Решение № 8850 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2011 г.

Решение № 8850 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Стоян Михайлов Проданов, Гинка Петрова Димитрова, Пламен Димитров Георгиев, Донка Димитрова Найденова, Галя Димитрова Минкова, Михаил Георгиев Калоянов, Тодорка Диянова Дишева, Донка Димитрова Найденова, Димитър Георгиев Георгиев и Диян Димитров Георгиев чрез общ пълномощник адв. Снежана Лазарова от гр. Варна против решение № 21 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 28/2010 г. на Окръжен съд гр. Варна, Гражданско отделение, VIII състав Гражданско отделение, VIII състав, с което са отхвърлени като неоснователни жалбите на Стоян Михайлов Проданов, Гинка Петрова Димитрова, Пламен Димитров Георгиев, Донка Димитрова Найденова, Галя Димитрова Минкова и Михаил Георгиев Калоянов, Тодорка Диянова Дишева, Донка Димитрова Найденова, Димитър Георгиев Георгиев, и Диян Димитров Георгиев, всички от гр. Варна, против Заповед № ПР-210/23.10.2006 г. на Кмета на Район "Вл. Варненчик" при Община Варна издадена по § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради наличие на касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в жалбата и се свеждат до липсата на материалните предпоставки за издаване на обжалваната заповед което я прави незаконосъобразна, а решението на съда неправилно. Ответната страна - кметът на район "Владислав Варненчик" при община Варна не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни Гинка Петрова Нейкова, Петър Кръстев Петров, Венета Живкова Петрова, в писмено становище от пълномощник адв. Нинова релевират доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Маринка Димитрова Кръстева, Росица Атанасова Митева, Силвия Атанасова Кръстева и Албена Атанасова Петрова не ангажират становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалби на касаторите срещу Заповед № ПР-210/23.10.2006 г. на Кмета на Район "Вл. Варненчик", издадена на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и молба от Гинка Петрова Нейкова и решения на ВОС и ВАС, с която е одобрена оценка /експертна оценка за определяне на текуща пазарна цена на земеделска земя по Наредбата за условията и реда за установяване на текущите пазарни цени на земеделските земи/ на имот пл. № 164 по КП "Балъм дере", землище Владиславово за площ от 1000 кв. м в размер на 350 лв. В заповедта е посочено, че на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрената оценка следва да бъде заплатена от наследници на Радка Атанасова Петрова: Гинка Петрова Нейкова, Петър Кръстев Петров, Венета Живкова Петрова, Маринка Димитрова Кръстева, Росица Атанасова Митева, Силвия Атанасова Кръстева и Албена Атанасова Петрова. Съдът е разгледал по същество жалбите, всички доводи са приети за неоснователни и като неоснователни са били отхвърлени. Решението е правилно. Процесуалната си легитимация касаторите обуславят като наследници на собствениците на имот № 457 с площ от 3379 кв. м са записани наследници на Михаил Димитров Проданов, като собственици на имот № 458 с площ от 1579 кв. м са записани наследници на Диян Стоянов Тодоров, а като собственици на имот № 459 с площ от 772 кв. м са записани наследници на Мария Георгиева Димитрова, които са вписани в регистъра към влезлия в сила преди издаване на заповед за № ПР-210/23.10.2006 г., ПНИ за с. о. "Балъм дере". Установено е, че в одобрения ПНИ на с. о. "Балъм дере" към датата на издаване на заповедта за одобряване, имот пл. № 164 от комбинирания план, целият с площ от 851,28 кв. м не е нанесен. Посредством заключенията на единичната и двете тройни СТЕ, допуснати при предходни разглеждания на делото, че частите от имот № 164 от комбинирания план, попадащи в посочените новообразувани имоти са както следва: в имот № 457 по ПНИ - 120,87 кв. м, в имот № 458 по ПНИ - 366,57 кв. м и в имот № 459 по ПНИ - 363,84 кв. м, поради което и не съществува пречка след постъпване на сумата по оценката, същата да бъде разпределена между трите групи лица, подали три отделни жалби по делото, които са наследници на бившите собственици. С ПНИ се одобрява и с него се отреждат имоти на ползвателите едва след като за същите е довършен процеса по трансформация на правото на ползване в право на собственост. Действително при влязъл в сила ПНИ и след като на наследниците на Радка Атанасова Петрова са признати права да придобият собствеността на предоставения за ползване на наследодател ката имот едва с решението на ВОС, посочено по-горе, влязло в сила на 17.05.2004 г. се налага изводът, че процедурата по трансформация не е довършена преди влизане в сила на ПНИ. Наследниците на ползвателя са подали искането си за оценяване и придобиване на имота на 15.01.1998 г. /видно от отразеното в решението на ВОС/, т. е. в срок - до 31.01.1998 г. /срокът по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/, но такава не е направена до момента на издаване на процесната заповед, като администрацията е следвало да извърши оценка на имота, без да чака да бъде изрично сезирана от заинтересованите лица по настоящото дело. Като краен резултат оценката е изготвена, като правилно е преценено от първоинстанционния съд като ирелевантно обстоятелството, че на жалбоподателите са издадени заповеди, с които са им признати права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и са записани като собственици на посочените по-горе имоти по ПНИ. Приложимият ред в случая е този по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, независимо, че искането е направено още през 1998 г. Обоснован е извода, че липсата на детайлно разпределение на общата сума по оценката, не би могло да обоснове нищожност или незаконосъобразност на оспорения акт. С оспорената заповед правилно е оценен целият имот с площ от 1000 кв. м, така, както същият е описан в решението на ВОС, тъй като с обжалвания акт се довършва процедурата по § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В съответствие с приложимото право - § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съдът е съобразил, че оценката се определя на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а именно оценката и за имоти, находящи се в урбанизирана територия /населени места и селищни образувания/, се определя по реда на Наредбата за определяне на цени на земеделските земи като за земеделски имот, а не по реда на ППЗДС, независимо в коя от приложимите редакции. При тази фактическа установеност и съобразно изслушаното при повторното разглеждане на делото от ВОС заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в частта, в която е използвана методиката на административния орган, размерът на оценката се явява законосъобразно определен. Експертът е оценил имот с площ от 851,28 кв. м и е определил оценка в размер по-нисък от заповедта. Определеният размер не е оспорен, доколкото заповедта е издадена в изпълнение на съдебно решение за оценяване на 1000 кв. м и надвишава тази по експертизата, съдът правилно е съобразил основен принцип в правото, че оценката не следва да бъде изменяна в посока намаление с оглед да не се влоши положението на жалбоподателите, за което е налице и законова забрана. Не следва да се обсъжда приложимостта на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като се касае до довършване на процедурата по оценяване на имота, с оглед придобиване на собствеността, поради което законосъобразно е издадена процесната заповед, тъй като не е довършена процедурата по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Оценката по реда на § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се отнася за последващото придобиване на правото на собственост от ползвателите след влизане в сила на ПНИ за придадените им части по силата на този план, а не за първичното трансформиране на правото им на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята, което се извършва на основание § 62, ал. 4 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Неоснователно и понастоящем е възражението, че след като няма заповед за изменение на ПНИ, не може да бъде извършена оценка с процесната заповед, тъй като заплащането на земята от ползвателите е условие за придобиване на право на собственост върху имота и тези лица не биха могли само въз основа на съдебното решение да поискат изменение на ПНИ и евентуално да предявяват искови претенции пред гражданския съд. Съдът в обжалваното решение е съобразил всички изисквания в хипотезата на приложимата материална норма, съответствието с която е налице предвид доказателствата по делото представени от страните. Сочените нарушения при постановяването на решението като основания за отмяната му не са налице. Касаторите са участвали в съдебното производство при осигурен пълен обем гаранции за упражняване на процесуалните му права с оглед защита на интересите им произтичащи от обжалваната заповед, поради което не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила като основание за отмяна на решението. Доказателствата по делото относно фактите от съществено значение за делото са обсъдени с обосновани изводи съгласно правната логика и при проверката от настоящата инстанция не се констатират нарушения при постановяване на решението. При изложените съображения при отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение