Решение № 1327 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2016 г.

Решение № 1327 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Н. И., гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. Лисичкова, против решение № 7789/11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 6995/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. Ч. процесуалния си представител, касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), като незаконосъобразно. Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от юрк. Славова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представя по делото актуална справка за обстановката в Ирак. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Х. Н. И., гражданин на Ирак, етническа принадлежност - кюрд, срещу решение № 4988/18.06.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ, на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че решението на заместник-председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на чужденеца срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът се е позовал на изнесените от И. факти в бежанската му история, при направените с него интервюта от ДАБ, от които не може да се обоснове извода за някакъв вид преследване в държавата му по произход. Съдът е приел, че касаторът не предоставя доказателства, от които да се направи извод, че му е оказвано психическо или физическо насилие, че е бил дискриминиран или преследван. Установил е, че И. е напуснал страната си на произход легално за Турция, където е останал една година, след което нелегално е преминал в Гърция. О. Г. е влязъл в България нелегално през месец ноември 2014 г., когато е бил задържан. Решаващият съд е установил още, че в страната си на произход - Ирак, касаторът не е бил арестуван, осъждан, не е бил преследван, не е имал проблеми с властите в Ирак, не е членувал в политическа партия, не е имал проблеми по политически причини, не му е оказвано насилие, като единствената изтъкната от него причина, поради която не иска да се завърне в Ирак е опасението му че може да го принудят да се занимава с политика. Съдът, давайки подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо И. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания да му бъде предоставен статут на бежанец. Административният съд подробно е разгледал и законовите основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак и И. К. към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на касационния жалбоподател на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Оспореното решение е правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от И. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора, развити от него в касационната жалба и от процесуалния му представител, за това, че връщането му в страната по произход, създава реална заплаха за личната му сигурност и свобода при връщането му обратно в страната по произход. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от представените по делото справки - вх. № 01-4182/27.04.2015 г., справка вх. № 01-7122/15.07.2015 г., справка вх. № 01-6082/16.06.2015 г. и справка вх. № 01-9847/25.09.2015 г. на Дирекция " Международна дейност" при ДАБ МС и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Ирак, И. К. и Ю. И. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието същият да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Очевидно от представените по делото доказателства е, че касаторът не е бил принуден да напусне Ирак, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Правилно и обосновано съдът е приел, че от посочените по-горе справки на ДАБ се установява, че множество мюсюлмани, както и не мюсюлмани, вкл. християни, са се преселили в И. К., в трите кюрдски провинции - Ербил, Дахук и Сюлеймания, като правилно е посочил, че в тези райони обстановката е под контрола на кюрдските власти, изграждат се лагери и животът е сравнително спокоен. Видно от посочените справки, включително от представената пред касационната инстанция справка вх. № МД-41/16.01.2017 г., се установява, че далеч не в цялата територия на Ирак е налице вътрешен или международен конфликт. Както правилно е посочил съдът Ислямска държава нито контролира, нито има влияние в Багдад, в И. К., както и в Ю. И., в които райони може да се води относително нормален живот. Правилни са изводите на административния съд, че според общоприетите критерии на Върховния комисариат за бежанците на ООН, преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак, трябва да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила, а също и с обстоятелството от коя част на страната произхожда той. В този смисъл е и постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С.-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,