Решение № 12651 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2011 г.

Решение № 12651 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Атанасов Тодоров, от гр. Ямбол, против решение № 230 от 16.09.2011 г., постановено по адм. дело № 389/2011 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - полицейски орган - инспектор Матев при ГДБОП - СБОП гр. Ямбол, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол е отхвърлил жалбата на Тодор Атанасов Тодоров против заповед № 44/08.09.2011 г., издадена от полицейски орган - инспектор Матев при ГДБОП - СБОП гр. Ямбол, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно образувано досъдебно производство за извършено от касатора престъпление по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Наличието на такива данни по досъдебно производство е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. Образуваното досъдебно производство не изключва приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, след като на касатора не е имало повдигнато обвинение и не е била определена мярка за процесуална принуда по НПК. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че връчването на заповедта за задържане при освобождаването на касатора не е основание за нейната отмяна и не води до нейната незаконосъобразност. С връчването на заповедта при освобождаването на касатора не се нарушава правото му на защита и същият не е лишен от възможността да я оспори в предвидения от закона срок, което е и сторил. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Ямбол решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Тодор Атанасов Тодоров да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,