Решение № 11237 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2014 г.

Решение № 11237 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Елснер Продакт Вършец" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 96, вх. А, ет. 4, подадена чрез процесуалния му представител адв. Русков, против решение № 5240 от 29.07.2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7674/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 1208797/25.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, оспорена и потвърдена с решение № 1062/17.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, относно отказано възстановяване на данъчен кредит в размер на 161 725.46 лв. за данъчния период м. септември 2012 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, безспорно се установява от доказателствата по делото, че е налице двойно начисляване и внасяне в бюджета на данъка по едни и същи доставки и това не се оспорва от ответника. Счита, че процедурата по чл. 116 ЗДДС не следва да се прилага, за да бъде възстановен повторно внесеният в бюджета данък и в тази връзка се позовава на решение на СЕС С-138/2012 г. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената му част, както и присъждане на направените по първоинстанционното производство разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Горанов и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА 1208797/25.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, оспорена и потвърдена с решение № 1062/17.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, относно отказано възстановяване на данъчен кредит в размер на 161 725.46 лв. за данъчния период м. септември 2012 г. АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу РА и е приел за установено от фактическа страна, че през м. юни 2010 г. дружеството-жалбоподател е издало фактури с номера 19, 20 и 21 от 30.06.2010 г. с получател "Хелиос Металург" ООД, начислило е и е внесло ДДС по тези фактури без да съобрази приетото с влязъл в сила РА № 906626/28.12.2009 г., поправен с РПРА № 104146/4.08.2010 г., че данъчното събитие по същите тези доставки е настъпило през м. март 2009 г. и затова с РА именно за данъчния период м. март 2009 г. са определени задължения за начисляване и внасяне на ДДС. Достигнал е до извод, че фактурите са погрешно издадени в данъчния период м. юни 2010 г. и е следвало да бъдат коригирани по реда на чл. 116 ЗДДС, което не е направено. Поради това данъкът се дължи по чл. 85, ал. 1 ЗДДС и не е налице основание за неговото връщане. Настоящата касационна инстанция намира за правилно решението като краен резултат. Установява се от данните по делото и това не се оспорва от жалбоподателя, че в подадената от него справка-декларация за данъчния период м. септември 2012 г. е включена сумата от 161 725.46 лв. като ДДС за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Правилно е прието от органите по приходите, че недължимо повторно събран ДДС за доставки, за които с влязъл в сила РА е прието, че се дължи за м. март 2009 г., а ДЗЛ е издало фактури и е начислило данък през м. юни 2010 г., не може да бъде възстановен в процедура по чл. 92 ЗДДС за данъчния период м. септември 2012 г. Според чл. 92, ал. 1 ЗДДС тази процедура е приложима по отношение на данък за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от същия закон, т. е. когато е налице положителна разлика между данъчния кредит и изискуемия данък за съответния данъчен период. По чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС данъкът се възстановява, когато след изтичане на срока по т. 2 /следващите два данъчни периода/ е налице остатък за възстановяване. Следва обаче да се посочи, че недължимо събрани суми за данъци се приспадат или възстановяват по реда на чл. 128 - чл. 129 ДОПК. По делото е приложено писмено искане на ДЗЛ по чл. 129, ал. 1 ДОПК вх. № 10-53-00-9847/7.10.2010 г. Ответникът по делото твърди, че по това искане е била образувана ревизия, приключила с РА № 2051008793/21.03.2011 г., който не е приложен по делото и по отношение за възстановяване. Това негово твърдение се потвърждава от решение № 994/13.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, в мотивите на което е посочено, че за данъчния период м. юни 2010 г. с РА не са определени задължения, различни от декларираните, поради което за ревизираното лице не е налице правен интерес от обжалването. От това решение, според настоящата касационна инстанция" не се установява да е налице отказ за възстановяване с РА № 2051008793/21.03.2011 г. по искането на дружеството по чл. 129, ал. 1 ДОПК вх. № 10-53-00-9847/7.10.2010 г. за възстановяване на недължимо платени или събрани суми за ДДС в размер на 165 262.27 лв. /самият РА и РД към него не са представени, както беше посочено - по-горе/. С оглед така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, но преписката да се върне на ТД на НАП - София за произнасяне по искането на дружеството по чл. 129, ал. 1 ДОПК вх. № 10-53-00-9847/7.10.2010 г. за възстановяване на недължимо платени или събрани суми за ДДС в размер на 165 262.27 лв. При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото не му е присъдено с първоинстанционното решение. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение