Решение № 6810 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14655/2009 г.

Решение № 6810 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14655/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Димитров Русев, в качеството му на представител на "Делтакар" ООД със седалище и управление в гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Е. Цотов, срещу решение № 1497 от 25.09.2009 г., постановено по адм. дело № 1538/2009 г от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК и се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - ИА "Автомобилна администрация" не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от пълномощника на "Делтакар" ООД - Варна срещу ИА "Автомобилна администрация" - София иск за сумата от 350 лв., представляваща имуществена вреда в резултат на заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 243/2008 г. по описа на Варненския районен съд. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел за установено, че с решението по посоченото НАХД Варненският районен съд е отменил НП № 03-002333, с което е било наложено административно наказание на търговското дружество по Закона за автомобилните превози. По делото дружеството е било представлявано от адв. Е. Цотов, като за процесуалното представителство му е била заплатена сумата от 350 лв. Пред вид тази фактическа установеност съдът е счел исковата претенция, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за неоснователна тъй като разноските по делото нямат характер на претърпени вреди или пропуснати ползи по смисъла на посочения закон. Така постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. същите да са отменени по съответния ред; 4. вреда и 5. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г., постановено по тълк. дело № 7/2008 на ОС на ВАС бе прието, че административните съдилища не присъждат разноски в касационните производства, образувани по обжалване решения на районите съдилища, постановени по дела с наказателно-административен характер. Съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН за производството пред "окръжния" (административния) съд по касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК. Но в глава единадесета, раздел III от НПК няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. Щом приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административно-наказателно дело нито пред първата, нито пред касационната инстанция, то отговорността на държавата не може да бъде ангажирана и чрез претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като това би представлявало заобикаляне на процесуалния закон. При положение, че закона отрича правото на оспорващия наказателното постановление да търси възстановяване на направените съдебни разноски, то предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустим поради липса на правен интерес и опит за заобикаляне на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение,