Решение № 1894 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2008 г.

Решение № 1894 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "В и К" ООД - гр. Благоевград против решение № 725/14.07.2008 г., постановено по адм. дело № 438/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 23/22.02.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград" в размер на 63 155,06 лв. като дължима сума за водовземане по Разрешително № 400323/29.06.2005 г. за периода 18.02.2005 г. - 31.12.2006 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушениe на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград" в представено писмено становище оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима, а разгледана по същество - за неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството с обжалваното решение Административният съд - гр. Благоевград, е приел, че с обжалвания акт, издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и § 9 от Закона за водите (ЗВ) е констатирано, че "В и К" ООД гр. Благоевград има парични задължения към дирекцията в установения размер на 63 155, 06 лв. за периода 18.02.2005 г. - 31.12.2006 г., произтичащи от ползване на повърхностни води от водоизточника р. Туфча по предоставено право на водоползване с разрешително за водоползване (водовземане) № 400323/29.06.2005 г. издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград". Установеното парично вземане представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, което е регламентирано в чл. 194 ЗВ и представлява такса за водовземане, чието изчисляване се извършва по силата на Тарифа за таксите за право на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект. В случая таксите са изчислени по формулата, определена в чл. 2 от тарифата, като цената на водата е изчислена като такава за първа категория, съгласно издаденото разрешително, което като индивидуален административен акт, който не е бил обжалван по реда предвиден в закона, е влязъл в сила и е породил съответните правни последици. Съдът е изложил също, че според чл. 6, ал. 1 от Тарифата и чл. 194а, ал. 2 от Закона за водите до монтиране на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи, както е в случая, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водоползване на базата на разрешения годишен обем. Съдът намира за неоснователно възражението на "ВиК" ЕООД - Благоевград, че е заплатило дължимите такси по разрешителното, предмет на оспорения АУПДВ. Съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект номерът на разрешителното и периодът, за който се внася таксата, се вписват в платежните документи за превода на сумите по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. От доказателствата по делото се установява, че "ВиК" ЕООД -Благоевград не е изпълнило това свое задължение. В нито едно от приложените към жалбата платежни нареждания не е посочено, че сумите се внасят по РВ № 400323/29.06.2005 г. и нередовността на платежните нареждания не е отстранена с изпратените няколко дни по-късно след плащането обобщени справки за водното количество и таксите за водоползване, при това няма данни тези справки да са постъпили в БД ЗБР - Благоевград. Поради неизпълнение на горното задължение от страна на оспорващия, БД ЗБР -Благоевград е разпределила сумите по други разрешителни, подробно описани в Приложение № 2 и № 3 към допълнителната съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице Велинова се установи, че по РВ № 400323/29.06.2005 г. няма разпределени суми. При така установените данни по делото съдът е направил изводът за законосъобразност на обжалвания акт и е отхвърлил жалбата срещу него. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че с разрешително за водоползване (водовземане) № 400323/29.06.2005 г. издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград" на "В и К" ООД гр. Благоевград е предоставено правото на водоползване на повърхностни води от водоизточника р. Туфча. Според разрешителното целта на водоползването е за питейно-битово водоснабдяване на гр. Гоце Делчев и населените места от община Гърмен, както следна: селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново, Балдево, Хвостяне и Блатска. Разрешителното е издадено за разрешен лимит на ползваната вода до 1 690 000, 00 куб. метра годишно. В раздел "Такса за водоползването" на разрешителното е определено задължението на водоползувателя да заплаща такса за правото на водоползване по реда определен в Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или ползване на воден обект (ПЛС № 154/28.07.2000 г., ДВ, бр. 65/2000) за ползваното водно количество за питейно-битови цели за "I-ва категория" повърхностни води. Поради това че не са били монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода и на основание чл. 6 от цитираната тарифа размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество от първа категория води. С обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане са установени размерът на паричните задължения по издаденото разрешително и периода, след като са отнесени към предходни задължения внесените до момента суми от дружеството-ползувател. В Закона за водите (ЗВ) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект за първа категория повърхностни води. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва категорията на водата, определена като първа, като поддържа, че водата не отговаря на тази категория, поради което таксата е определена неправилно. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото, включително и приети по делото експертизи, е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за ползване на вода от първа категория. Разрешителното за ползване е издадено за първа категория на водата и няма данни жалбоподателят да е предприел действия в съответствие със Закона за водите за изменение на разрешителното относно категорията на водата. Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт, поради което същият може да бъде изменен само при наличие на определените в закона условия за това. В производството за установяване на публични държавни вземания не може да бъде определяна, респективно - изменяна категорията на водата, за която вече е издадено разрешително за водоползване, още по-малко това може да стане в производството по обжалване на издадения АУПДВ. Затова първоинстанционният съд не е кредитирал приета експертиза за определяне на категорията на водата като втора. Предвид изложеното, правилно таксата за водоползване в случая е изчислена за такава категория вода, каквато е посочена в самото разрешително - първа категория. При изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Въз основа на доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че за водовземането не са монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода, като пред настоящата инстанция този извод на съда не се оспорва, пред първата инстанция също не е поддържано твърдение, че такива устройства са монтирани от дружеството, нито са представени доказателства в този смисъл. Обсъдено е възражението на "ВиК" ЕООД - Благоевград, че е заплатило дължимите такси по разрешителното, предмет на оспорения АУПДВ, но съдът е обосновал изводи за неоснователност на същото. Съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект номерът на разрешителното и периодът, за който се внася таксата, се вписват в платежните документи за превода на сумите по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. От доказателствата по делото, включително и с приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че "ВиК" ЕООД -Благоевград не е изпълнило това свое задължение. В нито едно от приложените към жалбата платежни нареждания не е посочено, че сумите се внасят по РВ № 400323/29.06.2005 г. Не може да се приеме, че нередовността на платежните нареждания е отстранена с изпратените няколко дни по-късно след плащането обобщени справки за водното количество и таксите за водоползване. Още повече че няма данни тези справки да са постъпили в БД ЗБР - Благоевград. Поради неизпълнение на горното задължение от страна на оспорващия, БД ЗБР -Благоевград е разпределила сумите по други разрешителни, подробно описани в Приложение № 2 и № 3 към допълнителната съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице Велинова се установи, че по РВ № 400323/29.06.2005 г. няма разпределени суми, така че недоказано е твърдението на касатора, че ще се получи двойно плащане на едно и също задължение. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,