Решение № 1641 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7513/2009 г.

Решение № 1641 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7513/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Атанас Василев Вапцаров от гр. Свиленград срещу решение № 25 от 6.04.2009 г., постановено по адм. дело № 290 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения, че е постановено в нарушение на приложимия закон и при съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП), чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Мариана Маринова, прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство, образувано по жалба на Атанас Вапцаров, е упражнил контрол за законосъобразност на оспорената административна заповед № 2767 от 1.12.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", постановена на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 8 ППЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител в МВР. На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г. за това, че не е докладвал на преките си началници получена информация и е участвал в укриването на извършено дисциплинарно нарушение от друг граничен служител, изразяващо се в допускане на Молдовска гражданка на територията на Република България през ГКПП - Капитан Андреево, без виза и без да е бил положен граничен печат "влизане" в паспорта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основание предмета на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е приел за установено, че заповедта е законосъобразна и не са налице основанията за нейната отмяна, изброени в чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От приложената справка изх. № 14727 от 11.10.2008 г. относно извършено дисциплинарно производство срещу Атанас Вапцаров е било установено, че на 17.02.2008 г. около 01.00 - 02.00 ч. на РГС - гр. Русе, е било констатирано, че в паспорта на Молдовска гражданка, пътуваща за Румъния, липсва както виза, така и граничен печат за влизане в България. За изясняване на това обстоятелство инспектор Игнат Игнатов е установил контакт с дежурния началник-смяна на ГКПП - К. Андреево, като е довел до знанието му случилото се. По делото безспорно е било установено, че този служител е бил Атанас Вапцаров, който е поел ангажимент да бъде транспортирана чуждата гражданка от ГКПП - Дунав мост, обратно до ГКПП - К. Андреево. За този ангажимент Вапцаров не е уведомил следващия началник-смяна при сдаване на дежурството. След като по делото безспорно е било установено, че молдовската гражданка е била върната от ГКПП - Дунав мост, след уведомление от страна на Вапцаров на началника на смяната инспектор Добчева, през чието дежурство е било извършено нарушението, твърдението, че тези действия били предприети в изпълнение на служебните задължения съгласно длъжностната характеристика, не може да бъде споделено. Това е така, защото по делото не са представени каквито и да било доказателства (а такива не са представени и с касационната жалба), че след като е узнал за допуснатото нарушение от служител по пропускателния режим, той е докладвал за това по съответния ред, с което фактически е укрил това нарушение. При тази фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд, че е извършено соченото дисциплинарно нарушение, е напълно обоснован. По тези съображения развитите в касационната жалба оплаквания в обратната насока са напълно неоснователни. Съдът обосновано е приел, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като дисциплинарно нарушение - неизпълнение на служебни задължения, за което се налага дисциплинарното наказание, посочено в чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР - "порицание". Законосъобразно съдът е приел за установено, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, като държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,