Решение № 2006 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13036/2013 г.

Решение № 2006 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13036/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Бургас, подадена от пълномощникът и процесуален представител юрк. Божинова против решение № 1612/19.07.2013 г. по адм. д. № 2254/2012 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответницата Иванка Желязкова, в писмено възражение излага становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила решението като законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът - кмет на Община Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 11 - 10 от 26.06.2012 г. на Общински съвет -Бургас в частта, в която се одобрява ПУП досежно поземлен имот с пл. № 30073 по КВС на община Бургас с отреждане на УПИ ХХVI - общински за ОДО и УПИ ХХVII - общински, и отреждане като обезщетение на Желязкова на УПИ ХХIХ - 30073, всички в кв. 37 по ПУП - ПРЗ на с. Маринка, община Бургас. За да постанови решението си съдът е приел, че ПУП не е съобразен с изискванията на чл. 16, ал. 1-5 ЗУТ при отреждането на образуваните от имота на жалбоподателката УПИ ХХVI - общински за ОДО и УПИ ХХVII - общински, тъй като те не са отразени като публична общинска собственост. Освен това предвидените мероприятия са извън визираните в чл. 205, т. 4 ЗУТ, а по отношение на улицата са изложени правни съображения по ал. 7 на чл. 16 ЗУТ и допуснато от административния орган смесване на режима по ал. 1 и ал. 7 на чл. 16 ЗУТ. Прието е също, че е налице съществен порок с неизготвяне оценка на отчуждения имот и новообразувания УПИ ХХIХ - 30073 от комисията по чл. 210 ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния ПУП е приет на основание чл. 16 ЗУТ, за територия с неурегулирани поземлени имоти по КВС, т. е. за част от землището на населеното място, без първа регулация. Нормата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ визира изработване на ПУП с урегулиране на имотите в обхвата на разработката и необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена система и общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като в тази хипотеза не влиза уличната мрежа, предвид § 5, т. 31 от ПЗР на ЗУТ. За изграждането на тези обекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение, е предвидена възможност за "отчуждаване" процентна част от имотите-частна собственост, но "не повече от 25 на сто", като Общината придобива собствеността от деня на влизане в сила на плана, т. е. без отделна отчуждителна процедура и имотите стават публична собственост. Същевременно, предоставения в замяна на собственика на "отчуждавания" с плана имот нов УПИ следва да е с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имота преди урегулирането му - ал. 4, чл. 16 ЗУТ. С оглед на това и обстоятелството, че този ПУП има непосредствен отчуждителен ефект, той следва да съдържа и изготвени оценки от комисията по реда на чл. 210, предхождащи одобряването на плана, за да се установи спазване на изискването по ал. 4. Предвид това, решаващият правен извод на административният съд за допуснато съществено нарушение досежно неизготвяне оценки на имота и новообразувания УПИ е обоснован и законосъобразен. Съответен на доказателствата по делото е и изводът за нарушение в предвижданията за УПИ ХХVI - общински за ОДО и УПИ ХХVII - общински, с означаване на частна собственост и непокриване на критерия по т. 4, чл. 205 ЗУТ. Отчуждаването по реда на чл. 16, ал. 1 е допустимо само за обектите, посочени в нормата. Обоснован е и извода за смесване режима по ал. 1 и този по ал. 7 на чл. 16 ЗУТ. Планът за улична регулация по ал. 7 е във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и има за предмет само улична регулация, като определя само външните /към улицата/ граници на имотите и не е с незабавно отчуждително действие, т. е. по отношение на него не са приложими изискванията на ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 16 ЗУТ. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Предвид изрично и своевременно заявената от ответницата Иванка Желязкова претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 110 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 9.08.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,