Решение № 7103 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2017 г.

Решение № 7103 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. В., в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 4418 от 03.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3408/2017 г., по описа на Административен съд С. – град, с което е отменено по жалба на Я. П., чрез пълномощника й адв. Д. Д., решение № ДОИ – 8/08.03.2017 г., издадено от касатора, с което е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление № ДОИ – 6/15.02.2017 г., делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по процесното заявление при спазване на законовите срокове и при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението и е осъдена Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Я. П. разноски по делото - заплатена държавна такса в размер на 10, 00 (десет) лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли се за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Я. П., чрез пълномощника й адв. Д. Д., депозира отговор на касационната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 500, 00 (петстотин) лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие /л. 59 и списък на разноските. По делото е подадена и частна жалба от Я. П., чрез пълномощника й адв. Д. Д., против определение № 5706 от 16.08.2017 г., постановено по адм. дело № 3408/2017 г. по описа на Административен съд С.–град, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за изменение на решение № 4418 от 03.07.2017 г. в частта му за разноските по делото. В частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, както и да бъде постановено друго определение, с което да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските. Със същата жалба е поискано спиране на производството по частната жалба до постановяване на окончателно съдебно решение по подадената от КЕВР касационна жалба. Ответникът по частната жалба- В. В., в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Петрова смята същата за неоснователна, като излага аргументи в писмено становище. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № ДОИ – 8/08.03.2017 г., издадено от В. В., като член на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е отказан достъп до исканата със заявление с вх. № ДОИ – 6/15.02.2017 г., от Я. П. обществена информация, съдържащо искане за предоставяне на заверени преписи от разпоредителните части на всички лицензии, издадени на "ЧЕЗ Е. Б." АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД и е върнал делото като административна преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване на мотивите, дадени в съдебното решение. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема, че поисканите от Панайотова, по реда на ЗДОИ, заверени преписи от разпоредителните части на процесните лицензии обективират надделяващ обществен интерес по смисъла на параграф 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, и отказът на задължения субект да бъде предоставена исканата информация е незаконосъобразен. Също така приема, че поисканата информация ще позволи на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект – комисията, а именно при какви специални условия са издадени лицензиите на двете електроразпределителни дружества и по този начин ще се повиши прозрачността и отчетността на КЕВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на административния акт са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, регламентираща основание за отказ за предоставяне на обществена информация по реда на закона, в случаите, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставянето й, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В случая е поискан достъп до обществена информация за разпоредителните части на всички лицензии, издадени на "ЧЕЗ Е. Б." АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с която част се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания. Изрично е посочено, че под разпоредителна част на лицензията следва да се разбира съдържанието по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. В цитираната норма законодателят е посочил какво съдържа лицензията, като в т. 9 от същата е предвидено, че съдържа разпоредителна част, с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания, в т. ч. за координатор на балансираща група, определени в действащите нормативни, общи и индивидуални административни актове. Правилно административният съд е определил, че Панайотова е поискала достъп именно до тази разпоредителна част. Тази информация не се публикува в публичните регистри. Специалните условия по лицензията се определят в зависимост от лицензионната дейност с оглед чл. 51 от Наредба № 3/2013 г. Ето защо, правилен е изводът на инстанцията по същество, че поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и чл. 10 от посочения закон, доколкото на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЕ, лицензията е неразделна част от решението за издаването й. Издаването на лицензията за пренос и разпределение на електрическа енергия, безспорно засяга обществения живот в страната и предоставянето на информация за конкретните й параметри дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган. Установено е, че исканата информация се отнася за трето лице. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Обоснован е изводът на административния съд, че сезираният орган не е анализирал поради какви причини третите лица не дават съгласие – търговска тайна или поради нелоялна конкуренция (по арг. на чл. 17, ал. 3 от ЗДОИ, във връзка с ал. 2 от същата новела). При излагане на подробна аргументация с оглед посочените две хипотези, исканата информация може да се откаже, но действително такъв анализ липсва, както изрично съдът посочил в мотивно-съобразителната част на атакуваното решение. Също така в ЗДОИ е предвидено изключение от общия принцип с чл. 17, ал. 2, предл. последно от ЗДОИ и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, според които съществува задължение за предоставяне, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на такава информация. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на параграф 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. С т. 5 от параграф 1 от ДР на ЗДОИ е създадена оборима презумпция за доказване на противното. Правната последицата от последната е, че обръща тежестта на доказване, установена с чл. 170 от АПК, като в случая не заявителят, а органът следва да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес. П. нарушение е от категорията на съществените и е нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно първостепенният съд е посочил, че пълната липса на мотиви са основание за отмяна на оспорения административен акт. Оплакванията на касатора за нарушение на материалния закон също са неоснователни. Административен съд С. – град при правилно тълкуване и прилагане на текста на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е изложил съображения, че е налице надделяващ обществен интерес, поради което законосъобразен е и изводът за приложение на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ – не е необходимо съгласието на трето лице, когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на такава информация. С оглед изложеното, настоящият тричленен състав на пето отделение счита, че оспореното решение не страда от релевираните касационни оплаквания, водещи до отмяна му, поради което същото, следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Подадената частна жалба от Я. П., чрез пълномощника й адв. Д. Д., е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, е отхвърлено искането на жалбоподателката за изменение на решение № 4418 от 03.07.2017 г. в частта му за разноските понесени от страната по делото. Съдът е приел искането за неоснователно, като е мотивирал този си извод с обстоятелството, че жалбоподателката не е представила доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение. В представения по делото договор за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че правната помощ се предоставя безплатно, от една страна. От друга, изрично в жалбата и писмените бележки искането за присъждане на адвокатското възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ е направено от адв. Димитров, който обаче не е подал молба за изменение на съдебния акт – решение № 4418 от 03.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3408/2017 г., по описа на Административен съд С. – град, в частта му за разноските. Определението е правилно. Не е спорно, че претенцията за присъждане на понесените по делото разноски е направена своевременно от страна на жалбоподателката и нейния упълномощен представител. Не е спорно също, че правната помощ в конкретния случай е предоставена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Правилно съдът е приел, че на страната се дължат разноските по делото доказани в размер на 10. 00 лева. Обосновано е посочил, че не следва да й се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като такова не е било "реално" заплатено, с оглед на обстоятелството, че правната помощ е предоставена безплатно, при изрично предвидени от законодателя условия на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА, която гласи: "В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. " В конкретния случай молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от Я. П., чрез пълномощника й адв. Д. Д., но активно легитимиран да иска изменение на решението в частта за разноските е адв. Димитров, на който принадлежи правото за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателката не е легитимирана да иска присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ, защото Законът за адвокатурата не предвижда изключение от общата забрана да се търси защита на чужди права. Правото по чл. 38, ал. 2 от ЗА може да се упражни само от адвоката, но не и от страната, която го е упълномощила. С оглед изложеното определението ще следва да бъде оставено в сила. При горните обстоятелства искането за спиране на производството по частната жалба е неоснователно и не следва да бъде уважено. При този изход на обжалваното решение № 4418 от 03.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3408/2017 г., по описа на Административен съд С. – град молбата за присъждане на понесените от ответника по касация разноски за настоящото производство е основателна и следва да бъде уважена в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие /л. 59/, които следва да се възложат в тежест на Комисията за енергийно и водно регулиране. При този изход на обжалваното определение № 5706 от 16.08.2017 г. постановено по адм. дело № 3408/2017 по описа на Административен съд С. – град следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник брой: 8, от дата 24.01.2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 (двеста) лева. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,