Решение № 1891 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4701/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР-Пловдив , чрез главен юрисконсулт Пенкова , срещу Решение 2215/06.12.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1647/2023 г., с което е отменено негово Решение рег. 317005-17/08.03.2023 г. отказващо изтриване на личните данни на А. А. М. , обработвани в Интегралната регионална полицейска система/ИРПС/ МВР- Пловдив , като проверен по заявителски материал /ЗМ/ 149/ 10.03.2021г. по описа на РУ 02 при ОДМВР-Пловдив за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 НК и задържане от полицейски орган , със Заповед 91/11.03.2021г. по описа на същото РУ при ОДМВР-Пловдив. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обратно на възприетото от първоинстанционния съд оспореният административен акт е всестранно мотивиран и обоснован, законосъобразен е. Сочи също така, че съдът не е съобразил, че сочената в акта заповед за задържане на М. е стабилен административен акт, което е самостоятелно основание за отказ от заличаване. Ответникът по касация А. А. М. от Пловдив, редовно призован не се явява и представлява, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АС-Пловдив е било Решение рег. 317005-17/08.03.2023 г. издадено от директора на ОДМВР-Пловдив , с което на основание чл. 56, ал. 6 , във връзка с чл. 54,ал.3 ,т.2 и 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с чл. 28 и чл.29,ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ и Заповед 8121з-1111/08.10.2019г. на министъра на вътрешните работи е отказано изтриването на личните данни на А. А. М. , обработвани ИРПС МВР- Пловдив , като проверен по заявителски материал /ЗМ/ 149/ 10.03.2021г. по описа на РУ 02 при ОДМВР-Пловдив за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 НК и задържане от полицейски орган , със Заповед 91/11.03.2021г. по описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив. С обжалваното Решение 2215/06.12.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1647/2023 г. решаващият съд е отменил Решение рег. 317005-17/08.03.2023 г. издадено от директора на ОДМВР-Пловдив г., с които е отказано изтриването и заличаването на лични данни на А. М. обработвани в информационните фондове на МВР. За да постанови решението си , АС-Пловдив от фактическа страна, е установил, че административното производство е започнало по заявление УРИ 317005-17/08.03.2023 г. до директора на ОДМВР-Пловдив, с което М. е поискал заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. С Решение рег. 317005-17/08.03.2023 г. на директора на ОДМВР-Пловдив е отказано заличаване на лични данни като/ проверен по заявителски материал /ЗМ/ 149/ 10.03.2021г. по описа на РУ 02 при ОДМВР-Пловдив за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 НК и задържане от полицейски орган , със Заповед 91/11.03.2021г./на заявителя по неговото заявление. Като мотив на отказа за изтриване и заличаване на личните данни на заявителя обработвани в информационните фондове на МВР, решаващият съд е установил, че административният орган е посочил, че обработването на личните данни на лицето е необходимо за да не се допусне неблагоприятно засягане на разкриване и разследване на престъплението , за да се защити обществения ред и сигурност. Изводът на първоинстанционния съд е, че оспореният пред него административен акт е немотивиран. В обемното му съдържание са възпроизведени становищата на полицейски органи и звена в ОДМВР-Пловдив, но не дават отговор на какво основание и в какъв обем се обработват личните данни на заявителя. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. От съдържанието на административната преписка не е установимо качеството проверен . Такава фигура не се съдържа в нормативната база; лицето М. е разпитвано в качеството на свидетел по соченото /ЗМ/ 149/ 10.03.2021г. по описа на РУ 02 при ОДМВР-Пловдив и същият няма друго качество в образуваното досъдебно производство. Задържането на М. за срок от 24 часа е извършено от полицейски орган отново във връзка със соченото по-горе ЗМ -149/2021 година. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - директорът на ОДМВР-Пловдив , при законосъобразно делегиране на пълномощия със Заповед 8121з-1111/08.10.2019 г. Приел е, че актът е издаден в предписаната от закона писмена форма, не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на личните данни на А. М. обработвани в информационните фондове на МВР, за които е отказано изтриване и заличаване, е приел, че решението не съответства на материалния закон, поради липса на ясни и непротиворечиви мотиви. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Действително, изначалното обработване на личните данни на М. свързани с полицейското му задържане, е било законосъобразно и съответно на законно. Административния орган обаче не дава отговор и не мотивира причините поради които продължава да съхранява и обработва данните на лицето в качеството му проверен в образувано ДП 149/2021г. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените съображения обжалваното решение, като постановено при спазване на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. Първо и изреч. Второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение