Решение № 1480 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2018 г.

Решение № 1480 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от А. Мохсан, [гражданство], срещу решение № 298 от 17.07.2018 г. постановено по адм. дело № 358 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) - П. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че визираното в заповедта като основание липса на адрес и произтичащото от това "обосновано предположение за наличието на опасност от укриване" са изброени бланкетно, без наличието на реални доказателства за тези твърдения. Предвид определението на понятието "опасност от укриване" дадено в чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), изводите на първоинстанционния съд в тази насока са неправилни. А. Мохсан е пребивавал на законно основание на територията на Р. Б. до издаване на заповедта за прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ), бил е студент редовна форма на обучение, на което основание е получил пребиваването си и не следва да бъде третиран по идентичен начин с другите незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Настаняването на А. Мохсан в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) засяга основни негови човешки права, като правото му на свобода и сигурност, на свободно придвижване, на личен и семеен живот, които са гарантирани и признати от Конституцията на Р. Б. и от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като последната изисква ограничаването им да бъде освен законоустановено и необходимо. То трябва да е съразмерно с целта за която се прилага. Съгласно чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО задържането е допустимо само, ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. При упражняването на оперативната самостоятелност, с която е разполагал при издаването на заповедта, административният орган не е спазил всички изисквания на Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) и на Директива 2008/115/ЕО, за законосъобразност на административния акт. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АС - П. е отхвърлил жалбата на А. Мохсан, [дата на раждане], [гражданство], ЛНЧ [ЛНЧ], понастоящем настанен в [населено място], [жк], [улица], против заповед № УРИ 313 з–998 от 12.06.2018 г. на директора на ОД на МВР - П., с която А. Мохсан е настанен принудително в СДВНЧ в [населено място] към дирекция "Миграция", до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ и организиране извеждането на чужденеца от Р. Б., но не повече от шест месеца, като неоснователна. За да постанови решението си съдът е установил, че А. Мохсан е [гражданство], роден е на [дата на раждане], притежава пакистански паспорт № [номер], валиден до 07.06.2021 г. Имал е статут на продължително пребиваващ чужденец в Р. Б., на основание чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ, до 31.10.2018 г., ЛНЧ [ЛНЧ], регистриран на адрес – [населено място], [адрес]. Успешно е завършил подготвителен курс за специализирана и езикова подготовка по български език, съгласно удостоверение издадено то Русенки университет. Със заявление от 14.06.2018 г. е поискал възстановяване на студентските си права. Със заповед № 5373 ПАМ – 9 от 30.04.2018 г. директора на ОД на МВР Р. на основание чл. 44, ал. 1, във връзка с чл. 39а, т. 1, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ е приложил принудителна административна мярка "отнемане на правото на пребиваване в Р. Б." спрямо чужденеца. В заповедта е установено, че А. Мохсан с обявен адрес ([населено място], [адрес]), с разрешен статут на продължително пребиваващ – студент в Русенския университет "А. К." е с променен студентски статут – отписан от университета, поради което му е наложена ПАМ. В издадената заповед е определен 30 дневен срок за доброволно напускане на страната. С докладна записка УРИ 5373 р-721 от 08.05.2018 г. е установено, че А. Мохсан не е установен на посочения адрес за пребиваване, като от проведен разговор с домакина Д. Борисова е установено, че е освободил стаята в началото на месец декември 2017 г. Установено е, че А. Мохсан е с последно влизане в Р. Б. на 21.03.2018 г. през ГКПП "А. С.", като няма регистрирано излизане. Със заповед № УРИ-313 з-997 от 12.06.2018 г. издадена от директора на ОД на МВР – П., на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ и въз основа на предложение № УРИ 313 р-6922 от 12.06.2018 г., на А. Мохсан е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С предложение № УРИ-313 р-9623 от 12.06.2018 г., относно издаване на заповед за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към дирекция "Миграция", началника на група "Миграция" към ОД на МВР - П. е предложил на директора да издаде заповед за принудително настаняване на А. Мохсан, тъй като той е с отнето продължително пребиваване по издадена заповед за налагане на ПАМ "отнемане на правото на пребиваване в Р. Б." и определен 30 дневен срок за напускане на страната, съответно не е напуснал страната, както и не представя национални документи за самоличност. Установено е, че чужденецът пребивава незаконно, поради което е издадена заповед № УРИ-313 з-997 от 12.06.2018 г., с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ директора на ОД на МВР - П. е наложил по отношение на А. Мохсан принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Въз основа на така изготвеното предложение, директорът на ОД на МВР - П. е издал заповед № УРИ 313 з–998 от 12.06.2018 г. на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, с която А. Мохсан е настанен принудително в СДВНЧ в [населено място] към дирекция "Миграция", до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ и организиране извеждането на чужденеца от Р. Б., но не повече от шест месеца. Като мотиви е посочил изпълнение на заповед за ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", издадена на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, както и разрешение за пребиваване № 700982561 обявено за невалидно и опасност чужденецът да се укрие и да възпрепятства изпълнението на заповедта. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, а при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице очертаните в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ материалноправни основания за издаване на заповедта. Изложил е, че по делото е установено, че жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ - гражданин на трета страна, спрямо когото е наложена ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Лицето няма известен адрес, където ще пребивава, нито данни, че разполага със средства за издръжка или задължителни застраховки. Достигнал е до извод, че съвкупната преценка на тези данни обосновава предположението, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената му мярка, както и, че е изпълнено отрицателното условие по чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115/ЕО – спрямо него да не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. Посочил е, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се обезпечи изпълнението на наложената по отношение на чужденеца ПАМ. Счел е, че доколкото принудителното настаняване в СДВНЧ ограничава правото на свобода, гарантирано с чл. 5, ал. 1, изр. 1 КЗПЧОС и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., в случая то е съвместимо с тази гаранция. Касае се за задържане на лице с цел депортиране, постановено в съответствие с предвидена в закона процедура, което попада в обхвата по чл. 5, ал. 1, изр. 2, буква (f), пр. 2 от КЗЧПОС, като един от изчерпателно изброените случаи на допустимо лишаване от свобода. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Оспорената пред АС - П. заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Съгласно посочената разпоредба, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. С разпоредбата на чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", за която е допуснато предварително изпълнение от органа по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК. Налице са останалите регламентирани в закона предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на пар. 4, т. 4 в от ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Видно от данните по делото, А. Мохсан е напуснал посочения от него адрес на пребиваване в [населено място] и не е посочил нов адрес, на който може да бъде открит. Посоченото, както правилно е приел първоинстанционният съд, мотивира извод за вероятна основателност от укриване на чужденеца, съответно до затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Към датата на издаване на заповедта е липсвала възможност по отношение на А. Мохсан да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда. Не е установено, същият да има средства за издръжка или лица, които да му предоставят адрес за пребиваване. Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да би могъл да се установи), води до извод, че мярката "ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване" също е била неприложима в настоящия случай. Налице и посоченото в чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта. Предвид изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и чл. 15, пар. 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - връщане на чужденеца до страната му на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, са упражнени законосъобразно. От представеното пред касационната инстанция писмо рег. № 536400-21345 от 05.12.2018 г. от директора на дирекция "Миграция" се установява, че целта на мярката вече е постигната – на 17.10.2018 г. чужденецът е освободен от СДВНЧ и изведен от границите на Р. Б. чрез Граничен контролно-пропусквателен пункт Аерогара – С.. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,