Решение № 2660 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 76/2017 г.

Решение № 2660 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 76/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Я. против решение № 144 от 21.11.2016 г. по адм. дело № 211/2016 г. на Административен съд - Я., с което е отменено решение № 1040-28-38/30.08.2016 г. на същия административен орган, с което е потвърдено разпореждане № 4 по прот. № 01229 от 4.07.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Д. С. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Колев против решението на директора на ТП на НОИ- Я. да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Я. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ- Я. е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, но следва да бъде отменено, тъй като е постановено в противоречие с нормативната уредба. По делото е установено, че към 21.06.2016 г., датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ответникът по касационната жалба Д. К. е на 63 години и 0 месеца, както и че същият има общ осигурителен стаж 42 години, 01 месец и 14 дни, от които 08 години, 03 месеца и 01 дни при първа категория, 2 години, 0 месеца и 20 дни при втора категория и 25 години 09 месеца и 14 дни при трета. След анализ на доказателствата за осигурителния стаж, представени от лицето и извършени проверки, пенсионният орган установява, че през периода 1.01.1998 г. - 31.07.2000 г. Колев подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице, но въпреки това не внася осигурителни вноски, като за задължението му е съставен ревизионен акт за начет. Поради това органът приема, че този период не се включва в осигурителния стаж на лицето, както и че без установен доход за периода, индивидуалният размер на пенсията на заявителя не може да бъде определен. По тези съображения е направено заключението, че Колев има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но същата следва да бъде отпусната в минимален размер. Този смисъл е разпореждане № 4 по прот. № 01229/4.07.2016 г., с което ръководителят на пенсионното осигуряване определя на Колев на основание чл. 68а, ал. 1 КСО пенсия в размер на 161,38 лв., считано от 21.06.2016 г., пожизнено. Това разпореждане е потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ- Я., предмет на оспорване. При тези факти и след точен анализ на разпоредбите на чл. 70 и чл. 70а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) административният съд правилно приема, че са налице всички предпоставки за определяне на пенсията на лицето за осигурителен стаж и възраст в действителен размер. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО в ред. до ДВ бр. 98/2016 г. индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Според нормата на чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО, в актуалната редакция, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Разпоредбата на чл. 70а, ал. 1 КСО предвижда, че при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО периодът, през който самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски, се счита да осигурителен. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В случая е установено, че за времето 1.01.1998 г. -31.07.2000 г. Колев дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, но не внася такива, поради което този период не следва да се приеме за осигурителен стаж. Изключването на посочения период от стажа на лицето, релевантен за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е единствената нормативно определена последица от невнасянето на осигурителни вноски. В случая обстоятелството, че посоченият период не е зачетен като осигурителен стаж, не засяга правота на лицето на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като възрастта и общата продължителност на останалия осигурителен стаж удовлетворяват изискванията на чл. 68а, ал. 1 КСО. След като заявителят отговаря на изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то, както първоинстанционният съд правилно приема, не съществува пречка за изчисляване и на действителния размер на пенсията, която следва му бъде отпусната, съобразно представените редовно оформени документи. Общата продължителност на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на лицето са установени, поради което индивидуалният коефициент следва да бъде изчислен съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 КСО в приложимата редакция и съответно да се изчисли и пенсията в реалния й размер съгласно доказателствата за осигурителен доход преди и след 1.01.1997 г. Ето защо като достига до заключение, че не са налице основния за определяне на пенсията на лицето в минимален размер и издаденият в този смисъл административния акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката - върната на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания, съставът на Административен съд - Я. постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводът на касатора, че след като осигурителни вноски за времето от 1.01.1998 г. до 31.07.2000 г. не са внесени от Колев, индивидуалният коефициент не може да бъде определен, е неоснователен. Съгласно чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В случая осигурителният доход и продължителността на осигурителния стаж на лицето до 1.01.1997 г. и след тази дата са установени и са достатъчни за придобиване правото на пенсия, поради което всички предпоставки за изчисляване на индивидуалния коефициент и определяне на пенсия в действителен размер са изпълнени. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение в частта относно размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст е изградено въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Изводите на съда в този смисъл се основават на представените писмени доказателства за осигурителния стаж на заявителя и на заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. На тази база съдебният състав достига закономерно до извода, че индивидуалният коефициент и съответно действителният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето могат да бъдат изчислени, поради което определянето на пенсията в минимален размер е в противоречие със закона и е основание за отмяна на оспорения административен акт в тази част. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК, като в съответствие с чл. 171, ал. 4 от кодекса на страните са дадени конкретни указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства (определение от 21.09.2016 г.). При спазване изискванията на чл. 171, ал. 2 АПК съдът проявява и процесуална активност като за изясняване на спора служебно допуска изслушване на съдебно-икономическа експертиза. Съдебният акт е постановен след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за спора и след обсъждане на всички представени доказателства и на доводите на страните, като са изложени конкретни съображения в подкрепа на заключението за отмяна на административния акт и за основателност на подадена жалба. Ето защо доводите на касатора, че доказателствата не са обсъдени и спорът не е изяснен от фактическа страна, са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд - Я. е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в касационното производство, ТП на НОИ- Я. следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 400.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,