Решение № 8560 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13154/2016 г.

Решение № 8560 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13154/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. от [населено място], община [община], против решение № 1283/05.10.2016 г. по адм. д. № 401/2016 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на РДНСК - Югозападен район /ЮЗР/, гр. Б., чрез пълномощника му - юрисконсулт Аврамов, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: Главния архитект на Община Г., редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на А. Б. срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-55/14.05.2016 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която е оставена в сила заповед № 3/12.03.2016 г. на гл. архитект на община Г., с която по искане на Башев е отказано издаване на разрешение за строеж /РС/ за "Селскостопанска сграда" в УПИ I, кв. I, по плана на с. С.. Заповедта е издадена на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ (отм.);. Съдът е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР и потвърдената с нея заповед на гл. архитект на община Г., са законосъобразни. Съобразно установените данни е извел изводи, че съгласно чл. 148, ал. 7 ЗУТ, правилно е отказано издаването на РС за "Селскостопанска сграда" в УПИ I, кв. 1 по плана на с. С., тъй като в същия имот съществува незаконен строеж, за който е издадена заповед за премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 94-00-2976/26.06.2015 г. касаторът е поискал издаване на РС за "Селскостопанска сграда" в УПИ I, кв. 1 по плана на с. С., община Г.. Издадена е виза за проектиране на селскостопанска сграда от 12.06.2015 г. на гл. алхитект на община Г., без данни да е влязла в сила. По делото е прието като доказателство и одобрено конструктивно становище от 10.07.2015 г. Със заповед № 3/12.03.2016 г. главния архитект на община Г. е отказал издаването на РС с мотив, че строежът, за който е подадено заявлението, е реализиран. Това се установява от съставени 2 бр. констативни актове от служители на общинска администрация Г. и издадена заповед на кмета на общината за премахване на незаконен строеж. При тези данни началникът на РДНСК ЮЗР е оставил в сила обжалваният пред него отказ на гл. архитект на община Г. за издаване на РС. П. тези данни правилни са изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед и на потвърдената с нея заповед на главния архитект на община Г.. Разпоредбата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ изрично забранява издаването на РС в имот, в който съществува незаконен строеж, докато същия не бъде премахнат или узаконен. Приложението на разпоредбата е достатъчно за обосноваване правилността на обжалваното решение. Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че в случая липсват и другите предпоставки на закона за издаване на РС, които началника на РДНСК-ЮЗР правилно е установил. При невлязла в сила виза за проектиране на процесната сграда, като елемент на допълващо застрояване в УПИ I, липсва градоустройствена основа за издаване на РС за нея. Липсват и условията по чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Ето защо като е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповедта на началника на РДНСК-ЮЗР, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява обосновано. Неоснователно е оплакването на касатора за нищожност на оспорената заповед, като издадена след 15-дневния срок по чл. 216, ал. 7 ЗУТ (отм.); , считано от постъпване на жалбата му пред компетентния орган. Съгласно тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 г., постановено по т. д. № 4/2016 г. на ОСС на Върховния административен съд, срокът по чл. 216, ал. 7 ЗУТ е инструктивен и постановената след изтичане на този срок заповед от началника на РДНСК-ЮЗР е валиден акт. Неоснователни са и другите оплаквания за неправилност на решението, по изложените вече мотиви. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат искането на юрисконсулт Аврамов за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно. Касаторът Башев следва да бъде осъден да заплати на РДНСК-ЮЗР, юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение