Решение № 3379 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано по касационна жалба подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. София срещу решение 18608 от 02.10.2024 г., постановено по адм. д. 8236 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2023 г., с което, по жалба на "СТРОНГХОЛД ГЛАС" ООД, е прогласен за нищожен ревизионен акт Р-22221022004008-091-001 от 13.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден частично с решение 952 от 11.07.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София. Според твърденията в касационната жалба, налице са всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на постановеното решение. Обобщено, при обжалването, извън цитатите от оспорваното съдебно решение, касаторът поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като не е анализирал, че преценката на необходимостта за изземване не подлежи на съдебен контрол. Анализът на разпоредбите на чл. 7, ал. 3 ДОПК в мотивите на съдебното решение е неправилен и необоснован. Моли, решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции Ответникът - "СТРОНГХОЛД ГЛАС" ООД, чрез адв.Ц.Попова, в депозирани писмени бележки и в съдебно заседание намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Поддържа искане решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП София. Върховната касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Счита, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В конкретния случай, според него, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице достатъчно писмени доказателства, че е налице трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения на първоначално определения орган по приходите, възложил процесната ревизия и без основание е иззета преписката от първоначално определения орган по приходите, възложил ревизията. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22221022004008-091-001 от 13.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр. София, частично потвърден с решение 952 от 11.07.2023 г. от директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София, с който, по отношение на "СТРОНГХОЛД ГЛАС" ООД, не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 107 726,98 лв. за данъчни период м.02.2018, м.03.2018, м.05.2018, м.06.2018, м.07.2018, по фактури, издадени от КОФРАЖНИ СИСТЕМИ ЕООД, ОРВИЛ ЕООД, КАР СЪРВИС СОФИЯ ЕООД, ПРО ДИСТРИБЮШЪН ЕООД и РАДЕНА КЪМПАНИ ЕООД. От фактическа страна е установено следното: Със Заповед РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП- София, като възложител на ревизията, е определена А. Г. М. началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП. Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22221022004008-020-001/04.08.2022 г. на А. Г. М.. Ревизията е повторна за посочения вид задължение и периоди и е възложена във връзка с решение 1179/27.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с което е обявен за нищожен РА Р-22221019007082-091-001/02.06.2020 г. Възложено е ревизията да се извърши от ръководител на ревизията Й. Н. И. на длъжност главен инспектор по приходите и П. К. Б. на длъжност старши инспектор по приходите. С решение Р-22221022004008-098-001/07.11.2022 г., директорът при ТД на НАП гр.София, във връзка със заповед 2856/27.10.2002 г. за преназначаване на А. Г. М., на длъжност главен инспектор по приходите, е иззел разглеждането и решаването на ревизионното производство от М., в качеството ѝ на възлагащ орган и е предоставил правомощията на Д. Д. Д., на длъжност началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП- София. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ Р-22221022004008-092-001/11.11.2022 г., срещу който не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Оспореният пред съда ревизионен акт Р-22221022004008-091-001 е бил издаден на 13.01.2023 г. от Д. Д. Д. - възложител на ревизията и Й. Н. И. - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че процесният ревизионен акт не е издаден от компетентните лица, а именно от органа, възложил ревизията. Съдът е приел, че според чл. 119, ал. 2 от ДОПК, компетентността за издаване на РА е нормативно установена и персонално определена. Прието е, че е извършена промяна по отношение на водещите ревизионното производство органи по приходите, като е заменено възложилото ревизията лице, без законово основание. Изземването на преписката от А. М. като орган, възложил ревизията, е обосновано с преназначаването ѝ на длъжност главен инспектор по приходите. Промяната в длъжността, сама по себе си, не обосновава невъзможност на органа по приходите да изпълнява задълженията си като възлагащ орган по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, респективно не води до отпадане на компетентността. Видно обаче от решението за изземване, посочена е хипотезата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК - настъпването на трайна невъзможност на А. М., като възложител на ревизията, да изпълнява служебните си задължения. Първоинстанционният съд приема, че не са налице никакви данни за наличието на някоя от хипотезите на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. В заключение съдът е приел, че след като не е доказано, че по отношение на възложилия ревизията не е било налице някое от основанията по чл.7, ал. 3 ДОПК, то изземването на преписката и възлагането ѝ на друг орган по приходите е незаконосъобразно, което е опорочило до степен на нищожност издадения ревизионен акт. С тези доводи съдът е прогласил оспореният РА за нищожен и е изпратил преписката на компетентния орган за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия и провеждане на ревизионно производство при спазване на дадените указания. Решението е правилно. Съгласно чл.119, ал.2 ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че единият орган, компетентен да подпише РА, се определя по силата на закона и заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а другият - въз основа на заповедта за възлагане на ревизия по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, издадена от определения възложител. От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентните органи по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключение от това правило е изземването на преписката при изчерпателно изброени предпоставки. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 3 ЗНАП, правилно тълкувана и приложена от първоинстанционния съд, предвижда изземване на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. При наличие на посочените хипотези или на една от тях, може да се възложат правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Основанието за изземване в конкретния случай е преназначаване на А. Г. М. от длъжност началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП на длъжност главен инспектор по приходите. Според решението за изземване е налице обективна и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а именно - изпълнение на правомощията на орган, възлагащ ревизии, поради което лицето не може да подпише ревизионния акт. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е нищожен, тъй като "преназначаването на друга длъжност" като основание за изземване на ревизионната преписка не покрива нито една от хипотезите на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Промяната на длъжността на А. М., сама по себе си, не обосновава трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения към датата на издаване на акта по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Задължение на данъчната администрация е да комплектува преписката така, че доказателствата, приложени с нея да обосновават фактическите основания за издаване на ревизионния акт. В конкретния случай ревизията е била проведена и впоследствие иззета на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, следователно задължение на касатора е било да установи наличието на всички факти и обстоятелства, които водят до определяне на друг възложител на ревизията. В тежест на органа по приходите е да докаже наличието на тези хипотези в конкретния случай, което не е сторено. Мотивите на първоинстанционния съд относно това, че трайната невъзможност на А. Г. М. да изпълнява служебните си задължения не е установена, се споделят от настоящия състав. Обстоятелството, че държавният служител е преназначен на друга длъжност в същата териториална дирекция, не налага извод, че същият е загубил качеството си на орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/ и че не може да изпълнява задълженията си като възлагащ орган по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Вярно е твърдението на касатора, че преценката дали да бъде иззета преписката от един орган по приходите и възложена на друг не подлежи на контрол, но съдът проверява дали това е направено според предвидените правилна на правната норма. Тази норма изисква излагането на мотиви, а не формално посочване преназначаване на друга длъжност. Наличието на мотиви и изпълнение на хипотезата по чл.7, ал.3 ДОПК подлежи на съдебна проверка и тя е била надлежно осъществена от първоинстанционният съдебен състав. Установено е, че оспореният ревизионен акт е издаден от Д. Д. Д. като орган, възложил ревизията - на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП- София и от Й. Н. И.- ръководител на ревизията. Правилни са изводите на АССГ, че ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи, тъй като изземването на преписката от първоначално определения приходен орган е станало при недоказани предпоставки на чл.7, ал.3 ДОПК. В константната си практика ВАС приема, че наличието на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, трябва да се изследва за всеки конкретен случай. В този смисъл: решение по адм. д. 6113/2015 г.; по адм. д. 13788/2016 г.; по адм. д. 13652/2017 г.; по адм. д. 3817/2018 г.; по адм. д. 4764/2019 г.; по адм. д. 3014/2020 г.; по адм. д. 5741/2021 г. и др.. Само по себе си преназначаването на органа по приходите, възложил ревизията, като държавен служител на друга длъжност в същата дирекция, отдел и сектор, не е достатъчно, за да се приеме за доказан спорният факт, свързан с наличието на предпоставките по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Няма данни, че новата длъжностна характеристика не включва право на лицето да участва в ревизионно производство и да подписва актовете при неговото развитие и приключване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че фактът на преназначаване на възложителя на ревизията на друга длъжност, но в същата администрация, не доказва трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, вкл. и за довършване на ревизията и издаване на процесния ревизионен акт. По изложените съображения, решението на АССГ, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. При този изход на делото, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 376 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,