Решение № 6176 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 692/2024 г.

Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна при Агенция Митници подадена чрез гл. юрк. Сърбинска, срещу Решение 1576/15.11.2023 г., постановено по адм. дело 1655/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което, по жалба на С. С. Н., гр. Варна, е отменено Решение рег. 32-208858/05.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, в конкретно посочени негови части и са присъдени разноски в полза на физическото лице.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Касаторът счита, че издателят на административния акт е обосновал приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, обосноваващи неприемането на декларираната митническа стойност на стоката и определянето на нова по вторичните методи, вкл. при обосновано и доказано изключване възможността за определянето й по правилата на тези от тях, дефинирани в чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г., изключени в тяхната последователност, и не на последно място и правилното определяне на новата митническа облагаема стойност по метода на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Конкретно се поддържа, че първостепенният съд е пропуснал да анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, конкретно данните от електронните експортни декларации (ЕЕД), предоставени от Службата на САЩ за митници и гранична защита, представляващи американския еквивалент на европейската износна митническа декларация, които съставляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, в битието им на които се ползван с придадената и им доказателствена сила относно отразените в тях цени за износ към конкретна държава в рамките на съюза, в разглеждания случай България. Отделно излага съображения, че всъщност цената, посочена в износната декларация, всъщност съставлява действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. По подробно изложени съображения касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения от него административен акт и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба С. Н., чрез процесуалния си представител адв. Николова, в писмен отговор оспорва същата, настоява за оставяне в сила първоинстанционното решение, с присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е била законосъобразността на Решение към Митническа декларация (МД) с MRN 20BG002005041648R7 от 26.10.2020 г. рег. 32-208858/05.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически Кодекс на Съюза (наричан по-долу Регламент (ЕС) 952/2013 или само МКС, бел. моя), във вр. с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 или само Регламент за изпълнение, бел. моя), във вр. с чл. 5, т. 39 от МКС, вр. с чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, вр. с чл. 101, § 1, вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност на стока под 1 по посочената митническа декларация; определена е нова такава в размер на 3 425,88 лева; в резултат на което са коригирани данните в МД относно статистическа стойност, митническа стойност, цена на стоката, метод на определяне на стойността /вместо 1 е определен 6 (стойност, основана на налични данни чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013)/, задължения, взети са под отчет, и като краен резултат са установени допълнителни задължения на С. Н. за мито в размер на 156,41 лева и ДДС в размер на 344,09 лева, или общо 500,50 лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 144 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка:

На 26.10.2020 г. с МД с MRN 20BG002005041648R7 С. С. Н. декларира за режим допускане за свободно обращение на стока под 1, описана като лек автомобил, употребяван с повреди, марка MINI модел: COOPER, тип CONVERTIBLE 2D, брой места 5, първа регистрация 02.01.2012 г., цвят червен/черен, раб. обем 1 598 куб. см., мощност 85 Kw DIN, двигател неоткрит, бензин, шаси WMWZN3C51CT133822, държава на износа САЩ, деклариран произход EU European Community, с обща фактурна стойност 613 щ.д. и декларирана митническа стойност от 1 861,82 лева /при курс на долара 1,67279 лв./, определена съгласно чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 (фактурната стойност на автомобила е в размер на 613 щ.д.), коригирана съгласно чл. 71 § 1 б.д от същия регламент с включване разходите за транспорт до България, код по ТАРИК 8703239000 и допълнителен код по ТАРИК 4999, условие на доставка FСА франко-превозвач Ню Йорк, САЩ. Към МД е приложена фактура 15464992 от 07.09.2020 г., издадена от IAAI AUTO AUCTIONS CORPORATE U, с обща стойност 613 $, включваща цената на автомобила, описан по марка, модел и шаси, вкл. като употребяван и с посочени данни на километража 450 $, такса купувач - 75 $, такса виртуална оферта 29 $, гейт 59 $; приложена е и фактура 12407 от 13.08.2020 г. за транспортни разходи в размер на 500 $, издадена от Атлантик Експрес, документ за собственост на превозното средство на щата Южна Каролина, търговска товарителница.

На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоките с цел проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в посочените митнически декларации.

С писмо с рег. 32-273997/26.08.2021 г. Зам. Директора на Агенция Митници е поискал чрез посолството на САЩ съдействие от Департамента за вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана и от други компетентни служби/агенции за извършване проверка на търговските сделки и на точността на данните в представените документи към приложените 62 митнически декларации за внос на автомобили от САЩ заедно с документите към тях, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, подписана през 2000 г.

Отговорено е на гореописаното искане с писмо 1 Юни 2022 г., подписано от господин Д. Т. Г. аташе на Служба Митници и гранична охрана на САЩ, входирано в Агенция Митници под вх. 32-1777818/01.06.2022 г. Към него се прилага придружаващо писмо относно официалната информация, предоставена на 31 май 2022 г. на Дирекция Митническо разузнаване и разследване. Според писмото от 31 май 2022 г., подписано от господин Д. Т. Г., с него се представят документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите, предоставена от Служба Митници и гранична охрана на САЩ. Уточнено е в писмото, че EEI е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. Описани са данните, които се съдържат в EEI.

От така предоставените данни, преценени в съвкупност с приложените към МД по вноса документи, се установява, че:

В износна декларация с ITN: Х20200827810222 деклараторът ААИ АУТО Иншурънс, декларира продажна цена на процесния автомобил с получател жалбоподателя в размер на 1 548 $.

По реда на чл. 18а ал. 9 от АПК на С. Н. е връчено писмо рег. 32-241963 от 20.07.2022 г., с което са изискани допълнителни документи, потвърждаващи декларирата митническа стойност, поради възникнали основателни съмнения по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Отговор не е депозиран.

Твърди се от митническите органи, че е извършена и проверка, според която данните от аукциона са за продажна цена на процесния автомобил от 7 612 $.

При така установените факти в обобщение митническият орган обосновава основателните си съмнения, че декларираната договорна стойност не е действителната такава със следното:

1. Данните от аукциона за продажната цена се отнасят за същия автомобил (марка, година на производство, номер на шаси, пробег), а тя е в пъти по-висока от декларираната.

1. Съгласно данните от подадената в САЩ износна митническа декларация декларираната цена за целите на износа за автомобила (идентифициран по марка, модел и шаси) е значително по-висока от декларираната такава във вносната митническа декларация.

1. Липсват доказателства за заплащане на цената на посочения в документите продавач

С писмо рег. 32-110121/22.03.2023 г., връчено на 23.03.2023 г., С. Н. е уведомен на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите на предстоящото неблагоприятно за нея решение, указано й е, че има възможност да се запознае с документите по преписката, даден й е и 30-дневен срок за изразяване на становище и ангажиране на доказателства. В резултат е депозирано писмено становище.

Последвало е издаването на оспореното пред АССГ Решение на Директора на ТД Митница Варна, с което възприемайки изцяло изложената по-горе фактическа обстановка, административният орган е приел, че съмненията по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са потвърдени, в резултат не се приема декларираната митническа облагаема стойност за стоката под 1 от разглежданата МД; достигнат е до извода, че е невъзможно същата да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС, и като краен резултат е пристъпено към определянето й по реда на чл. 74, § 2 от Кодекса. Изложени са в решението мотиви за това, че във връзка с чл. 74, § 2, б. а) и б. б) е направена справка в МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране по зададени критерии, произход САЩ, за периода 26.07.2020 г. 26.10.2020 г. Във връзка с чл. 74, § 2, б. б) е направена справка за продадените за ЕС и изнесени приблизително по същото време употребявани автомобили по марка, модел, първоначална регистрация, повреди и произход САЩ. Не са установени при тези проверки идентични или сходни стоки. Посочено е, че с оглед вида на повредите е невъзможно да се открият стоки с идентични или сходни характеристики. Относно метода по б. в) са изложени мотиви, че е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, а методът по б. г) е неприложим, тъй като не е предоставена информация от вносителя за себестойността на производителя на автомобила.

Митническият орган е посочил в решението си, че митническата стойност на стоката следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, а именно въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, каквито са предоставените от митническата администрация на САЩ. По-конкретно митническата стойност за автомобила е определена на базата на посочената в съответната в МД за износ продажна стойност за същи, към която са прибавени и установените стойности на разходите до въвеждането на стоката на територията на РБългария.

При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Обосновал е обаче извод за постановяването му в несъответствието му с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него не са обосновани от събраните доказателства, както и неправилно е приложен методът по чл. 74 § 3 от МКС, с аргументи че всъщност новата МОС не е определена по правилата на методите по чл. 74 § 2 и § 3 от МКС, а всъщност по метода на чл. 70 от МКС, но на база данните от износните декларации, което само по себе си също е незаконосъобразно, при положение че митническият орган не е доказал че това именно е договорната стойност по смисъла на същата правна норма.

В обобщение първостепенният съд е приел, че издаденото в противоречие с материално-правните разпоредби Решение на Директора на ТД Митница Варна следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Доводите на касатора за неправилност на така постановеното от административния съд решение са за неправилност на преценката на съда относно: за липсата на доказани основателни съмнения и неотпадането им след изпълнение на законоустановената процедура по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение и неправилно прилагане на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013.

Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно.

Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на два въпроса обосновали ли са митническите органи основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база налични данни на територията на Съюза.

Както е посочил в решението си първостепенният съд и това нееднократно се излага в съдебната практика, безспорно съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446).

Категорично тежестта за доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft).

В този порядък настоящият касационен състав всъщност констатира, че изрично формиран извод по повод доказаност на основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност по разглежданата МД не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 в съдебния акт липсва.

Първостепенният съд обаче изрично е приел, че тези съмнение се обосновават на информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София, която е за декларирана в износна МД цена за автомобила, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура (фактическите установявания в тази връзка следва тези на митническия орган).

Следва да се посочи, че информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства.

Или писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с т.нар. електронна информация за износа (еквивалента в САЩ на декларацията за износ в ЕС), която безспорно съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобила, в която насока са и обоснованите съображения на съставът на Административен съд - Варна.

Или макар и цената, декларирана в декларацията за експорт, да не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена, като договор и др., и не са представени платежни документи, тя всъщност обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от МКС.

Или следва се изводът, че митническите органи са обосновали, а и доказали, основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

На следващо място обаче, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, и настоящият касационен състав се солидализира с изводите на първостепенния съд, относно неправилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането му практика на СЕС.

Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи.

По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение.

В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт на митнически орган, касаторът е изпълнил задължението си да изложи в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45).

Така митническият орган излага съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти, и като краен резултат за употребявания пътнически автомобил МОС е определена в размер на посочената продажна стойност в износната декларация, към която са прибавени и установените разходи до въвеждането й на територията на РБългария.

Или по начина по-който е определена коментираната МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не метода по чл. 74, § 3 от МКС, а основния такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане.

Следва да се отбележи, че вече бе отхвърлена тезата на касатора, че е доказал посочената в износната декларация стойност да е именно договорната стойност за целите на вноса на спорния автомобил, по смисъла на чл. 70 от МКС, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на други относими доказателства, които да подкрепят това деклариране, вкл. и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл например Решение 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 5885/2014 г., I о., Решение 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. 8563/2014 г., I о., Решение 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. 14760/2014 г., VIII о. и др.).

Отделно дори при съобразяване разрешението дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55, не може да се приеме тезата, че посочената в експортната декларация продажна стойност, всъщност би могла да бъде приравнена на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки.

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22), и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс.

Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения.

Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации.

В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки (например повредите на лекия автомобил), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван, катастрофирал, с повреди и това личи от изложеното в оспореното Решение относно извършен последващ контрол), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките).

Разбира се нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което не могат да се споделят доводите на касатора, че е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил метода по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт.

Като е достигнал на практика до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалноправните норми, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не дължат разноски, а на ответника по касация следва да се присъдят такива в размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Разноските по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК се възлагат в тежест на Агенция Митници.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, Върховният административен съд в състав на осмо отделение