Решение № 2879 от 05.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2008 г.

Решение № 2879 от 05.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КАСАТОРИТЕ са обжалвали решението от 30.07.2008 г. по адм. д. № 2/08 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменена заповед от 11.05.2006 г. на началник-сектор на РДНСК и потвърденият с нея акт за узаконяване на бетонова ограда и метален навес. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ЧАСТ от ответниците по касационната жалба я оспорват, останалите не са взели становища по нея, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е основателна. 1. Основателно е касационното оплакване за недопустимост на решението поради просрочие на жалбата срещу заповедта в частта, в която е подадена от ЗОРКА АВРАМОВА. Последната е била уведомена за заповедта на 9.06.2006 г., 14-дневният срок за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ е изтекъл на 23.06.2006 г. - присъствен ден, а жалбата е подадена на 26.03.2006 г. - след изтичането му, без данни да се е съдържала в пощенската пратка от 22.06.2006 г. В тази част решението следва да бъде обезсилено, а делото прекратено - чл. 221, ал. 3 АПК. Оспорването от останалите двама жалбоподатели е в срок, поради което решението по него е допустимо, независимо по чия касационна жалба е било отменено първото решение по делото, отхвърлящо оспорването им. 2. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът е обсъждал обстоятелства извън тези в отменителното касационно решение. Спазването на указанията по тълкуване и прилагане на закона не отменя правото и задължението на съда да прецени при новото разглеждане и всички останали доказателствено и правнорелевантни факти - чл. 224 и чл. 226, ал. 1 и 2 АПК. 3. Установяването точно кога е извършен строежът, оспорено по третото касационно оплакване, е неотносимо към правилността на решението, тъй като и съдът е приел, че той е заварен по смисъла на § 184, ал. 1ЗИДЗУТ (ДВ, бл. 65/03 г.), т. е. могъл е да бъде узаконен при останалите предпоставки за това.4. Основателно е касационното оплакване за необоснованост на извода, че съсобствениците са се противопоставили при извършването му. Косвеното установяване в констативния акт от 12.09.2003 г., че навесът и оградата са направени през 2001 г., се потвърждава от показанията на свидетеля ПОПАЛЕКСОВ, участвал в направата им. Първата жалба на съсобственик срещу строежа е от 9.07.2003 г., т. е. по-късно от периода от време, необходим според обстоятелствата за узнаване и противопоставяне на строителството по смисъла на § 184, ал. 6 ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/03 г.), дори то да е било извършено в края на 2002 г. - началото на 2003 г., както сочат несигурните показания на св. БОЖИКОВ. Приетата от съда пречка за узаконяването по тази норма, следователно, не е била налице. 5. Оградата и навесът не са били сред строежите по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, за които се е изисквала виза, за тях изобщо не е бил нужен инвестиционен проект - чл. 147, ал. 1, т. 1 и 7 вр. чл. 46, ал. 1 ЗУТ, поради което, обратно на приетото от съда, липсата на виза и 4-дневното просрочие за представяне на конструктивното становище по чл. 147, ал. 2 ЗУТ не опорочават акта за узаконяване. 6. Оградата и навесът, най-сетне, представляват самостоятелни вещи по смисъла на § 184, ал. 6 ЗИДЗУТ, поради което са могли да бъдат узаконени като такива на името на всички съсобственици. Защитата на правата на последните е подведомствена на гражданския съд (чл. 2 и чл. 14 ГПК вр. чл. 109 ЗС). Следва в съответствие с чл. 227, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 2 и чл. 218 АПК решението в допустимата си част да бъде отменено, а жалбите срещу акта за узаконяване - отхвърлени. Воден от горното Върховният административен съд