоставяне на достъп и терминиране на повикванията, независимо от произхода; всяко ограничение на броя на терминираните повиквания е частичен изричен отказ за достъп; поставените от Глобул количествени ограничения за терминиране на повиквания без идентификация на линията на викащия е директно нарушение на решение № 1362, за което на Глобул било образувано изпълнително производство - задължителните указания по чл. 61, ал. 1 ЗЕС не трябва да повтарят специфичните, а да посочат как да бъдат изпълнявани от регулираните предприятия; специфичните задължения, така, както са формулирани в решение № 1362, подлежат на изпълнение на собствено основание, а не на процедури по чл. 54 ЗЕС; с оглед на това Комисията се ограничава до указания за премахване от предложението за сключване на договор на тези условия, които имат ефекта на ограничаване на повикванията без CLI.

17. В хода на съдебното производство Комисията представи:

а) свое решение № 744 от 03.10.2013 г., с което дала задължителни указания на "Българска телекомуникационна компания" АД да премахне всички условия на договорите, съгласно които терминирането на международни повивания без идентификация на линията на викащия (CLI) е основание за прекратяване на договорите.

б) анекс 8А към Договор за взаимно свързване между мобилната мрежа на "Космо България Мобайл" ЕАД и фиксираната мрежа на "Варна - Нет" ООД, където е прието терминиране на повиквания без идентификация на линията на викащия при определено съотношение между броя на обажданията без CLI и всички разговори по линиите за взаимно свързване;

в) покана за доброволно изпълнение, изх. № 12-01-3926 от 03.10.2013 г., от Глобул на задължение, произтичащо от т. V. 1.3 на решение № 1362; в поканата е посочено, че въведените от Глобул количествени ограничения на повикванията без идентификация на линията на викащия е неизпълнение на задължението за достъп, за което предприятието е предупредено с писма от 20.05.2013 г. и 02.08.2013 г.

18. В хода на съдебното производство Глобул представи:

а) наказателно постановление № 269 от 18.05.2013 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на Глобул на основание чл. 260, ал. 4, т. 4 ЗЕС е наложена имуществена санкция;

б) писмо, изх. № 37-С-11805 от 28.10.2013 г., на директора на Държавна агенция "Технически операции", в което сочи значението на информацията от CLI;

в) писмо, изх. № 12-01-2123 от 20.05.2013 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което уведомява Глобул за становището си досежно въведени от предприятието изисквания в договорите за взаимно свързване по отношение на идентификацията на линията на викащия.

г) извлечения от препоръки ITU E. 157, ITU E. 164, от ITU-T WG-2 CWG-WCIT12 Contribution 56 "Proposal regarding Calling Party Number Delivery", Geneva, 27-30.09.2011 г.; от Guidelines for Service Level Agreement between Mobile Operators and Carriers for TDM Voice 2.0 from 27.07.2011 на английски и в превод на български;

III. Релевантна нормативна уредба и сочена практика на международни организации:

1. Директива 2002/19/ЕО - Директива за достъпа:

Член 4, § 1 - Операторите на обществени съобщителни мрежи имат право и по молба на оправомощени за целта други предприятия в съответствие с чл. 4 Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение), задължение да договарят свързване помежду си с оглед на предоставяне на обществено достъпни електронни съобщителни услуги ... Операторите предоставят достъп и взаимно свързване на другите предприятия при условия, които съответстват на задълженията, наложени от националните регулаторни органи съгласно чл. 5 - 8.

Член 5, § 1 - Действайки за постигане на целите, посочени в чл. 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), националните регулаторни органи насърчават и при необходимост гарантират, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, адекватен достъп и взаимно свързване.

2. Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.03.2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга):

Член 29 "Допълнителни възможности" - без да засяга чл. 10, § 2 държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да изискван от всички предприятия, които предоставян обществено достъпни телефонни услуги и/или достъп до обществени съобщителни мрежи да осигуряват на крайните ползватели всички или някои от допълнителните възможности изброени в приложение I, част Б, според техническите възможности и икономическа целесъобразност.

Приложение I, част Б - Идентификация на линията на страната, която осъществява повикването. Номерът на страната, която осъществява повикването се представя на страната, която получава повикването .... Доколкото това е технически възможно операторите следва да предоставят данни и сигнали, за да улеснят идентифицирането на страната, която осъществява повикването и тоналното номеронабиране през границите на различните държави.

3. Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12.07.2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации:

Член 8 Показване и ограничаване на идентификацията на повикващата и свързана линия, който в § 1 определя задълженията на предприятията, "когато се предлага идентификация на повикващата линия", в § 2 и 3 - задълженията на доставчика, "когато се предлага показване на идентификацията на повикващата линия", § 5 - установява приложимо на § 1, 2 и 3 и по отношение на повиквания от и към трети страни; § 6 - задължение за публичност "в случай на предлагане на показване на идентификация на повикваща и/или свързана линия.

4. Директива 2006/24/ЕО от 15.03.2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО (Директива 2006/24/ЕО) отменена от Съда на Европейския съюз с решение от 08.04.2014 г. по съединени дела С-293/12 и С-594/12.

5. Закон за електронните съобщения:

а) § 1, т. 19 - "Идентификация на линията на викащия" е функция на мрежата, която позволява на викания абонат да получи информация за номера на викащия абонат, преди да започне обменът на информация;

б) Член 159, ал. 2 ЗЕС - Предприятията осигуряват достъп и/или взаимно свързване при съобразяване с наложените от комисията задължения, когато такива са определени.

в) Член 257, ал. 1 ЗЕС - Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, са длъжни при наличие на техническа възможност да осигуряват функциите на електронната съобщителна мрежа "идентификация на линията на викащия"

г) Член 257, ал. 2, 3, 4 и 6 конкретизират вида на предоставените на абонатите услуги от предприятията, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа "идентификация на линията на викащия".

6. Наредба № 1 от 19.12.2008 г. за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване:Директива 2006/24/ЕО) отменена от Съда на Европейския съюз с решение от 08.04.2014 г. по съединени дела С-293/12 и С-594/12.

5. Закон за електронните съобщения:

а) § 1, т. 19 - "Идентификация на линията на викащия" е функция на мрежата, която позволява на викания абонат да получи информация за номера на викащия абонат, преди да започне обменът на информация;

б) Член 159, ал. 2 ЗЕС - Предприятията осигуряват достъп и/или взаимно свързване при съобразяване с наложените от комисията задължения, когато такива са определени.

в) Член 257, ал. 1 ЗЕС - Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, са длъжни при наличие на техническа възможност да осигуряват функциите на електронната съобщителна мрежа "идентификация на линията на викащия"

г) Член 257, ал. 2, 3, 4 и 6 конкретизират вида на предоставените на абонатите услуги от предприятията, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа "идентификация на линията на викащия".

6. Наредба № 1 от 19.12.2008 г. за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване:

Член 19, ал. 2, т. 8 - договорите, чрез които предприятията осъществяват достъп и/или взаимно свързване между мрежите си, трябва да съдържат най-малко - inter alia, "изисквания за номериране, адресиране и за идентификация на линията на викащия".

7. Правила за условията и реда за предоставяне и ползване на функциите на мрежата "идентификация на линията на викащия", "идентификация на свързаната линия" и "тонално номеронабиране":

а) § 1, т. 5 - "Идентификация на линията на викащия (CLI) е функция на мрежата, която позволява на викания абонат да получи информация за номера на викащия абонат, пред ида започне обменът на информация. Това позволява на викания абонат да приеме или да откаже повикването.

б) чл. 18 - Предприятията предоставят на крайните потребители най-малко следните услуги:

представяне на идентификация на линията на викащия (CLIP);

блокиране на идентификация на линията на викащия (CLIR);

пренасочване на повикването (Call forward);

8. Актове на ITU (International Telecommunication Union) - Международен телекомуникационен съюз е специализирана организация на Организацията на обединените нации за информационни и комуникационни технологии, в т. ч. разпределя ползването на радиочестотите между държавите. Стандартите, които приема, нямат характер на задължителни актове за членовете му, но са широко прилагани. България е чл. на съюза от 1880 г.

а) препоръка ITU-T E. 157 е относно международно предоставяне на номера на викащата страна - изяснява връзката между номера на викащата страна и допълнителната услуга за идентификация на номера;

б) препоръка ITU-T Е. 164 ITU е относно номерационния план на международната телефонна услуга; въведена е в националното законодателство с Наредба № 1 от 22.07.2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена и Националния номерационен план; установява формата на CLI;

в) предложение 56 на работна група - установява значението на CLI; сочи, че идентификаторите на викащите номера, които се предоставят международно в PSTN/ISDN/GSM/CDMA мрежите и VoIP не са нормативно уредени; предлага в препоръките на съюза да отпаднат формулировки като "в съответствие с техническите възможности";

9. Актове на GSMA - GSMA е международна организация на мобилните оператори, на която жалбоподателят е член; представените указания за договор за ниво на услугите между мобилните оператори и доставчиците на пренос на глас чрез TDM формулират идентификацията на линията на викащия (CLI) като "функция, която подпомага процеса на таксуване в район на взаимно свързване, но преди всичко - развитието на услугите, увеличаването на повикванията и приходните потоци"; описва негативните последици за клиента; сочи, че мобилният оператор може да поиска от доставчика да гарантира прозрачно маршрутизиране на информацията за CLI чрез своята мрежа и предоставянето на CLI и ограничено CLI до точката на терминиране на трафика чрез специални обвързващи споразумения с третите страни, които участват в маршрутизирането на повикването; мобилният оператор, при неизпълнение на изискването за прозрачност може да обмисли възможността за постоянно пренасочване на трафика без предизвестие и да претендира предварително договорен кредит за услугата;

10. Актове на CEPT - ECC (The European Conference of Postal and Telecommunications Adminestrations - The Еlectronical Communication Committee), Европейска конференция на пощенските и телекомуникационните администрации - Комитет по електронни съобщения е доброволна организация, чиито препоръки нямат задължителен характер; препоръка (11) 02 - Идентификация на викащия и идентификация на произхода препоръчва всички оператори и доставчици на електронни съобщения, които участват в предоставянето на електронна съобщителна услуга, която използва номерата по Е. 164 да предоставят, пренасят и препращат CLI информация;

IV. По съществото на спора:

При така установените по делото факти, релевантна нормативна уредба, твърдения и доводи на страните по делото и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка на решение № 909 в оспорената т. II съдът приема от правна страна следното:

Оспорваното решение е издадено от компетентен орган - Комисията за регулиране на съобщенията е органът, който е компетентен да даде задължителни указания на предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и услуги при възникнал спор във връзка със задължения по Закона за електронните съобщения - чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗЕС.

Оспорваното решение е издадено и в исканата от закона писмена форма и с формално изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в нарушение на изискването за форма, но не сочи доводи в подкрепа на този твърдян порок на акта. Съдът не констатира нарушение на изискването за форма.

Оспорваното решение е издадено и при спазване на административнопроизводствените правила. Законът за електронните съобщения е регламентирал специално производство - чл. 54 - 62, в рамките на което следва да бъде разгледано искане за даване на задължителни указания. Това производство в случая е спазено - Комисията, след като била надлежно сезирана, назначила специализирана комисия, в състава, на която бил включен правоспособен юрист и която разгледала искането, информирала жалбоподателя за него и му дала възможност да вземе становище. Специализираната комисия събрала релевантните за искането доказателства и ги обсъдила в присъствието на представители на страните. За проведената среща бил съставен изискуемия протокол с необходимите реквизити съгласно чл. 58, ал. 5 ЗЕС. Специализираната комисия изготвила и внесла в Комисията доклад по искането. На свое заседание Комисията обсъдила доклада, приела резултатите от работата на специализираната комисия и дала задължителни указания. Жалбоподателят твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не сочи конкретни доводи в подкрепа. Съдът не констатира допуснати нарушения на установените в специалния закони и в Административнопроцесуалния кодекс административнопроизводствени правила.

Оспорваното решение е издадено и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Твърдението на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорения акт е изградено от две алтернативни твърдения - първото, че специфичните задължения, наложени му с т. V. 1.3 на решение № 1362, не обхващат задължение за предоставяне на достъп на повиквания, които произхождат от мрежа, която поддържа или не поддържа функция CLI, и второто - че дадените му задължителни указания противоречат на материални разпоредби, които го задължават да осигури на своите абонати услугите по "идентификация на линията на викащия".

Преди да обсъди доводите на жалбоподателя в подкрепа на двете твърдения съдът счита за необходимо да посочи следното:

В производството по решаване на спорове между предприятия, регламентирано в чл. 54 - 62 ЗЕС, регулаторът е длъжен да разгледа и да се произнесе по искането, с което е сезиран. Търсещото съдействието на органа предприятие определя предмета на исканата регулаторна намеса. В случая 669С сезирал Комисията с три искания - сключване на договор с Глобул за предоставяне на услугата терминиране в неговата мрежа, без оглед на произхода на трафика; ограничаване на размера на паричното обезпечение и отпадане на задължителното изискване за наличие на CLI (виж т. 7, б. "г", "д" и "е").

По първото и второто искане Комисията решила, че не е необходима нейната намеса, чрез даването на задължителни указания. По първото искане - защото то вече съществува чрез наложеното на Глобул специфично задължение с т. V. 1.3 на решение № 1362. По второто искане - защото не е налице основание за даване на задължително указание, тъй като поставеното от Глобул изискване не е прекомерно и не води фактически до отказ от достъп. Защото приел, че първото искане на 669С е изцяло съвпадащо с наложените на Глобул специфични задължения по т. V. 1.3 от решение № 1362 органът не издал задължителни указания по отношение на него, а приел, че е налице неизпълнение на задължение, установено с влязло в сила предварително изпълнение, и инициирал производство по изпълнение на влязъл в сила акт по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК - изпратил, на основание чл. 277 АПК, на жалбоподателя покана за доброволно изпълнение на решение № 1362.

Регулаторът се произнесъл със задължителни указания единствено по третото искане - отпадане на задължителното изискване за наличие на CLI. Видно от оспорената т. II на решение № 909 органът дал на Глобул задължителни указания "да не поставя количествени ограничения на броя на терминираните повиквания без идентификация на линията на викащия (CLI) в мобилната мрежа на предприятието". Така формулирани задължителните указания означават, че Глобул не може да поставя като изискване в договора за достъп какъвто и да било процент от трафика (всеки един различен от 0 и до 100) да бъде задължително с идентификация на викащия, т. е. да отпадне клауза 2.12 от договора в частта, в която установява като съществено нарушение изпращането на трафик без валидна идентификация на викащия, съответно изразената готовност в хода на проведените разговори при органа за определяне на процент от трафика без CLI.

При така установеното съдържание на оспореното решение съдът следва да обсъди доводите на страните:

По първото твърдение на жалбоподателя:

Жалбоподателят, като се позовава на действащата нормативна уредба, счита, че идентификацията на линията на викащия не е маркер за определяне на произхода (в смисъл на географски) на дадено повикване, а функция, качествена характеристика на дадена електронна съобщителна мрежа. Твърдението, че идентификацията на линията на викащия е функция на мрежата, безспорно, с оглед на § 1, т. 19 ЗЕС и § 1, т. 5 Правилата е правилно. Нормите недвусмислено установяват, че идентификацията на линията на викащия е функция на мрежата. Хипотетично идентификация на линията могат да имат и могат да нямат повиквания, генерирани в или извън рамките на националния географски пазар. По принцип произход означава поставяне началото на нещо, възникване. Функция означава дейност, предназначение (http:/talkoven. onlinerechnik. com/). Не съществува пряко, нормативно или фактическо, обвързване между произход и функция на линията на повикването. Факта, че идентификацията на линията на викащия се генерира само и единствено при възникване на повикването, т. е. при неговото начало, не означава, че идентификацията и произходът са идентични понятия. И без идентификация на линията повикването съществува, но няма повикване, което да е без произход. В случая не става въпрос за трети вид произход - произходът, с оглед на приетия от регулатора критерий е само национален или международен, става въпрос за друг вид критерий - притежаване на определена функция на мрежата, в която се генерира повикването.

Но релевантният по делото въпрос е не какво е идентификацията на линията на викащия - функция на съобщителната мрежа или определящ произхода на повикването фактор, а какво е действителното съдържание на задължителните указания и какво е отношението на тези задължителни указания към задълженията на Глобул за достъп, съществуващи по силата на закона, и към специфичните задължения, установяващи условията за достъп, наложени от регулатора.

Вярно е, че в диспозитива на оспореното решение Комисията казва, че "Дава задължителни указания на Космо България Мобайл" ЕАД (КБМ), за изпълнение на задълженията по решение № 1362/2012 г на КРС, като задължава КБМ да не поставя количествени ограничения на броя на терминираните повиквания без идентификация на линията на викащия (CLI) в мобилната мрежа на предприятието". Но диспозитива на решението не сочи кои точно специфични задължения, определени в решение № 1362/2012 г. има предвид регулаторът.

Вярно е също, че в мотивите на решението органът приел: "Задълженията за КБМ, съгласно Решение № 1362/2012 г. се прилагат спрямо всички повиквания, независимо от техния произход, и регулирането на предоставянето на повикванията не е диференцирано в зависимост от повикванията. " Действително в т. V. 1.3. на решение № 1362 е възложено специфично задължение за "предоставяне на достъп с оглед осигуряване на взаимно свързване за предоставяне на услугата терминиране на гласови повиквания без поставяне на ограничения в зависимост от произхода на повикванията". Вероятно този мотив на органа, свързан с посоченото специфично задължение, е провокирал довода на жалбоподателя. Но от тези мотиви на оспореното решение също не следва, че органът е приел възможността за идентификация на линията на викащия за определяща произхода на мрежата и с оглед на това да е наложил оспореното задължително указание основавайки се директно на т. V. 1.3. от решение № 1362.

Наред с това Комисията изрично сочи в акта си, че съгласно чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗЕС може да даде задължителни указания във връзка с наложени специфични задължения произтичащи от закона, а съгласно чл. 159, ал. 2 ЗЕС Глобул е длъжен да осигурява достъп и/или взаимно свързване при съобразяване на наложените му задължения. С оглед на това Комисията приема, че "в обхвата на настоящата процедура по даване на задължителни указания попадат всички задължения, произтичащи от ЗЕС, подзаконовите актове, приемани на основание ЗЕС и решенията на КРС, с които се налагат специфични задължения". Именно такова е и точното съдържание на чл. 54, ал. 1 ЗЕС, който дава правомощие на Комисията да "дава задължителни указания в случай на спор, възникващ във връзка със съществуващи задължения по този закон между предприятия", предоставящи съответните услуги. Задължителните указания са инструмент за постигане на установените със закон, в широкия смисъл на думата, задължения на съответното предприятие по отношение на конкретно друго предприятие. Те нямат за цел да повторят по отношение на едно конкретно предприятие вече установени специфични задължения. Поради това и Комисията отхвърля искането на 666С за даване на задължителни указания на Глобул за терминиране на повиквания независимо от произхода им.

Следователно независимо от определената непрецизност в позоваването на решение № 1362/2012 г. Комисията посочила правилното правно основание за даване на задължителните указания - чл. 54, ал. 1 ЗЕС. С оглед на това, за да е законосъобразно оспореното решение е необходимо да се провери съществува ли законово задължение за Глобул да осигури достъп и/или свързване независимо от наличието или не на идентификация на линията на викащия.

Задължението за достъп, което жалбоподателят има, е такова по силата на актовете на Европейския съюз, на Закона за електронните съобщения, на подзаконовите актове и решенията на регулатора. Съвкупният анализ на тези източници на задължението за достъп сочи, че към датата на приемане на решение № 1362 чл. 4 от Директива 2002/19/ЕО визира задължението на жалбоподателя, като оператор на обществена съобщителна мрежа, да договаря свързване "с оглед на предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги, за да се гарантира предоставяне и оперативна съвместимост на услугите в цялата Общност". Няма норма на правото на Европейския съюз, която да задължава всички предприятия, които предоставят електронни съобщителни мрежи, каквото е заинтересованата страна, да притежават функцията на мрежата идентификация на линията на викащия. А чл. 164 ЗЕС сочи, че условията за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване се определят с наредба. Член 17, ал. 1 от Наредба № 1 определя условията, при които предприятията по чл. 4, каквото безспорно е жалбоподателят, могат да откажат взаимно свързване. Между тези условия не е липсата на идентификация на линията на викащия. Наред с това чл. 2 от Правилата визира задължението на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, чрез които се предоставят обществени телефонни услуги, за осигуряване на функцията на мрежата CLI при техническа възможност. Вярно е, че чл. 3 от Правилата задължава предприятието, за което не е налице техническа възможност, да информира регулатора в съответния срок, но независимо дали това задължение е спазено или не, отказ от достъп на това основание не може да бъде направен. Отделен е въпроса, че 669С първо е предприятие, което не предоставя обществени телефонни услуги, и второ, в качеството си на предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги - в частност услугата транзит по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 Наредба № 1, за него не е налице техническа възможност за предоставяне на CLI тогава, когато мрежата, в която повикването е генерирано, или друга транзитираща мрежа не предадат идентификация на линията на повикване.

С оглед на горното, следва изрично да се посочи, че специфичните задължения, които регулаторът налага на предприятията, са допълнение, при отчитане на особеностите на съответния продуктов и географски пазар, към нормативно установените за тези предприятия задължения. Специфичните задължения не повтарят нормативно установените такива. Поради това решението за налагане на специфични задължения не е единственият източник на задължения за жалбоподателя.

С оглед на това неоснователни са доводите на жалбоподателя основаващи се на пазарния анализ, на база на който е прието решение № 1362. Задължението, което Глобул има по т. V. 2.2.1.11. от решение № 1362 за прозрачност на условията, при които предоставя взаимно свързване в частта досежно изискването за идентификация на линията на викащия не може да обоснове противоречие с оспорената т. II на решение № 909. Факта, че за жалбоподателя е налице задължение за прозрачност на условията, при които той осъществява достъп до мрежата си не означава негово право да откаже достъп при липса на идентификация на линията на викащия. Първо, все пак става въпрос за осигуряване от страна на Глобул на достъп до пазар, върху който той има значително въздействие. И второ, задължението за публичност не е в корелация с функция на мрежата.

Що се отнася до второто позоваване на пазарния анализ - с. 102, следва да се посочи, че изразеното от регулатора становище: "Комисията е на мнение, че за случаите, когато постъпването в дадена мрежа на трафик без CLI е в противоречие с нормативните изисквания и договорености по взаимно свързване, предприятията имат възможност да предвидят съответни санкционни мерки в договорите за взаимно свързване" не означава право на отказ от достъп до свързване. Санкционна мярка отказ от свързване няма. Това е отказ от изпълнение на задължение. Санкционните мерки, които жалбоподателят може да договаря, са в резултат на неправомерно поведение на контрагент във връзка с нормативно определени задължения на последния. Заинтересованата страна няма нормативно задължение да осигури за всички транзитирани повиквания идентификация на линията на викащия. Не би могъл и да има, ако не съществува всеобщо задължение за CLI.

Това разбиране на националния регулаторен орган е в съответствие и с изразеното от GSMA - Международната организация на мобилните оператори, становище за възможността мобилният оператор да поиска от доставчика да гарантира прозрачно маршрутизиране на информацията за CLI чрез своята мрежа и предоставянето на CLI и ограничено CLI до точката на терминиране на трафика чрез специални обвързващи споразумения с третите страни, които участват в маршрутизирането на повикването като при неизпълнение на това изискване за прозрачност може да обмисли възможността за определени санкции.

С оглед на изложеното твърдението на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспореното решение обоснован с довода, че специфичните задължения, наложени му с т. V. 1.3 на решение № 1362, не обхващат задължение за предоставяне на достъп на повиквания, които произхождат от мрежа, която поддържа или не поддържа функция CLI, е неоснователен.

2. По второто твърдение на жалбоподателя:

Жалбоподателят счита, че наложените му задължителни указания противоречат на материални разпоредби, които го задължават да осигури на своите абонати услугите по "идентификация на линията на викащия". Този негов довод се гради на разбирането, че законът го задължава да осигури на крайните потребители идентификация на линията на викащия и щом за него е налице законово задължение той е в правото си да ограничи достъпа до собствената си мрежа на предприятие, което не осигурява тази функция на мрежата. Това тълкуване на релевантните правни норми не е в съответствие с тяхното съдържание. Нещо повече, то не се подкрепя и от представените от жалбоподателя препоръки и становища на международни организации.

Вярно е, че чл. 227, ал. 2 ЗЕС изисква общите условия на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, въз основа на които сключват договор с крайния потребител, да съдържат задължение във връзка с идентификацията на линията на викащия. Но това е задължение за предоставяне на информация за възможността за използване на тази функция на електронната съобщителна мрежа на крайния потребител. То не дава право на жалбоподателя да откаже достъп до мрежата си поради липса на CLI.

Основният законов текст, който има отношение към идентификацията на линията на викащия - чл. 257 ЗЕС, и на който жалбоподателят се позовава, изрично сочи, че задължението за осигуряване на функцията на електронната съобщителна мрежа "идентификация на линията на викащия" е на предприятията, които имат техническата възможност. Само за тези предприятия е налице задължение за безвъзмездно предоставяне на услугите във връзка с тази функция. Алинея 7 на чл. 257 ЗЕС изрично сочи възможността за неналичие на тази функция на мрежата. Приетите на основание чл. 257, ал. 10 ЗЕС Правила също не въвеждат, а и не биха могли при липсата на законова норма, абсолютно изискване за съществуване на функцията идентификация на линията на викащия на обществените електронни съобщителни мрежи. Те установяват правила, с които се определят условията и реда за предоставяне и ползване на функция CLI, тогава, когато тя съществува, не и задължение за нейното внедряване в мрежата.

Още по-значим е фактът, че чл. 257 ЗЕС е приложим за предприятия, предлагащи обществени телефонни услуги, по смисъла на § 1, т. 41 ЗЕС, а не за предприятия, които предоставят обществени електронни съобщения по смисъла на § 1, т. 17 във вр. с т. 40 ЗЕС. Член 2 от Правилата също изрично визират като адресат на нормите предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, чрез които се предоставят обществени телефонни услуги, което означава, че 669С не е задължено за тях лице. Факта, че Глобул потенциално е адресат на задълженията по чл. 257 ЗЕС не може да обоснове извод, че за него е налице право да откаже достъп до мрежата си на предприятие, което не е техен адресат.

До този извод води и разпоредбата на чл. 8 Директива 2002/58/ЕО, на която жалбоподателят се позовава. Всички визирани в нормата задължения на доставчика за показване и ограничаване на идентификацията на линията на викащия са приложими тогава, когато тази функция на мрежата се предлага. Вяска от разпоредбите в нормата изрично започва с уговорката - "когато се предлага" или "в случай на предлагане". Същият е подхода на европейския законодател и в чл. 29, § 1 от Директива 2002/22/ЕО. Нормата, озаглавена "допълнителни възможности" визира възможността на крайните потребители да се осигурят определени възможности, между които и идентификация на страната, която осъществява повикването, която възможност е поставена в зависимост от техническите възможности и икономическа целесъобразност. Същото и в приложение I, част Б, към която нормата препраща - операторите са длъжни да предоставят данни и сигнали, за да улеснят идентификацията на викащия, доколкото това е технически възможно. Следователно нормите на правото на Европейския съюз не създават задължителност на функцията на мрежата идентификация на линията на викащия.

До извод за незадължителност на функцията CLI водят и ангажираните от жалбоподателя препоръки и становища на международни организации. Всички те установяват неоспорения от никого факт на значението на функцията идентификацията на линията на викащия. И предложение 56 на работна група на Международния телекомуникационен съюз, и указанията на договора на международната организация на мобилните оператори, и препоръка (11) 02 на Комитет по електронни съобщения на Европейска конференция на пощенските и телекомуникационните администрации нееднозначно установяват значението, което функцията CLI на мрежата има за крайните потребители, за подобряване на качеството на тяхното обслужване - тук не става въпрос за качеството на връзката, а за качеството на комплексната услуга, която могат да предоставят на крайния потребител. Установяват и значението, което CLI има за самия доставчик с оглед на подпомагането на процеса на таксуване и съответно за управление на приходните потоци. Но в самите тези актове е посочено, че идентификаторите на викащите номера, които се предоставят международно в PSTN/ISDN/GSM/CDMA мрежите и VoIP не са нормативно уредени. И ако за националните повиквания идентификацията в значителна степен се предполага, то преноса осъществяван при международни разговори, при липса на единно международно установено задължение, не може да бъде винаги гарантиран. Именно поради това и тези международни организации апелират към установяването на CLI като единен стандарт, но това все още не е факт. С оглед на тази реалност и законодателят е поставил изискването за тази функция на мрежата в условията на определена относителност.

Що се отнася до доводите на жалбоподателя основани на препоръка ITU-T E. 157 и препоръка ITU-T Е. 164 на Международния телекомуникационен съюз, то те също не могат да породят негово право за отказ от достъп. Препоръка ITU-T Е. 164 е относно структурата на телефонните номера и държавата е въвела изискванията й с Наредба № 1 от 22.07.2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена и Националния номерационен план. Препоръка ITU-T E. 157 дава насоки за международното предоставяне на номера на викащата страна. Посоченото в нея не е в отличие от установената у нас практика и макар да има за предмет функцията CLI не поражда право на жалбоподателя на отказ от достъп.

Не води до друг извод и по принцип обоснования и правилен довод на жалбоподателя, че наличието на CLI функцията осигурява работата на специализирани държавни органи и съответно задължението му по чл. 250а - 251а ЗЕС. Но първо, от това задължение не може да се изведе право на жалбоподателя да откаже достъп до свързване. Второ, тези задължения на предприятието могат да породят право да се включат определени санкционни последици в договорите тогава, когато предпоставките за предоставяне на идентификацията на линията на викащия са били налице, но съответното предприятие не ги е предоставило, но те не могат да породят право на жалбоподателя да откаже достъп до свързване. И трето, най-важно, тези разпоредби са приети от националния законодател в изпълнение на Директива 2006/24/ЕО, която е отменена от Съда на Европейския съюз с решение от 08.04.2014 г.

Следва също така да се посочи, че задължителните указания са дадени на жалбоподателя по отношение на предприятие, което предоставя само мрежовата услуга транзит по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 Наредба № 1 в условията VoIP (Voice-over-Internet Protocol), т. е. пренасяне на глас чрез интернет. 669С е предприятие, предоставящо услугата "избор на оператора", а съгласно чл. 12 Наредба № 1 тези предприятия предават CLI, без да ги променят. Идентификацията на линията на викащия се генерира в мрежата, в която се инициира повикването и ако то не е генерирано транзитиращата мрежа не би могла да го създаде - факт, който е безкрайно ясен на жалбоподателя и който самият той признава. Впрочем, точно такива са доводите на жалбоподателя по повод на издаденото му наказателно постановление. Самият той сочи, че "няма информация през колко мрежи е транзитирано повикването преди да достигне мрежата на Глобул и къде е възникнал проблемът с липсата на CLI". Наказателното постановление не е подлежащ на контрол за законосъобразност акт в настоящото производство, поради което от соченото в него не могат да се правят изводи за законосъобразността на оспореното решение. Отделен е въпросът, че входящите повиквания в роуминг, по отношение на които е установена липсата на информация в детайлизираната справка по чл. 260, ал. 4, т. 4 ЗЕС, не се терминират в мрежата на жалбоподателя. Доводът на жалбоподателя, обоснован със задължението му по чл. 260, ал. 4, т. 4 ЗЕС, не може да бъде аргумент за отказ от предоставяне на достъп на заинтересованата страна, тъй като задължението за предоставяне на крайния потребител на номера на викащия зависи от формата, в който повикването е постъпило в мрежата на жалбоподателя.

С оглед на горното и втората група доводи на жалбоподателя за противоречие на оспореното решение с материалноправни разпоредби са неоснователни.

При извършената служебна проверка за съответствието на оспореното решение с материалноправните разпоредби съдът не констатира да е налице нарушение на такива. Съдът счита, че обжалваното решение е и в съответствие с целта на закона, тъй като създава необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронните съобщения, подпомага развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения и подкрепя интересите на гражданите по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЕС.

Видно от изложеното оспорената т. II от решение № 909 е законосъобразна, издадена при спазване на изискванията на чл. 146 АПК. С оглед на това жалбата на "Космо България Мобайл" ЕАД следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд съдът следва да осъди "Космо България Мобайл" ЕАД да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията разноски по делото, представляващи възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. Размера на същите съдът определя на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд