Решение № 16944 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2019 г.

Решение № 16944 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. - Ашикова, против решение № 504 от 29.11.2018 г., постановено от Административен съд - Добрич, Втори състав, по адм. д. № 492/2018 г. С жалбата и с писмена молба от 14.11.2019 г. се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на процесния акт и твърди, че отказът за изплащане на субсидия е мотивиран с факта на установеното несъответствие между заявеното от кандидата направление "биологично растениевъдство" и фактическото положение посочено от т. нар. контролиращо лице. Сочи, че съдът не е съобразил, че проверката на място не е била задължителна в случая, поради което неизвършването й не пропуск на административния орган. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Желязков – 61" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич оспорва касационната жалба с писмен отговор чрез упълномощен адв. Димитров, както и с писмена молба от 20.11.2019 г. от адв. Димитрова, с които пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно постановено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът е достигнал до правилни изводи за неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви при издаването на процесното уведомително писмо, което е обосновало и крайния резултат – отказ за финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично Земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., за кампания 2015 г. Според участващия по делото прокурор отказът е постановен във връзка с неспазени базови изисквания, но по никакъв начин не е ясно кои са тези изисквания, въпреки че същите са дефинирани в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 504 от 29.11.2018 г. е отменено уведомително писмо изх. № 02-080-2600/3506 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. - 2020 г. за кампания 2015 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на "Желязков – 61" ЕООД разноски по делото в размер на 550 лв. За да достигне до този резултат Административният съд – Добрич е приел, че оспореният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и същият е немотивиран, тъй като липсва фактическо описание на основанието за издаване на процесния отказ. Първоинстанционният съд е установил, че в обжалваното писмо е вписано само, че ДФЗ отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описани площи, въз основа на посочени нормативни документи, но никъде в процесния акт и в съпътстващи други документи не са индивидуализирани причините, поради които отделните площи се явяват недопустими за подпомагане. Съдът е посочил, че от приложените по делото 4 бр. сертификационни писма се установява, че на 11.07.2014 г. продуктите сливи са били със статус биологично в преход, на 10.09.2014 г. продуктът е със статус биологичен, а към 17.07.2015 г., статусът на произвеждания от дружеството продукт сливи е "в преход", като не е ясно обаче как се е стигнало до установеното – "в преход", след като не са вземани и анализирани проби нито от страна на контролиращото лице, нито от административния орган. При това положение е преценено, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и липса на яснота кой е задължен да уведоми заявителя, че може да обжалва констатациите от контролиращото лице. Оттук от съда е изведено заключение, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, уведомителното писмо е отменено и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основния, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е отразено, че "Желязков – 61" ЕООД е подало Общо заявление за подпомагане по мярка 11 "Биологична земеделие" с УИН -08.11.0615/85113, с което кандидатствало за първа година по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие", като е заявило един парцел с площ 4,81 ха с код БРПЗ. По горепосоченото общо заявление са извършени административни проверки по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба N 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, чрез които е установено, че не е налице площ, излизаща извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2015 г. В колона 7 на процесното писмо е посочено, че е налице недопустима площ в размер на 4,8 ха, поради "неспазени базови и други изисквания или проверка на място" от Технически инспекторат към Разплащателна агенция. С оглед на това в процесното уведомително писмо е отразено, че изчисленият размер недопустимата площ е в размер на 4,81 ха, а оторизираната сума за подпомагане по процесното заявление за кампания 2014 г. по направление "Биологично растениевъдство" е определена на 0 лв., тоест отказана е изцяло претендираната финансова помощ в размер на 5 239,92 лв. В мотивите на обжалваното съдебно решение е анализирано подробно съдържанието на уведомителното писмо и правилно е преценено, че не са налице правни и фактически основания за отказ на финансовата помощ, предвид липсата на извършена проверка и точно установяване на несъответствието между заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел от една страна и констатациите на контролиращите лица - от друга страна. Решаващият състав от Административен съд - Добрич точно е преценил, че административният орган не е изложил конкретни и разбираеми мотиви за причините за отказа и относно кои точно площи счита, че не се стопанисват от земеделския производител. В случая, правилно е преценено, че мотиви за приложимост на някое от изброените отделни основания за недопустимост на подпомагането не са изложени в оспорения от заявителя отказ. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че от приложената към уведомителното писмо Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане не може да се установи на кое от горепосочените основания е отказано оторизиране на поисканата сума. В конкретната хипотеза издателят на административния акт е вписал само: "поради неспазени базови и други изисквания " отказва финансово подпомагане по подаденото заявление, без да индивидуализира причините, поради които площите се считат за недопустими за подпомагане. Първоинстанционният съд законосъобразно е установил, че фактически основания за издаване на акта не са посочени и в други документи, съдържащи се в приложената административна преписка. ДФ "Земеделие" не се е позовал на недобросъвестно поведение от земеделския производител, което чрез деклариране на неверни данни да е въвело в заблуждение административния орган. Поради това касационният съдебен състав счита, че е изведен верен и обоснован извод, че процесното уведомително писмо е издадено при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви, защото от една страна от процесното писмо не може да се установи, каква точно е причината за постановения отказ, както и липсват данни за изискани от страна на ДФЗ от контролиращите лица относими документи и информация, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани и констатираните разминавания. Следва да се посочи, че когато не са извършвани проверки на място, откриването на нередности не освобождава административния орган от задължението да мотивира акта си, като опише словесно каква е причината за недопустимост за подпомагане на индивидуализираните имоти, отделно от сочените цифри: заявени площи - недопустими за подпомагане площи. В случая установеното нарушение на административнопроизводствените правила има съществен характер, защото лишава заявителят от правото да организира защитата си и да ангажира съответните доказателства, за да опровергае причините за отказа, тъй като не знае какви са те всъщност. Настоящият съдебен състав намира, че установеното нарушение не следва да бъде поправяно от страна на съда чрез събиране на доказателства в хода на съдебния процес, който вместо издателят на оспорения отказ да аргументира защо и какви базови или други изисквания не са били спазени. Установеното от първоинстанционния съд нарушение е съществено и самостоятелно основание, изискващо отмяна на административния акт с връщане преписката на административния орган със задължително указание за спазване на законовите изисквания, визирани в чл. 59 от АПК. Едва след изпълнение на това указание ще може да се прецени какви точно са основанията за отказа и дали той е са правилен и съобразен със специалните материалноправни разпоредби. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 500 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адв. възнаграждение, защото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендираният размер е в рамките на установения минимум. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение