Решение № 9723 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2017 г.

Решение № 9723 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. М. У., гражданин на Р. Г., чрез процесуалния му представител адв. М. Н. срещу Решение № 6041 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5513/2017 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания, че процесното решение е неправилно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. М. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност за касационната жалба и моли да бъде оставено в сила процесното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. М. У., гражданин на Р. Г., срещу Решение № 9229 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на международна закрила. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По съществото на спора първостепенният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в решението са направени неправилни изводи относно личното положение на кандидата за статут. Напротив, в решението подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка № МД-187 от 15.02.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно общото положение в Р. Г.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представените по делото доказателства, както е посочил и решаващия съд, не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В интервюто пред административния орган кандидатът за статут е заявил, че не е имал никакви лични проблеми с официалните власти в Габон, поради факта, че е приел исляма. Проблеми имал само и единствено с втората съпруга на баща му, която считала, че той трябва да спазва традициите на местната религия "Нджам". Правилен е направения извод от първостепенния съд, че посочените заплахи за живота му, осъществени посредством "гри-гри и шамански вуду кукли" са неотносими и ирелевантни обстоятелства за търсената закрила, тъй като чужденецът не е бил реално застрашен, нито пък неговите близки. От неговите изявления се установява още, че целта на жалбоподателя е била да се установи в Белгия. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Надлежно обоснован е изводът в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Габон поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че кандидата за статут е бил принуден да отпътува от Габон поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. Видно е, че при постановяване на решението си първостепенният съд се е съобразил с фактите от справка с вх. № МД-187 от 15.02.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно общото положение в Р. Г., както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.) на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство, като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. В тази връзка, правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че посочените от кандидата за статут причини за желанието му да получи закрила, не са сред основанията обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут. При тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Видно от изложеното, съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията му и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,