Решение № 12809 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2015 г.

Решение № 12809 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. Н. Л. против заповед № 8121К-2756/18.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и с целта на закона. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед от 05.06.2015 г. министърът на вътрешните работи, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, образува дисциплинарно производство, определя състава на дисциплинарно-разследващия орган и разпорежда да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на К. Н. Л. Държавният служител е запознат със заповедта, както и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Със заповед от 07.07.2015 г. дисциплинарно наказващият орган удължава срока за провеждане на дисциплинарното производство, с която Л. е запознат на 09.07.2015 г. На 09.06.2015 г. жалбоподателят дава писмени обяснения, които са приети от министъра на вътрешните работи, а на 12.06.2015 г. са дадени и допълнителни обяснения. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 24.07.2015 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че на 15.03.2015 г. около 04.15 ч. в дискотека "Rouge" в гр. С. след употреба на около 450 гр. концентриран алкохол, К. Л. се държи провокативно и хвърля празни стъклени бутилки от "Кока-кола" и стъклени чаши към компания, находяща се на съседна маса, което води до скандал с физически контакти между двете компании, с юмрук в областта на корема избутва Т. А. и съпруга й Д. А., като заплашва последния, че ще го смачка. Констатирано е, че действията на служителя са повод за намесата на охраната на дискотеката, а в последствие и на полицейски патрули на РУП С. Посочено е, че с действията си Л. предизвиква възмущение на част от гражданите в дискотеката и същите са в нарушение на т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка, което е удостоверено с подписа му и същият отбелязва, че са му предоставени всички материали от дисциплинарното производство. На 30.07.2015 г. дисциплинарно-разследващият орган изготвя и становище. На 18.08.2015 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед, с която налага на К. Н. Л. дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени тези отразени в обобщената справка и описани по-горе. Посочено е, че поведението на Л. представлява незачитане на обществения ред, с което се намалява или загубва общественото доверие към полицията и се уронва нейния престиж. С действията си държавният служител осъществява нарушение на т. 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в заповедта се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, а ангажираните в съдебното производство не ги опровергават. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в оспорената заповед не са посочени доказателствата, с които се установява нарушението. В административния акт дисциплинарно наказващият орган изрично се позовава на изготвената в дисциплинарното производство обобщена справка, с която служителят е запознат и в която подробно са описани събраните в дисциплинарното производство доказателства. Освен това същият изрично заявава, че са му представени всички доказателства, ангажирани в дисциплинарното производство, поради което и правото му на защита не е накърнено. Неоснователни са и твърденията, че не е налице точно и конкретно описание на фактическата обстановка. В заповедта са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство започва със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 2 дисциплинарното производство приключва в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР служителят дава писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196 ЗМВР. Следователно при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в дисциплинарното производство не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В производството по издаване на оспорената заповед са събрани всички относими доказателства и подробно са обсъдени в обобщената справка, като в административното производство не са ангажирани доказателства, които да опровергават събраните от дисциплинарно-разследващия орган. Правилно последният приема, че искането на жалбоподателя за разпит на комисар Ч. Г. е неотносимо към случая, тъй като сочените от Л. факти, които ще се установяват от Г. не са за процесната вечер в дискотеката, а са относими към други нарушения, които са изследвани в образуваното дисциплинарно производство (л. 30 от административната преписка). Твърдението, че в дисциплинарното производство не са доказани останалите нарушения, за които същото е образувано, не обосновава съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от обобщената справка и становището е, че за част от нарушенията, предмет на проверка от дисциплинарно-разследващия орган, е изтекла предвидената в закона давност, а за друга част не са събрани категорични доказателства за тяхното извършване, поради което за същите не са наложени дисциплинарни наказания и не са предмет на настоящия процес. В тази връзка не е налице и твърдяната в писмената защита на жалбоподателя промяна във фактическата обстановка относно вменените му дисциплинарни нарушения. В обобщената справка изрично е конкретизирано дисциплинарното нарушение, за което е предложено да се наложи наказание, като държавният служител се запознава със събраните доказателства и направените констатации и дава обяснения и възражения. Дисциплинарно разследващият орган събира сведения, както от лицата на съседната маса, от служители в заведението, от полицаите от РУП С., които отиват пред дискотеката, така и от тези посочени от жалбоподателя. Твърдението, че К. Л. прави искане още в началото на дисциплинарното производство да се подложи на полиграфско изследване, но тъй като липса отговор същият се подлага на такова изследване в частна лицензирана лаборатория, не съответства на събраните по делото доказателства. В писмени обяснения от 09.06.2015 г. служителят изявява желание твърденията му да бъдат проверени чрез полиграф (л. 24). По този повод на 24.06.2015 г. дисциплинарно - разследващият орган депозира до Института по психология - МВР заявление за полиграфско изследване. С писмо от 30.06.2015 г. Института по психология - МВР (л. 111-114) уведомява дирекция "Човешки ресурси" - МВР, че на 29.06.2015 г. К. Л. се явява за провеждане на полиграфско изследване за проверка на истинността на твърденията му, дадени в хода на дисциплинарното производство. По време на проведената беседа се установява, че няколко дни преди насрочената дата служителят по своя инициатива се подлага на полиграфско изследване в частна фирма, което поставя в невъзможност Института по психология - МВР да проведе такова изследване, тъй като значимите теми вече са изследвани. Следователно налице е невъзможност да се извърши полиграфско изследване, която не зависи от дисциплинарно разследващия орган. Доводът, че при налагане на наказанието не са взети предвид обясненията на жалбоподателя, са неоснователни. Писмените обяснения на служителя са приети от дисциплинарно наказващият орган, с което е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина. Установено е, че същият, с действията си допуска нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като с поведението си нарушава т. 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. Това се установява от събраните в административното производство сведения от присъстващите в дискотеката, от служители в същата, както и косвено от сведенията на полицейските екипи, които пристигат по повод получения сигнал. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Д. А., тъй като същият сочи различни факти от тези изразени в становището му, дадено в дисциплинарното производство, като същевременно в съдебно заседание заявява, че лицата, пред които дава сведенията не му са диктували и подсказвали какво да пише. Недостоверно звучи твърдението на свидетеля, че след като разбира, че Л. е уволнен сам отива при нотариус и дава нотариално заверени сведения, коренно противоположни на тези, дадени в дисциплинарното производство. Освен това, дадените от този свидетел показания са в противоречие с всички събрани по делото доказателства. Що се отнася до показанието на свидетелят Ч. Г. относно факта, че същият е съхранявал служебната карта на жалбоподателя, то настоящият състав на Върховния административен съд намира, че това не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед. Независимо дали служителят се е легитимирал в дискотеката със служебната си карта или не, то видно от сведенията, дадени от П. Д. - управител и барман в дискотеката, А. А. и М. М. - охранители в дискотеката е, че познават Л. като служител на МВР, а останалите са разбрали за този факт след като била извикана полиция. Следователно дали се е легитимирал със служебна карта или не, самоличността на жалбоподателя на част от лицата в дискотеката е известна, а на друга част става известна, след като пристигат полицаите от РУП С. Показанията на свидетелката В. М. също не опровергават събраните в дисциплинарното производство доказателства, тъй като същата заявява, че не е видяла К. Л. да хвърля чаши. С показанията на Т. А. се установява, че жалбоподателят хвърля чаша и бутилка от "Кока кола", като бутилката удря момиче от нейната компания, при което съпругът й - свидетелят Д. А. отива при Л., Атанасова също се намесва и жалбоподателят е блъска, което води до конфликт между двете компании. Това провокира намесата на охраната на заведението, която ги извежда навън. Тези факти се потвърждават от сведенията на Б. К., Д. Д. и К. Л. Косвено изложеното в показанията на свидетелите се подкрепя от факта, че за справяне с възникналия конфликт е извикана полиция, което предполага, че ситуацията не е могла да бъде преодоляна само с намесата на охраната на заведението. Доводите на жалбоподателя, че със сведенията на И. Н., Д. М., Д. К., както и на останалите петима полицейски служители, посетили дискотеката по сигнал, се установява, че държавният служител не показва служебната си карта, не участва във физически сблъсъци и не е нарушава обществения ред, са неоснователни. Всички полицейски служители, които са изпратени по сигнал за инцидент в дискотеката, заявяват, че като пристигат на място заварват пред дискотеката около 20 човека, като никой от тях не изявява желание за намеса на полицията и полицаите не влизат вътре в дискотеката, поради което същите не са очевидци на станалото. И. Н. заявява, че не е видял К. Л. да хвърля чаши, но е имало спречкване между двете компании. Сведенията, дадени от Д. М. са в противоречие с всички останали такива, а в сведенията на Д. К. е посочено, че "според човек от другата компания К. е чупил чаши и е оцелил приятелката му няколко пъти. Аз лично не съм видял Л. да цели някого с чаши, но имаше стъкла от счупени чаши около масите". От изложеното следва, че по несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят извършва описаното в заповедта тежко дисциплинарно нарушение, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона като службата в МВР се упражнява от служители, които противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не го нарушават. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото следва да се осъди К. Н. Л. да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,