Решение № 7641 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение 141/15.01.2024 г., постановено по адм. дело 757/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен Ревизионен акт Р-16001322005501-091-001 от 22.05.2023 год., издаден от ТД на НАП Пловдив за допълнително установени данък върху годишната основа по чл. 17 от Закон за данъците върху физическите лица за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год., главница в размер на 2215,00 лева и лихви в размер на 249,91 лева, потвърден с Решение 266 от 14.07.2023 год. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, като се иска отмяна на решението. Претендира се и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Т. Д. П., гр. Пазарджик, оспорва касационната жалба в писмен отговор, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила, с присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд - Пазарджик е Ревизионен акт Р-16001322005501-091-001 от 22.05.2023 год., издаден от ТД на НАП Пловдив за допълнително установени данък върху годишната основа по чл. 17 от Закон за данъците върху физическите лица за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год., главница в размер на 2215,00 лева и лихви в размер на 249,91 лева, потвърден с Решение 266 от 14.07.2023 год. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът е посочил, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След подробно описание на представените по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че ревизионният акт е издаден в несъответствие с разпоредбите на материалния закон. На основание гореизложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. Жалбоподателят е местно физическо лице, данъчно задължено по смисъла на чл. б и чл. 8 от ЗДДФЛ. Същият има регистрация по Булстат като лице, предоставящо юридически услуги - адвокат, но не е реализирал доходи като такъв. За периода са налице данни за регистриран трудов доrовор чрез работодател Община Пазарджик. Т. П. е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. В хода на ревизионното производство е установено, че по сметки на Т. Д. П. в ДСК" АД и в кредитна карта в Райфайзенбанк България" ЕАД са внасяни парични средства от лицето Н. Н. Б. в общ размер 22 159,88 лв. По отношение на тези преводи, чийто произход е посочен като общи, семейни спестявания със съпругата му С. П., ревизираното лице е дало обяснение, че Н. Б. е внасял сумите от негово име и за негова сметка, тъй ката П. е бил служебно ангажиран. След преценка на представените от лицето документи и обяснения и на събраните доказателства, ревизиращият екип е счел, че са налице данни Т. П. да е придобил доходи, които не е декларирал, които са му послужили за покриване на извършените от него разходи през определени периоди от обхвата на ревизията. Тъй като приходоизточникът на дохода не бил изяснен, органите по приходите са приели, че са реализирани доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Горните изводи в тази насока са правилни и обосновани. От събраните доказателства по безспорен начин се установява обстоятелството, че по сметките на жалбоподателя в ДСК" АД и в Райфайзенбанк България" ЕАД са постъпвали парични средства от лицето Н. Н. Б. - служител в Община Пазарджик. П. фактически не отрича и получаването на сумите по банковата си сметка, а навежда твърдения за наличие на основания за тези преводи, които изключват квалифицирането им като доход. Анализът и обобщението на събраните и приложени по делото доказателства за имущественото и финансовото състояние на П. показват, че за 2021 r. са налице предпоставките на чл. 35 от ЗДДФЛ, а оттук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на материалния закон. Липсват документи, представени от жалбоподателя, че получените парични преводи са декларирани и обложени с данък по ЗДДФЛ, следователно, органите по приходите правилно са приели въпросните суми за доход в периодите на получаването им. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че липсват доказателства, че към датата на предаване на сумите на Б., П. е разполагал с парични средства. Ревизираното лице не представя и разписки за предаването на сумите на Н. Б.. Посочените изводи не могат да бъдат оборени и от заключението на извършената в хода на делото ССЕ. Вещото лице в заключението си не е посочило началните и крайни салда по коментираните сметки. Експертизата не изменя направените от органите по приходите изводи за дължим данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания период. Дадените от вещото лице отговори по отношение възможността за компенсиране на недостиг при единия съпруr от другия и о6ратно, както и какъв вид са вноските, вписани в РД за 2021 г. в банка ДСК" АД и в Райфайзенбанк България" ЕАД са идентични с констатациите на приходните органи. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Възприемайки безкритично изводите по допуснатата експертиза без да обсъди обстойно и в цялата им съвкупност приложените по делото доказателства и наведените в съдебно заседание аргументи от страна на ответника, първоинстанционният съд е постановил решение при допуснато нарушение на съществени процесуални правила. На свой ред, противно на твърдението на съда, свидетелят Б. е бил и в служебни правоотношения с П., поради което е бил пряко заинтересован от изхода на делото, намиращ се в позицията на власт и подчинение. Не е без значение и обстоятелството защо след като жалбоподателят е получавал заплатата си по банкова сметка не е нареждал директно суми по nосочените банкови сметки, а се е налагало да предоставя средства в брой на Б. - каквито впрочем, няма данни да е теглил, който от своя страна впоследствие да ги внася по сметки в ДСК" ЕАД и Райфайзен банк" за поrасяване на различни комунални задължения и главница и лихва по потребителски кредит. Или като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА Административен съд Пазарджик е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Решението следва да се отмени и в частта на разноските. Основателна е своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и ДТ. На НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да се присъдят разноски в размер на 1 119, 92 лв. за двете инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение