Решение № 14906 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2013 г.
ВАСIV отделение12.11.2013 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 579 от 7.03.2013 г., постановено по адм. д. № 1254 по описа за 2012 г. на Административен съд-Варна. ОСТАВЯ без уважение искането на областния управител на административен център-Варна за присъждане на разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14906 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център-Върна, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 579 от 7.03.2013 г., постановено по адм. д. № 1254 по описа за 2012 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна издадената от него заповед № РД-11-7706-110 от 31.03.2011 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на съдебното решение, а в условията на евентуалност и на неправилност, като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея и в изпратените писмени бележки се моли, решението да се обезсили като недопустимо, а в условията на евентуалност - да се отмени като незаконосъобразно и жалбата на община Врана да се отхвърли като неоснователна. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Към касационната жалба са приложени и незаверени копия от съдебни актове, които са приложени и по адм. д. № 1254/2012 г. Ответната страна - кметът на община Варна не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е постановил решението си при правилно установена фактическа обстановка и верни правни изводи. Счита, че правилно съдът е приел, че областният управител не е сред органите, на които е предоставено правомощието да изменят влязлата в сила заповед, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти, според § 4к, ал. 13 ПЗР на ЗСПЗЗ. Предлага решението на съда като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че кметът на община Варна е обжалвал заповед № РД-11-7706-110 от 31.03.2011 г. на областния управител на област Варна. С нея въз основа на посочените фактически основания, подробно разгледани от съда и правни такива - чл. 99, т. 1 АПК, чл. 32, ал. 1 ЗА във връзка с § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, областният управител е изменил предходно издадената си заповед № РД-11-7706-36 от 28.01.2011 г., с която е одобрил плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Сълзица", част от КР 505, землище гр. Варна, която заповед е била обнародвана в ДВ, бр. 14 от 15.02.2011 г. Изменението е само относно поземлен имот (ПИ) № 668 и то относно вписването му в регистъра на имотите за собствен на Малица Трифонова Трифонова. Тя е заличена като собственик на посочения ПИ и за собственик е записана държавата. Със същата заповед е разпоредено да се направят корекции в таблицата за обезщетяване на бившите собственици. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора. Процесният ПИ 668 с идентификатор 10135.505.668, целият с площ от 7422. 91 кв. м в регистъра на имотите е бил записан като 1/3 собствен на Малица Трифонова Трифонова, според заповед № РД-11-7706-36 от 28.01.2011 г., с която е одобрен ПНИ. Тази заповед относно този ПИ не е била обжалвана и е влязла в законна сила. За ПИ № 668 е бил съставен акт за частна държавна собственост № 7739 от 8.03.2011 г. на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС. За същия поземлен имот на основания чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС е бил съставен акт за частна общинска собственост № 6178 от 18.03.2011 г. За същия имот Десислава Златкова Авджиева от гр. Варна е предявила иск за собственост срещу държавата, който е бил отхвърлен. Десислава Златкова е предявила и иск за собственост и срещу община Варна за същия имот, който е бил отхвърлен. Решението е било обжалвано пред апелативния съд, който към момента на приключване на устните състезания не се е бил произнесъл с решение по съществото на спора. По делото е било представено и решение № 184 от 23.02.1994 на ПК-Варна, постановено по заявление вх. № 10221 от 25.11.1991 г., с което на наследниците на Тодор Трифонов Тодоров е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот представляващ лозе от 2.700 дка, намиращ се в местността "Теке Караач", който включва имоти пл. № 1865, пл. № 1868 и 1869 с индивидуализирани граници по КП от 1983 г. Това решение на ПК-Варна е послужило за мотиви при издаването на обжалваната заповед, според които по това решение не е била заявена и възстановена собствеността върху имот пл. № 1911, който пък бил идентичен с ПИ № 668 по ПНИ. При тези мотиви и поради липсата на отбелязване в регистъра на имотите правното основание за вписването му за собствен в размер на 1/3 идеална част на Малица Трифонова Трифонова областният управител е изменил предходно издадената си заповед за ободряване на ПНИ само в тази й част относно ПИ № 668 и то в регистъра на имотите. Съдът е посочил, че относно имот пл. № 1911 не са представени доказателства да е идентичен с ПИ № 668, а напротив имот пл. № 1911 е записан като граница на земеделския имот -лозе, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Тодор Трифонов Тодоров. При така установената фактическа обстановка съдът на първо място е приел, че обжалваната заповед, с която е изменена предходната не е издадена на основание чл. 99, т. 1 АПК, защото има специален ред за изменението на влезлия в сила ПНИ, посочен в § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ. На второ място съдът е изследвал всяка една от петте хипотези визирани в ал. 8, като е изложил мотиви защо никоя от тях не е налице. Относно хипотезата на допусната явна фактическа грешка съдът е посочил, че такава не е налице, като се е позовал на издадената скица № АГ-0600
от 15.09.2008 г. от Дирекция "АГ" при район "Младост" на община Варна, презаверена на 27.01.2011 г. Според отбелязаното в скицата имот пл. № 668 по КП от 1999 г. в селищно образувание "Сълзица" с площ от 7423 кв. м е бил вписан в разписните листи към КП от 1983 г. и КП от 1999 г. на Трифон Трифонов, Борис Трифонов Трифонов и Малица Трифонова Трифонова. С оглед и на установеното за липсата на идентичност между имот пл. № 1911 с ПИ № 668 съдът е направил правен извод, че не е налице явна фактическа грешка или е изключил хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Относно останалите хипотези в ал. 8 на § 4к съдът е приел, че те също не са налице, защото липсва каквото и да е позоваване на някоя от тях в мотивите на обжалваната заповед. От фактическите установявания съдът е приел, че е налице спор за материалното право на собственост върху имота между Десислава Златкова Авджиева от гр. Варна, община Варна и държавата, като спорът относно физическото лице и държавата е решен с влязло в сила решение, според което установителният иск на Десислава Авджиева срещу държавата е отхвърлен. Относно установителният иск на Десислава Авджиева срещу общината не е имало влязло в сила решение. Въз основа на това съдът е приел, че не е налице и хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се измени заповедта на областния управител за ПНИ. На трето място съдът е приел, че не е спазена и процедурата предвидена в § 4к, ал. 12 и 13 ПЗР на ЗСПЗЗ, за изменението на влезлия в сила ПНИ. На последно място съдът е приел, че компетентността да се измени влезлия в сила ПНИ принадлежи или на кмета на общината или на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, според § 4к, ал. 13 ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и на областния управител. Въз основа на тези правни изводи съдът е направил и решаващият си извод, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което я е обявил за нищожна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е доводът за недопустимост на съдебното решение аргументиран с това, че община Варна не е имала правен интерес от оспорването на заповедта на областния управител, с която е изменен влезлия в сила ПНИ в посочената част. Според чл. 19 ЗСПЗЗ земите, останали след възстановяване на собствеността се стопанисват от общината, а след влизането в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници тези земи ставата собственост на общината. Ако ПИ № 668 не е потърсен от собствениците му, въпреки, че правото на наследниците е възстановено в стари реални граници, правото на собственост върху този имот би следвало да принадлежи на общината. Това й материално право на собственост придобито по силата на закона обуславя и правният й интерес да оспорва заповедта на областния управител за изменението на ПНИ, след като в регистъра му за този имот като собственик е вписана държавата. Неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил всички материални спорове относно ПИ № 668. Към касационната жалба е представено незаверено копие от решение № 119 от 8.06.2012 г., постановено по гр. д. № 2272/2012 г., което не е било представено пред съда до приключването на устните състезания пред него. С това решение е отменено решение № 323 от 22.02.2012 г. постановено по гр. д. № 1403/2011 г. на Окръжен съд-Варна и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено, че собственик на ПИ № 668 е Десислава Авджиева. Това решение също подлежи на обжалване пред ВКС, но дори и да не се допусне касационното му обжалване, отново остава открит въпросът за компетентността на областния управител да измени влезлия в сила ПНИ, а оттам и за нищожността на оспорената заповед. Дори и процесният имот да е собственост на Десислава Авджиева този правен факт не предоставя компетентност на областния управител да издаде заповед за изменение на предходната си, с която е одобрен ПНИ, а тя е и влязла в сила. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че областния управител няма правомощието по закон да изменя влезлия в сила план на новообразуваните имоти, а заповед издадена при липсата на материална компетентност е нищожна. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения даващи основания за касационната му отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на касатора за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора.