Решение № 8541 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2018 г.

Решение № 8541 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Тонев"ООД моли да бъде отменено решение № 2026/15.11.2017 г. по адм. д. № 1873/2017 г. на АС - В., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-27-1402819-091-001/26.03.2015 г. на ТД на НАП-В., изменен с решение № 246/12.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-В. в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо 5505,76 лв с 3000,70 лв лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. По частната жалба на ответника по съображения в писмен отговор моли определението като правилно да бъде оставено в сила. Директорът на Дирекция "ОДОП"-В. е подал частна жалба против определение № 3480/14.12.2017 г. по адм. д. № 1873/2017 г., на АС - В., с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението по делото в частта за разноските. Поддържа, че е нарушен чл. 161, ал. 1 от ДОПК и моли да бъдат присъдени разноски още 755,32 лв за първото гледане на делото в АС - В. По съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за четири инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-27-1402819-091-001/26.03.2015 г. на ТД на НАП-В., с който на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 2 605.18 лв, за 2009 г. в размер на 1772.83 лв и за 2010 г. в размер на 1 127.75 лв - общо 5505,76 лв с лихви общо 3000,70 лв, след ревизия, проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК - данни за укрити приходи и декларираните и/или получените приходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди. Производството е образувано след като с решение № 8065/23.06.17 г. по адм. д. № 12673/16 г. Върховният административен съд е отменил решение № 1859/30.09.2016 г. по адм. д. № 2106/2015 г. на Варненския административен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Финансовият резултат на дружеството за 2008 г. е увеличен с 1051,17 лв, отчетени по сметка 602 - разходи за външни услуги по ф. № 6358/27.05.2008 г. на "Ен ти зет спед"ЕООД, представляваща разходи за транспорт на стоки, терминални такси, сторидж, демюрейдж, във връзка с осъществен внос на мебели от Китай по митническа декларация от 02.06.2008 г., като съгласно инвентаризационен опис към 31.12.2008 г. стоките са налични. По СС 2 - Отчитане на стоково-материалните записи т. 4 и т. 5, действащ за 2008 г., стоково-материалните запаси при тяхното придобиване се оценяват по доставната им стойност, в която се включват разходите за закупуването, преработката и всички други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние. Разходите за транспорт е трябвало да бъдат включени в себестойността на стоките и не е следвало да се отчетат като разходи за 2008 г., след като в дружеството не са отчетени приходи от продажба на стоките. Нарушен е принципа на съпоставимост между приходи и разходи, поради което правилно в РА е приложен чл. 77 ЗКПО, съгласно който разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. За 2008 г. в РА е увеличен финансовият резултат на дружеството с 25 000 лв, за която е прието, че са парични средства с недоказан произход, осчетоводени неправилно като заемни средства. Сумата е постъпила в касата на дружеството и е отчетена по сметка 159 - други заеми и дългове. Представен е договор за заем от 01.03.2008 г. между дружеството и съпругата на управителя от 1.03.2008 г. След подробен анализ на доказателствата съдът обосновано е приел за недоказано заемодателката да е разполагала с посочената сума, която да предостави в заем на ревизираното лице. Произходът на средствата се обяснява с получен кредит, по който сумата е усвоена преди 1.03.2008 г. Част от парите били от кредитна карта на Тонева с кредитен лимит от 3 000 лв, а друга част - от лични средства от компенсаторни записи и от продажба на недвижими имоти. Правилно съдът е приел, че не е доказано изтегляне на средства от кредитната карта и запазване на паричните средства от компенсаторните записи и от продажбата на недвижими имоти, получени през 2003 г. и 2004 г., до датата на сключване на договора за заем на 1.03.2008 г. Съдът обосновано е приел, че за 2009 г. органите по приходи правилно са увеличили финансовия резултат на дружеството със сумата от 30 049,03 лв, за която е прието, че е приход, който не е отчетен в счетоводството съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Дружеството е отчитало извършени парични плащания, без да са налични парични средства по счетоводна сметка 501 - каса, в резултат на което към 31.12.2009 г. е налице кредитно салдо на счетоводна сметка 501 - каса в размер на 30 049.03 лв. Жалбоподателят е поддържал, че недостигът на парични средства в размер на 30 000 лв е покрит със заеми от С. С., И. Б. и В. П. по договори за заем съответно от 28.04.2004 г. за 10 000 лв, 23.12.2004 г. за 9750 лв и 03.04.2005 г. за 9750 лв за срок от 10 г., без договорена лихва. Не са представени разписки за предаване на заемните суми. С. Б. и Стоилов са приятели на управителя на ревизираното лице и на основание чл. 172 от ГПК законосъобразно съдът е преценил показанията им наред с останалите доказателства по делото. Правилен е изводът на съда, че ако заемните средства от 2004 г. - 2005 г. са били налични в управителя, който с тях е предоставен заем на дружеството по договор от 04.03.2009 г. не би се стигнало до кредитното салдо към 31.12.2009 г. в размер 30 049,03 лв, което доказва, че в дружеството са извършвани плащания с неосчетоводени приходи. От събраните по делото доказателства и заключението на счетоводната експертиза се установява, че през 2010 г. сумата от 30 000 лв не е отразена като задължение към собственика, а е осчетоводена по дебита на сметка 501 - каса и по кредита на сметка 117 - други резерви. Правилен е изводът на съща, че не е доказано външно кредитиране и законосъобразно с РА е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2009 г. на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 30 049.43 лв - средства постъпили в приход в касата на дружеството, които не са отчетени като приход съгласно разпоредбите на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. За 2010 г. финансовият резултат на дружеството е увеличен с 21 000 лв, представляващи неотчетени приходи. Жалбоподателят е поддържал, че управителя Тонев е разполагал със средствата по заеми от Р. Н. - братовчед на управителя Тонев, С. З. и Д. Д. по договори съответно от 20.12.2007 г. за сумата от 8000 лв, от 18.12.07 г. за сумата от 5000 лв и от 23.11.2007 г. - 8000 лв, които е предоставил на дружеството в заем по договор от 01.12.2010 г. В хода на ревизията заемодателите са потвърдили, че са предоставили описаните в договорите за заем суми, които са им от лични средства, спестявания за положения през годините от тях труд, като не са представили доказателства за възможностите си да предоставят договорените суми. Не са налице и доказателства за предаване на сумите между страните по договорите от 20.12.2007 г. и 23.11.2007 г. Съдът правилно е приел, че дори лицата да са разполагали с такива суми, които да предоставят в заем и да са ги предали, в случая не се установява сумата от 21 000 лв да е била налична у Тонев към 01.12.2010 г. Правилен е изводът на съда, че ако Тонев е разполагал със тези суми от 2007 г. не е било налице необходимост съпругата му през 2008 г. да сключва договор за потребителски заем, по който дължи лихва, а в същото време да са останали налични средства, предоставени за значително по-дълъг период от време, без да се дължи лихва. Съдът правилно е приел, че в представения ПКО от 01.12.2010 г. не е вписано името на лицето заемодател, не съдържа подпис на съставител и на основание чл. 11 от ЗСч (отм.) не е годно доказателства за предаване 21 000 лв от Тонев на дружеството, както и основание за осчетоводяване на заемни средства в този размер. Правилен е изводът на съда, че внесените 21 000 лв. в касата са свързани с извличане на икономическа изгода за дружеството, като са изпълнени изискванията на НСС-18 за признаване на приход, но не са отчетени като такъв, поради което на основание чл. 78 ЗКПО органите по приходите законосъобразно са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2010 г. с тази сума. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 755,32 лв. С определение № 3480/14.12.2017 г. по адм. д. № 1873/2017 г. на Варненския административен съд, е оставена без уважение молбата на директора на Дирекция "ОДОП"-В. за изменение на решението в частта за разноските като му бъдат присъдени разноски за още една инстанция в размер 755,32 лв, тъй като делото е разглеждано в две първоинстанционни производства и едно касационно. Съдът е приел, че с връщане на делото за ново разглеждане производството не става триинстанционно, поради което юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, не се дължи за всяко разглеждане на делото, а за всяка инстанция. Първоинстанционният съд, който постановява решение след повторно разглеждане на делото в изпълнение на отменително решение на касационната инстанция, дължи произнасяне по заявените искания за разноски, във всички проведени съдебни производства преди делото, в което решава спора, включително за касационното производство на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Принципът за възмездяване на страната, в чиято полза е решен правният спор, за всички направени разноски изисква присъждане на направените разноски и за първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, и за касационното производство. Неоснователен е доводът на дружеството, че в първото решение по делото на АС - В., с което РА е обявен за нищожен, спорът не е решение по същество. Въпросът за валидността на РА е въпрос по същество на спора, поради което на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК е дължимо юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора и за тази инстанция. Определението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови изменение на решението в частта за разноските като бъдат присъдени още 755,32 лв юрисконсултско възнаграждение на ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,