Решение № 7140 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2011 г.

Решение № 7140 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Георгиев - АС Ямбол, в качеството му на пълномощник на Саша Милева Митрани, срещу решение № 263 от 15.12.2010 г., постановено по адм. дело № 142/2010 г. от Административен съд Ямбол. В жалбата се сочат отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Национална агенция по приходите, не взема становище. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С оспорваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил изцяло, като неоснователен, предявеният на основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) иск на Саша Митрани срещу НАП, с който се претендират претърпени имуществени вреди в размер на 6 600 лева, съставляващи заплатената стойност на недвижим имот по постановление на Агенцията за държавни вземания (АДВ) Бургас; 300 лева за разноски по придобиването на имота и 745 лева присъдени разноски по гр. дело № 1771/2004 г. по описа на Ямболския РС. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по делото. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, но по отношение на установените по делото факти е приложил неправилно фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно е установено по делото, че в изпълнение на Присъда от 28.05.2007 г. и с Постановление № 40 от 15.04.2008 г., издадено от Агенцията за държавни вземания Бургас, на основание чл. 246, ал. 6 вр. чл. 258, ал. 2 от ДОПК, на Саша Митрани, в качеството й на съсобственик на осъдения Соломон Митрани, е възложен конфискувания в полза на държавата недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, ул. "Константин Иречек" № 1, целият с площ от 262 кв. м, за който е отреден УПИ I - 2857 в кв. 57 по плана на града, за което тя е заплатила сумата от 6 600 лева (л. 70 и л. 74). Не е спорно също, че с Решение № 13 от 14.06.2010 г. на Директора на ТД на НАП Бургас (л. 36-38), постановено в производство по чл. 99, т. 2 от АПК по молбата на Саша Митрани с вх. № 94-С-189 от 14.05.2010 г. (депозирана след завеждане на иска в АС Ямбол), е отменено изцяло това постановление, като незаконосъобразно. В мотивите си органът по приходите е посочил, че по силата на влязъл в сила съдебен акт, задължителен и за административния орган е признато, че възложеният на Саша Митрани имот никога не е излизал от патримониума на собствениците, респ. не е бил придобиван от държавата по силата на конфискацията и съответно държавата не е можела да й прехвърли правото на собственост по реда на чл. 258 от ДОПК, тъй като не го е притежавала. В това решение обаче липсва произнасяне по заплатените от Саша Митрани суми за възлагане на имота. В подкрепа на изводите на административния орган по делото е приложено решение № 98 от 25.02.2010 г., постановено по гр. дело № 1771/2004 г. от Ямболския районен съд, влязло в сила на 24.03.2010 г., с което "Кумазит строй" АД, представлявано от изпълнителния директор Ангел Тодоров Спасов, Соломон Бениамин Митрани и Саша Милева Митрани, на основание чл. 108 от Закона за собствеността, са осъдени да предадат собствеността и владението върху процесния имот, като на осн. чл. 431 от ГПК е отменен нот. акт № 138/2004 г., по който Георги Минков го е продал на Соломон Митрани и "Кумазит строй" АД гр. Ямбол, при равни квоти (л. 9-11). От доказателствата по делото е видно още (л. 67), че по искане на Окръжна прокуратура Ямбол, с определение на Окръжен съд Ямбол от 03.12.2004 г., постановено по ЧНД № 557 от 2004 г., е наложена възбрана върху имота на осн. чл. 156а от НПК и чл. 308 и сл. от ГПК (за обезпечаване на конфискацията и във връзка със сл. дело № 432/2004 г. на ОСС Ямбол). В определението на съда е описан като собственик Соломон Митрани. С присъда от 17.01.2006 г., постановена по НОХД № 122/2005 г. от Окръжен съд Ямбол, Соломон Митрани е бил осъден и е разпоредено конфискуването на процесния (и други) имот (л. 56-65), след което със заповед № 414 от 21.12.2007 г. на изпълнителния директор на АДВ е наредил, на осн. чл. 85, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Закона за събиране на държавните вземания, имотът да се оцени и продаде, като контролът по изпълнението на заповедта е възложен на директора на Дирекция "Продажби". Този административен орган не е извършил проверка за вписани тежести върху имота, каквото задължение безспорно има преди да пристъпи към процедурата по възлагането му. Вместо това е изпратено писмо изх. № 30-04-124/07 от 08.04.2008 г., подписано от зам. директора на АДВ, до "Кумазитстрой" АД гр. Ямбол по реда на чл. 258, ал. 1 от ДОПК, на което се е отзовала само Саша Митрани в качеството й на съсобственик. При тази фактическа установеност изводите на съда, че в случая не са налице всички изискуеми от Закона предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата са неправилни. Действията на публичния изпълнител от АДВ, вкл. и по извършване на публична продажба на имот са регламентирани в ДОПК, който субсидиарно препраща към разпоредбите на АПК. Следователно, всички актове, действия или бездействия на публичния изпълнител следва да бъдат разглеждани като актове, действия или бездействия на длъжностни лица, натоварени по силата на изпълняваната от тях служебна функция, т. е. подлежат на контрол за законосъобразност по ДОПК, респ. АПК. Вредите от незаконосъобразни действия/бездействия на същия в конкретния случай не могат да се търсят по гражданско-правен ред, тъй като на първо място имотът, предмет на публична продажба не е бил придобит от ищцата по силата на гражданско-правна сделка, сключена на основание и по реда на ЗЗД. Придобивното основание произтича от възлагателен административен акт на административен орган. След отмяната на акта платените за имота суми не могат да бъдат търсени по реда на ЗЗД, нито претендирани за възстановяване по този ред. В този конкретен случай тези вреди следва да бъдат репарирани от държавата, по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. В случая не е приложимо производството по чл. 128 и сл. от ДОПК, тъй като същото има за предмет възстановяване на получени от Държавата суми от данъци, осигурителни вноски и други публични вземания, конкретно посочени от законодателя. Хипотезата на нормата на чл. 128 от ДОПК обаче изключва възможността в това специално производство да се претендират за възстановяване суми, получени от Държавата на друго основание. Ето защо поради липса на приложимост на друг специален ред, било гражданско-правен или административен отговорността на държавата следва да бъде реализирана по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения решението на АС Ямбол в частта, в искът на Саша Митрани е бил приет за недоказан по основание е неправилно. Съдът не е пристъпил към обсъждане и решаване на въпроса за размера на дължимото обезщетение. Това обстоятелство е елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Липсата на мотиви по този въпрос, който също подлежи на проверка по реда на касационното обжалване, препятства възможността настоящата инстанция, след отмяна на решението, да реши въпроса по същество. Налице е хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, която налага делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане с цел излагане на мотиви относно размера на дължимото обезщетение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,