Решение № 403 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8314/2019 г.

Решение № 403 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8314/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на Н. Гавраилов от [населено място], [адрес], чрез адв. Ю. Дацев, против Решение № 3199 от 13.05.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 908 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/06/1/0.0.1647/2/01/04/01 от 6.11.2018, на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" Благоевград, с който е отказана изцяло одобрена финансова помощ по договор № 10/06/1/0.0.1647 от 8.02.2016 г. за БФП по подмярка 6. 1"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6"Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и е прекратен същия договор; определено е по отношение на жалбоподателя задължение в размер на 24 447, 50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 10/06/1/0.0.1647 от 8.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2018 г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон поради следното:

1. След приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. с изм. и доп. са въведени специални правила за извършване на финансови корекции в случай на нередности при изпълнението на сключени договори за безвъзмездна финансова помощ, включително и след извършено плащане. Оспореният административен акт бил издаден при действието на ЗУСЕСИФ и не попада в ограничението на § 4, ал. 3 от ДР на Закона, защото е издаден след изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ с ДВ бр. 2/03.01.2018 г. и създаването на нова ал. 5 на чл. 20а, съгласно която изпълнителният директор на ДФЗ, без възможност за делегация, издава решения за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона. Процесната мярка попада в приложното поле на чл. 9б, т. 2, поради което оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган.

1. Преди издаването на АУПДВ не е издаван влязъл в сила административен акт, установяващ неизпълнение на чл. 3, ал. 3 от договора за БФП. Недопустимо е това да стане със самия АУПДВ, който не е влязъл в сила. При издаването на АУПДВ е допуснато смесване на различни процедури: по едностранно прекратяване на договор за БФП; по издаване на решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ относно частта от финансирането за второто плащане и за установяване на публично вземане за частта от финансирането, получено по първото плащане. Прекратяването на договора за БФП не може да стане с АУПДВ, затова актът, в частта му на прекратяване на договора, също е незаконосъобразен като постановен при неспазване на изискванията за форма и процесуалните правила.

1. Незаконосъобразно, поради изложеното по-горе, предмет на АУПДВ е и волеизявление за отказ за второ плащане, след като с АУПДВ се установяват само недължимо платени или надплатени суми.

1. Неправилно първоинстанционният съд приел, че актът е издаден при спазване на целта на закона, след като е установено само формално неизпълнение на договорни клаузи. Доказано било, че адресатът на административния акт е бил в невъзможност да подаде заявка за второ плащане в периода от 12 до 25.03.2018 г., чрез представяне на 30.03.2018 г на болничен лист и налагането на процесната тежка санкция не съответства на евентуалното формално нарушение. На 27.04.2018 г. била представена и допълнителна молба с приложени документи, а административният орган, без да укаже какво не е представено, приел че не са представени всички необходими документи към заявката за второ плащане. Така не са спазени разпоредбите на чл. 34, 35 и чл. 36 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., на министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.

Иска се отмяна на съдебното решение и на оспорения административен акт, както и присъждане на сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ОД Благоевград на ДФ"Земеделие", не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Пред АС не е било спорно, че ответникът по касационната жалба е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и че е получил първо плащане по него в размер на установената с АУПДВ главница. Поради неподаване в срок на заявката за второ плащане на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с процесния АУПДВ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в посочения размер заедно с лихви, считано от 11.03.2018 г. Със същия акт била отказана изцяло одобрената финансова помощ и е прекратен договорът.

Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП/ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.

Няма спор, че производството по сключване на процесния договор от 8.02.2016 г. за финансово подпомагане е по подадено заявление от 2015 г. за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на сливи в землищата на с. Багренци и Търновлаг, общ. Кюстендил. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 8.02.2016 г. / т. е за това производство е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която: (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

В същия смисъл е и нормативната уредба в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Алинея 3 на чл. 30 гласи: "За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."

Алинея 2 на чл. 30 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. "

Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 - неподаване в срок на заявка за второ плащане, посочено в договора за предоставяне на финансова помощ, не съвпада с фактите от хипотезата на разпоредбата от ЗУСЕСИФ. С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на този закон.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че е било необходимо издаването на изричен административен акт за прекратяване на договора за безвъзмездна финансова помощ, въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПДВ. Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК чл. 166, ал. 1 във вр. с правилата за издаване на индивидуален административен акт по АПК.

От представеното по делото писмо с изх. № 01-013-6500/201 от 16.04.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград, се установява, че г-н Гавраилов е уведомен за откриване производство по издаване на акт, с който ще бъде установена като дължима получената от гражданина сума от 24 447, 50 лв.. В писмото са посочени констатациите на органа, че бенефициерът не е подал в срок заявка за второ плащане. С писмото той е уведомен, че следва да представи доказателства за обективна невъзможност за представяне на заявлението в срок като едновременно с това му е предоставена възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Писмото е било получено лично от бенефициера на 17.04.2018 г.

Не опорочава издадения АУПДВ диспозитивната му част за отказ на изцяло одобрената финансова помощ по договора за БФП. Отказът на тази помощ в нейната цялост е нормативно предвиден в чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14, като последица от същия юридически факт, който влече възможност за едностранно прекратяване на договора и връщане на полученото по него, а именно - неподаване в срок на заявка за второ плащане.

Основателни са касационните оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснована преценка за съответствие на административния акт с целта на закона. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е подал заявка за второ плащане в посочения в договора срок. Срокът в договора е определен "до 10 март 2018 г.", като 10 март е неприсъствен ден - събота. По субсидиарно приложимото правило на чл. 60, ал. 6 ГПК вр. чл. 144 АПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. С приложения към подадената на 30.03.2018 г. на молба болничен лист за временна нетрудоспособност за периода 12-25.03.2018 г. адресатът на акта е доказал наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявката в срока, определен нормативно и в договора, както това е поискано с полученото от него писмо от 16.04.2018 г. Основателни са оплакванията в касационната жалба и за нарушаване на разпоредбите на чл. 34, 35 и чл. 36 от Наредба № 14. Съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредбата, в случай на липса или нередовност на документите по ал. 1 регионалната разплащателна агенция не приема заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите. Това задължение не е спазено, като това прави несъстоятелни евентуалните мотиви на оспорения акт за нередовност на подаденото на 27.03.2018 г. заявление за второ плащане.

Съгласно чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 РА при ДФЗ има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. При това, както обосновано е приел съдът, административният орган не е длъжен да преценява естеството и сериозността на нарушението, както и финансовото му отражение. Изясняването на целта на разпоредбата се основава на обстоятелството, че при неподаване на заявка за второ плащане в предвидения срок, за административния орган е невъзможно да извършва административни проверки на непредставени документи, незаявени данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане, както и да извършва проверка/посещение на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и заявени данни, като резултатите от извършените проверки се вземат предвид при обработката на заявката за второ плащане, както това предвижда чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 14. Посоченото се подкрепя от съображение 23 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно това съображение, навременното подаване на заявленията за права на плащане от страна на бенефициерите е особено важно, за да могат държавите членки да определят правата на плащане. Поради това следва да се определи краен срок за подаване. Затова неоснователно се поддържа, че оспореният пред АС административен акт не съответства на целта на закона. Всички тези съображения обаче са относими за подадена късно, а не за нередовна заявка.

По изложените съображения, първоинстанционното решение като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон подлежи на отмяна, като вместо него се постанови ново, с което по жалбата на г-н Гавраилов бъде отменен оспорения акт за установяване на публично вземане.

При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 445, 58 лв., съгласно представения списък.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение