Решение № 1407 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2019 г.

Решение № 1407 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "ЛСФК Секюрити" ООД със седалище в гр. София, представлявано от управителя Ю. Фердинандов, против решение № 2582/15.04.2019 г., постановено по адм. д. № 1208/2019 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 3286 з-151/10.01.2019 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдо производствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е съобразил, че публичните вземания на дружеството не са установени по съответния ред с влязъл в сила акт на компетентен орган. Иска отмяна на решението. Ответникът директорът на Главна дирекция "Национална полиция", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че "ЛСФК Секюрити" ООД притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност /ЧОД/ № 2453/19.02.2013 г. и лиценз за извършване на ЧОД № 2562/31.07.2013 г. Не е било спорно, че на 27.07.2018 г. ГДНП е уведомена писмено от ТД на НАП-София за непогасени публични задължения за ДОО, здравно осигуряване и УПФ от страна на "ЛСФК Секюрити" ООД. По искане на дирекцията ТД на НАП-София я е уведомила писмено, че дружеството към момента на проверката няма допуснато разсрочване, отсрочване или спиране на изпълнение за събиране на публичните вземания. Административният орган надлежно е съобщил на дружеството за започване на производство за отнемане на издадените лицензи за ЧОД. Дружеството не е представило никакви доказателства пред административния орган за обстоятелството, че няма неплатени публични задължения. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед директорът на ГДНП е отнел издадените на "ЛСФК Секюрити" ООД лицензи за извършване на частна охранителна дейност № 2453/19.02.2013 г. и № 2562/31.07.2013 г. на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 2, б. "а", пр. второ от Закона за частната охранителна дейност. Дружеството не е представило никакви доказателства както пред административния орган, така и пред съда, за обстоятелството, че няма неплатени публични задължения. Първоинстанционният съд е приел, че при установени от компетентния орган задължения към държавното обществено осигуряване, издателят на акта е бил длъжен да отнеме издадените лицензи, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗЧОД са регламентирани изчерпателно основанията, при които административният орган може да отнеме издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 ЗЧОД. От анализа на цитираните разпоредби се извежда, че при наличие на което и да е от условията, регламентирани в посочената разпоредба, органът, издал лиценза за извършване на частна охранителна дейност, е длъжен да издаде акт за отнемането му. Това правомощие издателят на акта упражнява в условията на обвързана компетентност. Фактическият състав на приложеното от органа правно основание чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. "а", предл. второ ЗЧОД изисква лицето да има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване и плащането на задълженията да не е разсрочено или отсрочено от компетентния орган. По делото съдът е установил по безспорен начин наличието на двете предпоставки на фактическия състав, което поражда основанието на органа да издаде оспорената заповед. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 12, ал. 1, т. 1 ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Правомощие на органа по чл. 12, ал. 1, т. 6 ДОПК е и проверка на документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая е ирелевантно обстоятелството дали има образувано и проведено ревизионно производство. Съгласно чл. 221, ал. 6 ДОПК в случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети от съответния орган и ако задължението е в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите, публичният изпълнител може да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗЧОД за издаването на лиценз за ЧОД се изисква удостоверяване на задължения към държавата. Затова дори органът по приходите да не е започнал проверка или производство, достатъчно е да е установил неплащане на публичните задължения, за да уведоми органа, издал лицензите на дружеството по Закона за частната охранителна дейност. Именно по силата на този специален закон директорът на ГДНП има задължението да отнеме лицензите на дружеството, при настъпване на конкретното обстоятелство - наличието на непогасени публични задължения. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обсъдил е в съвкупност релевантните за спора доказателства, приложил е правилно материалния закон и е постановил обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски по делото, в полза на ГДНП следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд