Решение № 6823 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2016 г.

Решение № 6823 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 3 и сл. от Закона за социално подпомагане /ЗСП/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Слатина, против решение № 331 от 18.01.2016 г., постановено по адм. д. № 7958/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменена заповед № С-73/18.03.2015 г. на началник отдел "Социална закрила" в дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, потвърдена с решение № РД-01-356/4.08.2015 г. на директора на РДСП-София -град в частта представляваща отказ да бъде отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП за разликата от 100 лева до пълния размер по чл. 16 от ППЗСП, и е постановено изпращане на делото като преписка на на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Слатина гр. С. за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение и за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 11 от ЗСП и чл. 16 от ППЗСП- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Йордан Г. С. от гр. С. не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - С.-град е заповед № С-73/18.03.2015 г. на началник отдел "Социална закрила" в дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, потвърдена с решение № РД-01-356/4.08.2015 г. на директора на РДСП-С.-град в частта представляваща отказ да бъде отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП- за лекарства. Отказът е направен на основание чл. 16 от ППЗСП. С атакуваната заповед № С-73/18.03.2015 г. на началник отдел "Социална закрила" в дирекция "Социално подпомагане" - Слатина на Йордан С. е отпусната еднократна помощ за лекарства, но в намален размер от 100 лева, вместо петкратния размер на гарантирания минимален доход, съгласно чл. 16 от ППЗСП. С постановеното решение Административен съд - С.-град е отменил атакуваната заповед, потвърдена с решение № РД-01-356/04.08.2015 г. на директора на РДСП С.-град и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 26 от ППЗСП. Настоящият състав на основание установените изисквания на ЗСП и ППЗСП и събраните доказателства приема, за безспорно установен характера на исканата социална помощ - еднократна социална помощ за лекарства. Еднократна социална помощ по принцип се отпуска веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други потребности. Право на получаване на еднократна социална помощ имат български граждани, семейства и съжителстващи лица по постоянен адрес на територията на съответната община, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Право на еднократна помощ имат и чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут и лицата, за които това е предвидено в международен договор. Размерът на еднократната помощ е до петкратния размер на гарантирания минимален доход и се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане". Съгласно ПМС № 6/15.01.2009 г., гарантирания минимален доход за нашата страна е в размер на 65 лева. Безспорно установено е, че Йордан С. е подал молба декларация по образец до дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене и към молбата са приложени необходимите документи, доказващи инцидентно възникнал здравен проблем. Първоинстанционният съд правилно е изследвал, както доказателствата представени за здравословното състояние на Йордан С., така и доказателствата за неговите и на съпругата му доходи. Представена е и медицинската документация относима към здравословният му проблем. За установяване здравословното състояние на С. по делото са приети: епикриза на лекари при отделението по нервни болести в "Пета многопрофилна болница за активно лечение- С." ЕАД, документи за болничен престой на жалбоподателя в периода 6.01.2015 г. - 10.01.2015 г. и Експертно решение № 0955 от 063 зае. 23.04.2015 г. на ТЕЛК Общи заболявания при "Втора МБАЛ" ЕАД, които показват, че се касае за внезапно настъпило заболяване - мозъчен инфаркт през м. януари 2015 г., довел до левостранна хемипареза; ЦОНС-хронично рецидивиращ /м. 04.2015 г./, лек дискоординационен синдром, захарен диабет тип 2. КСДС; диабетна полиневропатия, довело до определяне на трайно намалена неработоспособност от 52 % спрямо здравия човек. За лечението на С. в медицинската документация /епикриза, рецептурни бланки/ са описаните медикаменти - ноотропил, кавинтон форте, диапрел и пр. Лечението му е неотложно, поради което правилно съдът е приел, че е налице инцидентно възникнала здравна потребност. Правилно съдът е преценил и последната предпоставка - в състояние ли е Йордан Стойнев с оглед на неговите доходи и възможности за доходи да задоволи възникналата здравословна потребност или поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може сам чрез труда си или доходите реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяването й. Пред административният орган са събрани доказателства и за имуществения статус на С. - неговата съпруга има месечен доход от 90 лева, а самият жалбоподател е упражнявал професията шофьор обществен превоз на пътници /такси/, но след заболяването си не работи; жилището, което обитава със съпругата си, се състои от 2 стаи, което обуславя извод, че за него не съществува възможност да си осигури доходи от тази недвижимост. Така описаните обстоятелства показват на затруднено финансово състояние на жалбоподателя и неговото семейство. Видно от констатациите на социалните работници, С. и съпругата му живеят сами, а на втория етаж в същата къща живее синът им със своето семейство. В предложението на директора на ДСП-Слатина до РДСП-С.-град е посочено, че към датата на изготвяне на социалната анкета С. няма доходи. Съпругата му е с нисък доход, а децата нямат възможност да поемат разходите по лечението му. Нямат други близки и роднини, които да ги подпомагат финансово. В молбата - декларация, подадена от С. изрично е посочено, че няма лица които да е осъдил за издръжка, в социалната анкета, е отразено, че С. не декларира лица, задължени по закон да му осигуряват издръжка. Тази констатация не е проверена и е в противоречие с установеното от социалните работници, че молителят има син, за който е следвало да потърсят данни за неговите възможности да подпомогне своя баща, вместо това те са се задоволили с възпроизвеждане в доклада, че оспорващият не декларира лица, задължени по закон да му дават издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 ЗСП основно изискване при преценката и определянето на социалните помощи е, че те се получават от лицата след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс определя, че децата са от кръга на лицата, задължени по закон да дават издръжка. В изготвения социален доклад е отразено че С. и съпругата му живеят сами, а на втория етаж в същата къща живее синът им със своето семейство, но няма възможност да поеме разходите по лечението. Посочено е че няма други близки и роднини, които да подпомагат фонансово. В самата декларация С. е посочил, че няма лица които да е осъдил да му плащат издръжка. Неизясняването на въпроса за наличието или липсата на предпоставки за издръжка от близки до семейството му и на изискванията по чл. 140 от Семейния кодекс е довело до неправилно прилагане на материалния закон. С оглед изложените факти, в социалния доклад не е прецизирано това важно обстоятелство относно издръжката /възможността за издръжка/ от лица близки до искащия еднократната социална помощ. В тежест на административния органа е да събере данни в тази насока- да установи какви точно са възможностите на сина да подпомогне баща си. Тези обстоятелства, следва да бъдат обсъждани при подаване на молбата за еднократна месечна помощ и при изготвянето на социалния доклад, а не да се посочват декларативно от длъжностното лице, което трябва да изследва налице ли са инцидентно възникнали, здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, и дали са изчерпани всички възможности на тези лица за самоиздръжка или за помощ от други лица, които са задължени по закон да ги издържат. /чл. 16, ал. 1 ППЗСП и чл. 11, ал. 2 ЗСП/. В настоящия случай административният орган не е изследвал изцяло условията по чл. 11, ал. 2 ЗСП и е издал необоснован административен акт, който подлежи на отмяна. Правомощието по чл. 26 от ППЗСП е от изключителната компетентност на административният орган, поради което правилно АССГ е приел, че делото като преписка следва да се изпрати на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, гр. С. на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, за издаване на нова заповед след като се изясни въпросът има ли възможност синът на С. да му даде издръжка без особени затруднения Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните и материалноправни норми се преценяват като неоснователни. Не следва да се приеме, че при определяне на размера на еднократната помощ за лекарства по реда на чл. 26 ППЗСП административният орган действа по целесъобразност. Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление, е издадена в нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон. Като я е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, Административен съд С.-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,