Решение № 2545 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2014 г.

Решение № 2545 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2014 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев С Определение № 2156 от 20.11.2014 г. по адм. дело № 1724/2013 г. на Административен съд Бургас, съдът е изпратил на Върховния административен съд адм. дело № 7166/2014 г. на ВАС, за допълване по реда на чл. 176 от АПК на постановеното от него и влязло в сила Решение № 13576/12.11.2014 г. в частта, с която в диспозитива на същото е пропуснал да постанови изричен диспозитив за отмяна на Решение № 358/10.03.2014 г., по адм. дело № 1724/2013 г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлил предявените от Ганка Стоянова Георгиева против Община Созопол искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 50.00 лв. и неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. За да извърши това процесулано действие съдът е приел, че решението на ВАС е непълно, което е пречка за изпълнението му в частта, в която делото е върнато за произнасяне на същия съд по предявените от Ганка Стоянова Георгиева от гр. Бургас, два обективно съединени иска. Посочил е, че с първоинстанционното решение АС Бургас се е произнесъл по предявените от Георгиева искове с отделен диспозитив, като ги е отхвърлил, докато с решението си ВАС, не е отменил първоинстанционното решение в тази му част. Предвид изложеното е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за "повторно" произнасяне по предявените искове, още повече от състава, който се е произнесъл по тях със съдебен акт, който не е отменен в тази част. Допълнително с писмена молба от 01.12.2014 г. е постъпило и искане от Ганка Стоянова Георгиева, чрез адв. Ели Димова от БАК, за допълване по реда на чл. 176 от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК на влязлото в сила Решение № 13576/12.11.2014 г., по адм. дело № 7166/2014 г. на ВАС, в частта му за разноските. Твърди, че своевременно са били поискани сторените разноски за адвокат в размер на 600 лв., като са били представени и доказателства в тази връзка. Ответниците по делото - Община Созопол и Мирослав Тодоров - полицейски инспектор в "Пътен контрол" на група "Охранителна полиция" при РУП Долни Дъбник, не вземат становище по исканията за допълване на решението. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на искането на Бургаския административен съд. Счита, че административния съд в не е изпълнил задължителни указания дадени му от Върховния административен съд отменителното Решение № 13576/12.11.2014 г. по делото, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 224 от АПК. Искането на Ганка Георгиева за допълване на решението в частта му за разноските намира за неоснователно. Според него, в съотвествие с чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото съдът (в случая административния) се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Настоящият състав на ВАС, намира искането на Бургаския административен съд за допълване на Решение № 13576/12.11.2014 г. по адм. дело № 7166/2014 г. на ВАС за недопустимо. Според разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. От цитираната разпоредба следва извода, че носители на правото на искане за допълване на решението е съдът постановил решението, по свой почин, или страна по делото - жалбоподател, заинтересована страна или ответник по делото. В случая искането е направено от административния съд, който не е измежду посочените в цитираната разпоредба субекти, което прави искането недопустимо. Независимо от възприето за допустимостта на искането, само за яснота следва да се отбележи, че Върховния административен съд с диспозитива на соченото решение ВАС на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК е отменил изцяло Решение № 358/10.03.2014 г., по адм. дело № 1724/2013 г. на Административен съд гр. Бургас във всичките му части и е решил спора по същество в частта по отношение наложената на Ганка Стоянова Георгиева ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП "Преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с регистрационен номер А 82 60 КМ по разпореждане на служител на РПУ-Созопол без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, като е отменил същата като незаконосъобразна. В мотивите на решението си ВАС е посочил, че с оглед изводите на административния съд за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка, по делото не са събирани доказателства по предявените искове, което изключва възможноста касационната инстанция да осъществи инстанционен контрол в тази част на съдебния акт. Това е наложило делото в тази му част да бъде върнато на първоинстанционния съд за установяването на факти и обстоятелства и събирането на доказателства (чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК) във връзка с предявените от Ганка Стоянова Георгиева от гр. Бургас, два обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 50 лева и неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, в резултат на незаконосъобразно наложената ПАМ. При тези обстоятелства, не могат да бъдат възприети доводите на административния съд в определението му от 20.11.2014 г. по д. № 1724/13 г., че ВАС с решението си, чието допълване е поискано, ВАС не е отменил Решение № 358/10.03.2014 г., по адм. дело № 1724/2013 г. на Административен съд гр. Бургас в частта му, с която са отхвърлени двата обективно съединени иска на Ганка Стоянова Георгиева за присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. Искането на Ганка Стоянова Георгиева, чрез адв. Ели Димова от БАК, за допълване по реда на чл. 176 от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК на влязлото в сила Решение № 13576/12.11.2014 г., по адм. дело № 7166/2014 г. на ВАС, в частта му за разноските е направено от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество е недопустимо. Производството по адм. дело № 7166/2014 г. на ВАС е било образувано по жалба на Ганка Стоянова Георгиева от гр. Бургас, срещу Решение № 358/10.03.2014 г., по адм. дело № 1724/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против наложената й на 20.06.2013 г. принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, както и двата обективно съединени иска против Община Созопол, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 лева и за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева. С решението, чието допълване се иска, ВАС e отменил обжалвания съдебен акт, присъдил е разноски на жалбподателката в размер на 5 лева, които следва да й бъдат платени от Община Созопол и е върнал делото на АС Бургас за произнасяне по предявените искове, съгласно мотивната част на решението. В конкретния случай, независимо от правната формулировка под която е направено искането, по същество се касае до искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая такъв списък за разноските пред касационната инстанция не е представен. С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС е прието, че при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, какъвто е случаят, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, както се твърди в искането, а е за изменение размера на вече присъденото. Тълкувателният акт на ВКС е по приложение на разпоредби от Гражданския процесуален кодекс, който по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси, каквито са тези по въпроса за списъка на разноските, са приложими и в административното правосъдие. В съответствие с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения на ВКС и ВАС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта му за разноските, поради което това искане се явява недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 от АПК и чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ВАС, VII отделение